Република Алтай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Алтай.

Република Алтай
Знаме
    
Герб
Map of Russia - Altai Republic.svg
Страна Flag of Russia.svg Русия
Столица Горно-Алтайск
Площ 92 903 км² km²
Население (2016) 215 263 души души
Ръководител Александър Бердников
Езици алтайски, руски
Република Алтай в Общомедия

Република Алтай (на руски: Республика Алтай) е субект в състава на Руската Федерация.

Република Алтай се намира се в Сибирския федерален окръг и е част от икономически регион Западен Сибир. Разположена е на площ от 92 600 km² (0,54% от РФ, 35-то място в РФ). Населението наброява 212 263 души (81-во място, 0,15%), а гъстотата на населението е 2,2 д./km². Официални езици в републиката са руски и алтайски. Столицата е град Горно-Алтайск. Разстояние от Горно Алтайск до Москва 3 641 km.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Долините на Алтай са заселени още в каменната ера – преди около 1,5 млн. години. През 8 пр.н.е.3 пр.н.е. Алтай е населяван от скити. Хунско-сарматският период от историята на региона започва от края на 3 пр.н.е.. От 4 пр.н.е. Средна Азия е завладяна от потомците на хуните и предците на алтайците – тюрките.

Алтай се смята за прародина на всички съвременни тюркски народи по света. През 552 г. древните тюрки създават своя държава – хаганат, където се формира тюркският език, получил разпространение благодарение на появата на писмеността известна днес като „архейска руническа писменост“. Заради геополитическото си разположение – центъра на Евразия, през различните исторически епохи, Алтай е обединявал различни етноси и култури. През дълъг период от време Алтай е център на държавата на калмикитеДжунгарското ханство. През 1756 г., след падането на Джунгарската държава, Северен Алтай е анексиран от Руската империя.[2]

Република Алтай е създадена на 1 юни 1922 г. като Ойротска автономна област в състава на Алтайския край, преименувана на 7 януари 1948 г. в Горноалтайска автономна област. От 25 октомври 1990 г. статутът ѝ е повишен на Горноалтайска АССР, от 3 юли 1991 г. – Горноалтайска ССР в състава на РСФСР, от 8 февруари 1992 г. – Република Горни Алтай, от12 декември 1993 г. – Република Алтай.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Република Алтай се намира в центъра на Евразийския континент, в южната част на Западен Сибир, като обхваща северните и централните части на планината Алтай и крайните западни хребети на планината Западни Саяни. На югоизток граничи с Монголия, на юг с Китай, на югозапад с Казахстан, на запад и северозапад с Алтайски край, на север с Кемеровска област, на североизток с Република Хакасия и на изток с Република Тува.[2]

Над 90% от територията на страната е заета от планини. В южната ѝ част, на границата с Казахстан са намира най-високата точка на цялата планина Алтай – връх Белуха 4509 m.Високи планински хребети (Катунски, Курайски, Северочуйски, Южночуйски и др.) разделят дълбоко всечените в тях долини или широки котловини, носещи названието степи (Абайска, Уймонска, Чуйска и др.).[2]

Климатът е рязко континентален, с късо хладно лято и дълга студена зима. Средната януарска температура е от -12 до -31,8°С, а средната юлска от 9 до 18°С. Годишната сума на валежите е от 100 mm в затворените междупланински котловини до 1000 mm в северозападните части на страната. Продължителността на вегетационния период (дни със средноденонощни температури над 0°) е от 75 до 120 дни.[2]

Речната мрежя на Република Алтай е представена от 12 209 реки с обща дължина 42 277 km и се отнася към водосборния басейн на Карско море и по-конкретно водосборния басейн на река Об. Основни речни артерии в страната са реките Катун и Бия, съответно лява и дясна съставящи на река Об, протичащи през нея със своите горни и средни течения. Други по-големи реки са Пижа (ляв приток на Бия), Чулишман (влива се в Телецкото езеро от басейна на Бия), Чуя (десен приток на Катун) и най-горните течения на Ануй и Чариш (леви притоци на Об). Част от тях се използват за транспортиране на дървен материал. Теченията на почти всички реки в страната са с планински характер и притежават огромни зепади от хидроенергия (9,6 млн. квт средногодишна мощност).[3]

