Джунгарско ханство
| Джунгарско ханство | |
| — ханство — | |
| 1634 – 1758 | |
.png) Джунгарското ханство в началото на 18 век | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официално име | Джунгарско ханство |
| Местно име | на калмикски: Зүн Һарин хана улс на монголски: Зүүнгарын хаант улсᠵᠡᠭᠦᠨ ᠭᠠᠷ ᠤᠨ ᠬᠠᠭᠠᠨᠲᠣ ᠣᠯᠣᠰ |
| Неофициален език | ойратски, чагатайски |
| Континент | |
| Столица | Кулджа |
| Валута | пул |
| Управление | |
| Форма | монархия |
| Хан | |
| 1632 – 1653 | Ердени Батур |
| 1745 – 1750 | Цеван Дорджи |
| Площ | |
| Общо (1650 г.) | 3 600 000 km2 |
| Население | |
| Религия | тибетски будизъм |
| Предшественици и наследници | |
| |
| Джунгарско ханство в Общомедия | |
Джунгарското ханство (на калмикски: Зүн Һарин хана улс; на монголски: Зүүнгарын хаант улс) е ойратско монголско ханство, съществувало от през 17 и 18 век. В разцвета си то се разпростира от Южен Сибир на север до днешен Киргизстан на юг и от Великата китайска стена на изток до днешен Казахстан на запад. Ядрото на държавата днес е част от Северен Синдзян – област наричана още Джунгария.
Към 1620 г. западните монголци, познати като ойрати, се обединяват в областта Джунгария, а през 1678 г. хан Галдан получава титлата 'бошогту' от Далай Лама, с което джунгарите стават водещото племе сред ойратите. Джунгарските владетели използват титлата хунтайджи, което грубо се превежда кат „кронпринц“.[1] Между 1680 и 1688 г. джунгарите покоряват Таримската равнина и побеждават монголците в Халха на изток. През 1696 г. Галдан е победен от династията Цин и губи Външна Монголия. През 1717 г. джунгарите завземат Тибет, но през 1720 г. са изтласкани от Цин. От 1755 до 1758 г. Цин се възползва от гражданската война в Джунгарското ханство за да покори Джунгария и извършва геноцид срещу джунарското население.[2] Унищожаването на джунгарската държавност води до цялостното покоряване на Монголия, Тибет и създаването на Синдзян като политическа административна единица.