Калмикски език

Калмикски език Хальм́г келн
Страна	Русия, Казахстан, Китай
Регион	Калмикия
Говорещи	80 546 (в Русия)
Писменост	Кирилица, латиница
Систематизация по Ethnologue
Алтайски Монголски Западномонголски Ойратски Калмикски
Официално положение
Официален в	Русия Калмикия
Кодове
ISO 639-2	xal
ISO 639-3	xal
Уикипедия на Калмикски език
Калмикски език в Общомедия

Списание „Теегин герл“ („Светът в степта“) от 1957 г.

Номадско жилище на магистралата Елиста – Волгоград в Калмикия.

Калмикският език (самоназвание: Хальмг келн) е националният език на калмиките, живеещи в Република Калмикия в Руската федерация. Част е от монголското езиково семейство.

В Русия се счита за книжовната форма на ойратския език. Според преброяването в Русия от 2010 г., езикът се говори от 80 546 души, като етническите калмики наброяват 183 000. Според ЮНЕСКО, езикът е застрашен.

Социолингвистична информация

Упадъкът на калмикския език и изместването му от руския започва след годините на депортация на калмиките в периода 1943 – 1957 г. Асимилирането на калмиките е резултат от действията на някои от тях, участвали на страната на Нацистка Германия по времето на Втората световна война. Много калмики са изпратени в Сибир, като там значителна част умират от недохранване и болести. Самата Калмикска автономна област изчезва от картата на СССР в периода 1943 – 1957 г. Останалите калмики в района се асимилират чрез бракове с руснаци. През 1957 г. на калмиките в изгнание е разрешено да се завърнат в родината си. Завръщайки се, те откриват, че в Калмикия вече официално се говори руски, а пресата и книгите се печатат на кирилизиран вариант на калмикския. До 1970-те години калмикският език се превръща в анклавен. По същото време той става и единственият език за обучение в училищата. По време на Перестройката калмикски лингвисти започват да се борят за възраждане на езика. В последвалите години той е признат за официален език в Калмикия, редом с руския. Днес калмикски не се говори в градовете, а само в някои села (главно в Кетченеровски район), чието население е основно представено от етнически калмики. Опитите за възраждането му продължават.

5 септември е ден на националната писменост в Калмикия, който има за цел съхранението на калмикския език.

Езикът има два диалекта: торгутски и дербетски.

Писменост

Основата на калмикската писменост е положена през 1648 г. от ойратския просветител и будистки лама Зая Пандита (1599 – 1662). Наречена е тодо-бичиг и се е основавала на старомонголската писменост. През 1924 г. тече план за кирилизация на езиците на народите в Съветския съюз и така калмиксият приема кирилица. През 1930 г. тя е заменена с латинска азбука, но през 1938 г. отново е върната кирилицата.

Съвременна кирилица	Латиница	Кирилица 1920-30-те	МФА	Транслитерация
А а	A a	А а	a	a
Ə ә	Ə ә	Ä ä (1938 – 41 г.) Я я (1928 – 30 г.) d (1926 – 28 г.) Ä ä (1924 – 26 г.)	ə	a̋
Б б	B в	Б б	p, pʲ	b
В	V v	В	w, wʲ	v
Г г	G g	Г г	ɡ, ɡʲ, ɢ	g
Һ һ	H h	Гъ гъ (1938 – 41 г.) Г г (1928 – 30 г.) Һ һ (1926 – 28 г.) Г г (1924 – 26 г.)	ɣ	ḥ
Д д	D d	Д д	t, tʲ	d
Е е	E e	Е е	je	e
Ё ё	–	–	jɔ	ë
Ж ж	Ƶ ƶ	Ж ж	ʧ	ž
Җ җ	Ƶ ƶ	Дж дж (1938 – 41 г.) Ж ж (1928 – 30 г.) Дж дж (1926 – 28 г.) Ӝ ӝ (1924 – 26 г.)	ʤ	ž̦
З з	Z z	З з	ʦ	z
И и	I i	И и	i	i
Й й	J j	Й й	j	j
К к	K k	К к	(k), (kʲ)	k
Л л	L l	Л л	ɮ, ɮʲ	l
М м	M m	М м	m, mʲ	m
Н н	N n	Н н	n, nʲ	n
Ң ң	Ꞑ ꞑ	Нъ нъ (1938 – 41 г.) Нг нг (1926 – 30 г.) Ң ң (1924 – 26 г.)	ŋ	ǹ
О о	O o	О о	ɔ	o
Ө ө	Ө ө	Ö ö (1938 – 41 г.) Э э (1928 – 30 г.) v (1926 – 28 г.) Ö ö (1924 – 26 г.)	o	ô
П п	P p	П п	(pʰ), (pʰʲ)	p
Р р	R r	Р р	r, rʲ	r
С	S s	С	s	s
Т т	T t	Т т	tʰ, tʰʲ	t
У у	U u	У у	ʊ	u
Ү ү	Y y	Ӱ ӱ (1938 – 41 г.) Ю ю (1926 – 30 г.) Ӱ ӱ (1924 – 26 г.)	u	ù
Ф ф	F f	Ф ф	(f)	f
Х х	X x	Х х	x, xʲ	h
Ц ц	C c (1931 – 38 г.) Ç ç (1930 – 31 г.)	Ц ц	ʦʰ	c
Ч ч	Ç ç (1931 – 38 г.) C c (1930 – 31 г.)	Ч ч	ʧʰ	č
Ш ш	Ş ş	Ш ш	ʃ	š
Щ щ	–	Щ щ	(sʧ)	ŝ
Ъ ъ	–	–	–
Ы ы	–	Ы ы	i	y
Ь ь	Ь ь	Ь ь	ʲ	'
Э э	E e	Э э	e	è
Ю ю	–	Ю ю	jʊ	û
Я я	–	Я я	ja	â