Старомонголска писменост
| Старомонголска писменост | |
![]() | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | азбука |
| Езици | монголски език |
| Създател | Тататунга |
| Период на използване | ок. 1204 – 1941 (като основна писменост) от 1941 г. (като вторична писменост) |
| Производни писмености | манджурска писменост, вагиндра |
| Посока на писане | от горе надолу, от ляво надясно |
| ISO 15924 | Mong |
| Уникод име | Mongolian |
| Уникод диапазон | U+1800 – U+18AF U+11660 – U+1167F |
| Старомонголска писменост в Общомедия | |
Старомонголската писменост (на монголски: Монгол бичиг, ᠮᠣᠩᠭᠣᠯ
ᠪᠢᠴᠢᠭ᠌) е първата монголска писменост, създадена конкретно за монголския език. Тя е най-разпространената в Монголия до въвеждането на кирилицата в страната през 1946 г.
Традиционно се изписва по вертикални линии, от горе надолу, от ляво надясно. Произлиза от староуйгурската азбука и има отделни букви за гласни и съгласни. Най-старият оцелял паметник на старомонголската писменост е т.нар. Чингисов камък от 1224 г.[1][2] Пригодена е и за други езици, като например ойратски и манджурски. Старомонголското писмо все още се използва в Монголия и Вътрешна Монголия. Операционните системи обаче въвеждат поддръжката на старомонголската писменост особено бавно, като повечето от тях все още не я поддържат напълно и не могат да я визуализират правилно.
Букви
[редактиране | редактиране на кода]| Символ | Транслитерация | |||
|---|---|---|---|---|
| начален | среден | краен | латиница[3] | кирилица |
| a | А | |||
| e | Э | |||
| i, yi | И, Й, Ы, Ь | |||
| o, u | О, У | |||
| ö, ü | Ө, Ү | |||
| n | Н | |||
| ng | Н, НГ | |||
| b | Б, В | |||
| p | П | |||
| q | Х | |||
| ɣ | Г | |||
| k | Х | |||
| g | Г | |||
| m | М | |||
| l | Л | |||
| s | С | |||
| š | Ш | |||
| t, d | Т, Д | |||
| č | Ч, Ц | |||
| ǰ | Ж, З | |||
| y | *-Й, Е*, Ё*, Ю*, Я* | |||
| r | Р | |||
| v | В | |||
| f | Ф | |||
| ḳ | К | |||
| (c) | (ц) | |||
| (z) | (з) | |||
| (h) | (г, х) | |||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Поппе Н. Введение // Квадратная письменность. Москва, Издательство АН СССР, 1941. Архив на оригинала от 2009-02-14 в Wayback Machine. Архивированная копия // Архивиран от оригинала на 14 февруари 2009. Посетен на 15 март 2024.
- ↑ Зал искусства Монголии // Архивиран от оригинала на 11 януари 2012. Посетен на 19 януари 2009.
- ↑ Poppe, Nicolas Grammar of Written Mongolian 3rd ed. University of Washington, 1974.