В Република Алтай има около 6 200 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 560 km², в т.ч. над 3 000 езера с площ над 10 дка. Най-голямото езеро в страната и едно от 63-те големи езера на Русия е Телецкото езеро, от което изтича река Бия.[3]

В северозападните части на страната, нъ ниските склонове на планината Алтай и в долините на някои реки почвите са черноземни, а в останалата част – планински-горски.[2]

Горите заемат 25% от територията на страната, като преобладават иглолистните (сибирска лиственица, кедър, смарч, ела). В ниския планински горски пояс – бор, а от широколистните – бреза, осика, черна топола. Горната граница на горите е на 2 000 – 2500 m, а нагоре следват субалпийски и алпийски пасища. В широките котловини растителността е представена от планинско-степни и полупустинни видове.[2]

Животинския сват е разнообразен и богат: планински козел, барс, мечка, вълк, елен марал, белка, собол и др. От птиците – жерав, глухар, тетерев, бяла и тундрова патица.[2]

Най-известните находища на полезни изкопаеми са Акташското (живак) и Майско-Бердското на циментена суровина.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на страната е 202 947 души (0,14% от ФР, 79-то място в РФ), от които над 50 000 живеят в гр. Горно Алтайск, а останалата част – в селата. Населението е разпределено неравномерно – около 50% от него е разпределено на 9% от територията на страната (гр. Горноалтайски, Маймински и Шебалински райони).

Националният състав на населението е изключително разнообразен. В Република Алтай живеят над 100 националности и народности. По-голямата част от населението са руснаци (57,41%). Алтайците са коренното население на страната, като всъщност представляват съвкупност от малки тюркско говорещи народи – телеути, теленгити (1,17%), алтай-кижи, кумандинци, чалканци, тубалари и др. Те съставляват 30,64%, приблизително 60 0000 души, от населението на страната. 5,97% от населението са казахи, а останалата част се състои от тубалари (0,76%), украинци (0,71%), кумадинци (0,46%), немци, латвийци, естонци и др. За коренно население са признати и живеещите от над 200 г. в тези райони староверци.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Република Алтай се дели на 1 Републикански градски окръг и 10 муниципални района. Има само един град Горно Алтайск.

Административно-териториално деление на Республики Алтай
Административно-териториално деление на Република Алтай към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Горно Алтайск (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Горно Алтайск 960 63 295 гр. Горно Алтайск 63 295
Муниципални райони
Кош-Агачки 19 845 19 025 с. Кош-Агач 9 212 471
Маймински 1 285 33 042 с. Майма 17 824 10
Онгудайски 11 696 14 328 с. Онгудай 5 586 210
Турочакски 11 015 12 330 с. Турочак 5 715 142
Улагански 18 394 11 463 с. Улаган 3 516 410
Уст-Кански 6 244 14 704 с. Уст Кан 4 542 284
Чемалски 3 019 10 242 с. Чемал 4 011 77
Чойски 4 256 8 397 с. Чоя 4 011 61
Шебалински 3 794 13 777 с. Шебалино 5 185 122
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Республика Алтай“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Развити са следните основни отрасли на промишлеността: хранително-вкусова, лека, дърводобивна и дървообработваща, електротехническа, строителни материали.

В селското стопанство е развито животновъдството – отглеждат се овце, кози, якове, сибирски марали, петнисти елени. Развито е и пчеларството.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://topmap.su/04/all/indexphis.html «Физико-административна карта» – Република Алтай
  2. а б в г д е ж ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article011834.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Алтай
  3. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2569/Республика_Алтай «Вода России» – Република Алтай