Калмикски език
| Калмикски език хальм́г келн | |
| Страна | Русия, Казахстан, Китай |
|---|---|
| Регион | |
| Говорещи | 80 546 (в Русия) |
| Писменост | кирилица |
| Систематизация по Етнолог | |
| Официално положение | |
| Официален в | |
| Кодове | |
| ISO 639-2 | xal |
| ISO 639-3 | xal |
| Калмикски език в Общомедия | |


Калмикският език (самоназвание: хальмг келн) е националният език на калмиките, живеещи в Република Калмикия в Руската федерация. Част е от монголското езиково семейство.
В Русия се счита за книжовната форма на ойратския език. Според преброяването в Русия от 2010 г., езикът се говори от 80 546 души,[1] като етническите калмики наброяват 183 000.[2] Според ЮНЕСКО, езикът е застрашен.[3]
Социолингвистична информация
[редактиране | редактиране на кода]Упадъкът на калмикския език и изместването му от руския започва след годините на депортация на калмиките в периода 1943 – 1957 г. Асимилирането на калмиките е резултат от действията на някои от тях, участвали на страната на Нацистка Германия по времето на Втората световна война. Много калмики са изпратени в Сибир, като там значителна част умират от недохранване и болести. Самата Калмикска автономна област изчезва от картата на СССР в периода 1943 – 1957 г. Останалите калмики в района се асимилират чрез бракове с руснаци. През 1957 г. на калмиките в изгнание е разрешено да се завърнат в родината си. Завръщайки се, те откриват, че в Калмикия вече официално се говори руски, а пресата и книгите се печатат на кирилизиран вариант на калмикския. До 1970-те години калмикският език се превръща в анклавен. По същото време той става и единственият език за обучение в училищата. По време на Перестройката калмикски лингвисти започват да се борят за възраждане на езика. В последвалите години той е признат за официален език в Калмикия, редом с руския. Днес калмикски не се говори в градовете, а само в някои села (главно в Кетченеровски район), чието население е основно представено от етнически калмики.[4] Опитите за възраждането му продължават.
5 септември е ден на националната писменост в Калмикия, който има за цел съхранението на калмикския език.[5]
Езикът има два диалекта: торгутски и дербетски.[6]
Писменост
[редактиране | редактиране на кода]Основата на калмикската писменост е положена през 1648 г. от ойратския просветител и будистки лама Зая Пандита (1599 – 1662). Наречена е тодо-бичиг и се е основавала на старомонголската писменост. През 1924 г. тече план за кирилизация на езиците на народите в Съветския съюз и така калмиксият приема кирилица.[5] През 1930 г. тя е заменена с латинска азбука, но през 1938 г. отново е върната кирилицата.[7]
| Съвременна кирилица | Латиница | Кирилица 1920-30-те | МФА | Транслитерация |
|---|---|---|---|---|
| А а | A a | А а | a | a |
| Ə ә | Ə ә | Ä ä (1938 – 41 г.) Я я (1928 – 30 г.) d (1926 – 28 г.) Ä ä (1924 – 26 г.) | ə | a̋ |
| Б б | B в | Б б | p, pʲ | b |
| В | V v | В | w, wʲ | v |
| Г г | G g | Г г | ɡ, ɡʲ, ɢ | g |
| Һ һ | H h | Гъ гъ (1938 – 41 г.) Г г (1928 – 30 г.) Һ һ (1926 – 28 г.) Г г (1924 – 26 г.) | ɣ | ḥ |
| Д д | D d | Д д | t, tʲ | d |
| Е е | E e | Е е | je | e |
| Ё ё | – | – | jɔ | ë |
| Ж ж | Ƶ ƶ | Ж ж | ʧ | ž |
| Җ җ | Ƶ ƶ | Дж дж (1938 – 41 г.) Ж ж (1928 – 30 г.) Дж дж (1926 – 28 г.) Ӝ ӝ (1924 – 26 г.) | ʤ | ž̦ |
| З з | Z z | З з | ʦ | z |
| И и | I i | И и | i | i |
| Й й | J j | Й й | j | j |
| К к | K k | К к | (k), (kʲ) | k |
| Л л | L l | Л л | ɮ, ɮʲ | l |
| М м | M m | М м | m, mʲ | m |
| Н н | N n | Н н | n, nʲ | n |
| Ң ң | Ꞑ ꞑ | Нъ нъ (1938 – 41 г.) Нг нг (1926 – 30 г.) Ң ң (1924 – 26 г.) | ŋ | ǹ |
| О о | O o | О о | ɔ | o |
| Ө ө | Ө ө | Ö ö (1938 – 41 г.) Э э (1928 – 30 г.) v (1926 – 28 г.) Ö ö (1924 – 26 г.) | o | ô |
| П п | P p | П п | (pʰ), (pʰʲ) | p |
| Р р | R r | Р р | r, rʲ | r |
| С | S s | С | s | s |
| Т т | T t | Т т | tʰ, tʰʲ | t |
| У у | U u | У у | ʊ | u |
| Ү ү | Y y | Ӱ ӱ (1938 – 41 г.) Ю ю (1926 – 30 г.) Ӱ ӱ (1924 – 26 г.) | u | ù |
| Ф ф | F f | Ф ф | (f) | f |
| Х х | X x | Х х | x, xʲ | h |
| Ц ц | C c (1931 – 38 г.) Ç ç (1930 – 31 г.) | Ц ц | ʦʰ | c |
| Ч ч | Ç ç (1931 – 38 г.) C c (1930 – 31 г.) | Ч ч | ʧʰ | č |
| Ш ш | Ş ş | Ш ш | ʃ | š |
| Щ щ | – | Щ щ | (sʧ) | ŝ |
| Ъ ъ | – | – | – | |
| Ы ы | – | Ы ы | i | y |
| Ь ь | Ь ь | Ь ь | ʲ | ' |
| Э э | E e | Э э | e | è |
| Ю ю | – | Ю ю | jʊ | û |
| Я я | – | Я я | ja | â |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((ru)) Перепись 2010 г.
- ↑ ((en)) Kalmyk-Oirat
- ↑ ((en)) UNESCO Atlas of the World's Languages in danger
- ↑ ((ru)) ВПН том 4. Таблица 4. Население по национальности и владению русским языком Республики Калмыкия Архив на оригинала от 2014-01-11 в Wayback Machine..
- 1 2 ((ru)) День национальной письменности отметили в Калмыкии
- ↑ Н. А. баскаков. Алтайская семья языков и её изучение. Москва, Издательство „Наука“, 1981. с. 24.
- ↑ Ц. Д. Номинханов. Очерк истории калмыцкой письменности. Москва, Издательство „Наука“, 1976. с. 140.