Калмикски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Калмикски език
Хальм́г келн
Страна Русия, Казахстан, Китай
Регион Калмикия Калмикия
Брой говорещи 80 546 (в Русия)
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Монголски
..-Западномонголски
...-Ойратски
....→Калмикски
Официално положение
Официален в

Русия Русия

Кодове
ISO 639-2 xal
ISO 639-3 xal
Списание „Теегин герл“ („Светът в степта“) от 1957 г.
Номадско жилище на магистралата Елиста – Волгоград в Калмикия.

Калмикският език (самоназвание: Хальмг келн) е националният език на калмиките, живеещи в Калмикия, Русия. Част е от монголското езиково семейство. В Русия се счита за книжовната форма на ойратския език. Според преброяването в Русия от 2010 г., езикът се говори от 80 546 души,[1] като етническите калмики наброяват 183 000.[2] Според ЮНЕСКО, езикът е застрашен.[3]

Социолингвистична информация[редактиране | редактиране на кода]

Упадъкът на калмикския език и изместването му от руския започва след годините на депортация на калмиките в периода 1943 – 1957 г. Асимилирането на калмиките е резултат от действията на някои от тях, участвали на страната на Нацистка Германия по времето на Втората световна война. Много калмики са изпратени в Сибир, като там значителна част умират от недохранване и болести. Самата Калмикска автономна област изчезва от картата на СССР в периода 1943 – 1957 г. Останалите калмики в района се асимилират чрез бракове с руснаци. През 1957 г. на калмиките в изгнание е разрешено да се завърнат в родината си. Завръщайки се, те откриват, че в Калмикия вече официално се говори руски, а пресата и книгите се печатат на кирилизиран вариант на калмикския. До 1970-те години калмикският език се превръща в анклавен. По същото време той става и единственият език за обучение в училищата. По време на Перестройката калмикски лингвисти започват да се борят за възраждане на езика. В последвалите години той е признат за официален език в Калмикия, редом с руския. Днес калмикски не се говори в градовете, а само в някои села (главно в Кетченеровски район), чието население е основно представено от етнически калмики.[4] Опитите за възраждането му продължават.

5 септември е ден на националната писменост в Калмикия, който има за цел съхранението на калмикския език.[5]

Езикът има два диалекта: торгутски и дербетски.[6]

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

Основата на калмикската писменост е положена през 1648 г. от ойратския просветител и будистки лама Зая Пандита (1599 – 1662). Наречена е тодо-бичиг и се е основавала на старомонголската писменост. През 1924 г. тече план за кирилизация на езиците на народите в Съветския Съюз и така калмиксият приема кирилица.[5] През 1930 г. тя е заменена с латинска азбука, но през 1938 г. отново е върната кирилицата.[7]

Съвременна
кирилица
Латиница Кирилица
1920-30-те
МФА Транслитерация
А а A a А а a a
Ə ә Ə ә Ä ä (1938 – 41 г.)
Я я (1928 – 30 г.)
d (1926 – 28 г.)
Ä ä (1924 – 26 г.)
ə
Б б B в Б б p, pʲ b
В в V v В в w, wʲ v
Г г G g Г г ɡ, ɡʲ, ɢ g
Һ һ H h Гъ гъ (1938 – 41 г.)
Г г (1928 – 30 г.)
Һ һ (1926 – 28 г.)
Г г (1924 – 26 г.)
ɣ
Д д D d Д д t, tʲ d
Е е E e Е е je e
Ё ё - - ë
Ж ж Ƶ ƶ Ж ж ʧ ž
Җ җ Ƶ ƶ Дж дж (1938 – 41 г.)
Ж ж (1928 – 30 г.)
Дж дж (1926 – 28 г.)
Ӝ ӝ (1924 – 26 г.)
ʤ ž̦
З з Z z З з ʦ z
И и I i И и i i
Й й J j Й й j j
К к K k К к (k), (kʲ) k
Л л L l Л л ɮ, ɮʲ l
М м M m М м m, mʲ m
Н н N n Н н n, nʲ n
Ң ң Ꞑ ꞑ Нъ нъ (1938 – 41 г.)
Нг нг (1926 – 30 г.)
Ң ң (1924 – 26 г.)
ŋ ǹ
О о O o О о ɔ o
Ө ө Ө ө Ö ö (1938 – 41 г.)
Э э (1928 – 30 г.)
v (1926 – 28 г.)
Ö ö (1924 – 26 г.)
o ô
П п P p П п (pʰ), (pʰʲ) p
Р р R r Р р r, rʲ r
С с S s С с s s
Т т T t Т т tʰ, tʰʲ t
У у U u У у ʊ u
Ү ү Y y Ӱ ӱ (1938 – 41 г.)
Ю ю (1926 – 30 г.)
Ӱ ӱ (1924 – 26 г.)
u ù
Ф ф F f Ф ф (f) f
Х х X x Х х x, xʲ h
Ц ц C c (1931 – 38 г.)
Ç ç (1930 – 31 г.)
Ц ц ʦʰ c
Ч ч Ç ç (1931 – 38 г.)
C c (1930 – 31 г.)
Ч ч ʧʰ č
Ш ш Ş ş Ш ш ʃ š
Щ щ - Щ щ (sʧ) ŝ
Ъ ъ - - -
Ы ы - Ы ы i y
Ь ь Ь ь Ь ь ʲ '
Э э E e Э э e è
Ю ю - Ю ю û
Я я - Я я ja â
Уикипедия

Съществува версия на Уикипедия
на калмикски език :
xal.wikipedia.org

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) Перепись 2010 г.
  2. ((en)) Kalmyk-Oirat
  3. ((en)) UNESCO Atlas of the World's Languages in danger
  4. ((ru)) ВПН том 4. Таблица 4. Население по национальности и владению русским языком Республики Калмыкия.
  5. а б ((ru)) День национальной письменности отметили в Калмыкии
  6. Н. А. баскаков. Алтайская семья языков и её изучение. Москва, Издательство «Наука», 1981. с. 24.
  7. Ц. Д. Номинханов. Очерк истории калмыцкой письменности. Москва, Издательство «Наука», 1976. с. 140.