Ленинградска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ленинградска област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Ленинградска област на картата на РусияЛенинградска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 83 908 km²
Население (2018) 1 813 677 души
21,6 души/km²
Административен център Санкт Петербург
Федерален окръг Северозападен федерален окръг
Губернатор Валерий Сердюков
Часова зона UTC +3
МПС код 47
Ленинградска област в Общомедия

Ленинградска област е субект на Руската федерация, разположена е в Северозападния федерален окръг на Русия. Площ 83 908 km2 (39-то място по големина в Руската Федерация, 0,49% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 813 677 души (28-мо място в Руската Федерация, 1,23% от нейното население). Административен център град Санкт Петербург, който е със статут на град от федерално значение – самостоятелен субект на Руската Федерация. Разстояние от Москва до Санкт Петербург 651 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първите градски селища на територията на областта възникват в края на ХІІІ в.: Виборг – 1293 г. (от 1493 г. град) и Приозерск – 1295 г. През 1323 г. възниква град Шлиселбург, а през ХVІІІ в. градовете: Кингисеп (1703 г.), Нова Ладога (1704 г.), Тихвин (1773 г.), Луга (1777 г.), Лодейно Поле (1785 г.) и Гатчина (1795 г.). Ленинградска област е образувана на 1 август 1927 г.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Ленинградска област

Ленинградска област се намира в северозападната част на Европейска Русия в Северозападния федерален окръг. На северозапад граничи с Финландия, на север – с Република Карелия, на изток – с Вологодска област, на юг – с Новгородска област, на югозапад – с Псковска област и на запад – с Естония и Балтийско море. В централната ѝ част, като анклав е разположен град Санкт Петербург, който е със статут на град от федерално значение – самостоятелен субект на Руската Федерация. В тези си граници заема площ от 83 908 km2 (39-то място по големина в Руската Федерация, 0,49% от нейната площ).[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Областта е разположена в северозападната част на Източноевропейската равнина, по крайбрежието на Финския залив на Балтийско море. Бреговата линия на Финския залив (330 km) е слабо разчленена, с изключение на района на Виборгския залив, а на юг за разположени големите Копорски, Нарвски и Лужки заливи. Релефът е равнинен с ясно изразени следи от бившия континентален ледник. Голяма част от областта е заета от низини: Виборгска, Приозерска, Вуоксинска, Свирска, Приладожка, Предглинтова, Плюска, Лужка, Волховска и Тихвинска. Южно от Финския залив и Ладожкото езеро се простира високия до 40 – 60 m Балтийско-Ладожки отстъп, т.н. глинт, явяващ се бряг на древно море. На юг от него е разположено Ордовикското плато, в пределите на което се намира Ижорското възвишение (168 m) и други по-малки. Освен това в предлите на областта попадат части от други възвишения: североизточната част на Лужкото възвишение (до 140 m), Вепсовско възвишение (около 300 m), Тихвински рид, Лемболовско възвишение (до 200 m) и отделни малки височини около Ленинград: Пулковска, Перголовска и др.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е преходен от морски към континентален. Зимата е умерено студена със средна януарска температура от -7 до -11°С, а лятото е прохладно със средна юлска температура от 15 до 17,5°С. Територията на областта попада в зоната на високо овлажняване, като годишната сума на валежите е от 550 mm на изток до 850 mm на запад. Снежната покривка се задържа 120 – 160 денонощия, а вегетационния период (минимална денонощна температура 5° С) е 150 – 170 дни.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

В Ленинградска област има над 25,1 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 50 хил.km, като 95% от територията ѝ принадлежи към водосборния басейн на Балтийско море, а крайните югоизточни райони (5%) – към водосборния басейн на река Волга. Главна река в областта е Нева, изтичаща от Ладожкото езеро и вливаща се във Финския залив на Балтийско море. Към нейния водосборен басейн са големите реки: Вуокса, Волхов, Сяс и Свир, вливащи се в Ладожкото езеро. В Балтийско море се вливат и реките Нарва (в Нарвския залив) и Луга (в Лужкия залив). Подхранването на реките в Ленинградска област е смесено с преобладаване на снежното и дъждовното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове (предимно през есента) и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през ноември – декември, а се размразяват през април – май.[2]

На територията на областта има над 6,8 хил. езера с обща площ около 12,1 хил. km2 (езерност 14,42%), в т.ч. около 3,13 хил. езера с площ над 10 дка. Те са разположени неравномерно. Най-много са в северозападната част на региона, където са концентрирани и най-големите. на изток също има много езера, но са предимно малки, а в югозападната част са малко, но са сравнително големи. Голяма част от езерата са с ледников произход, а най-големите Ладожкото и Онежкото езеро са с ледниково-тектонски произход. По долините на големите реки са разположени крайречни езера, а средблатните масиви – блатни езера. По крайбрежието на Финския залив има множество лагунни езера със солена вода, а в източните части на областта – временни карстови езера. Много от езерата са съединен едно с друго с тесни протоци, образуващи езерно-речни системи. На територията на Ленинградска област е разположена южната част (около 55%) на най-голямото европейско езеро – Ладожкото и югозападната част (около 1,6%) на Онежкото езеро. Други по-големи езера са Вуокса и Отрадно на Карелския провлак. Най-големите изкуствени водоеми са Нарвското на река Нарва и Верхнесвирското водохранилище на река Свир, което включва в себе си цялото Онежко езеро.[2]

Блатата и заблатените земи заемат 9,89% от нейната територия – 8299 km2 и са групирани в пет блатни региона: Мшинска блатна система, Берьозови острови във Финския залив, Кургалския полуостров на Финския залив, Свирския залив на Ладожкото езеро и южното крайбрежие на Финския залив.[2]

Почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващите почви са подзолисти и блатисти. Най-благоприятни за земеделска дейност са ливадно-карбонатните и алувиалните почви. Голяма част от почвите са силно овлажнени, повишена киселинност и се нуждаят от мелиоративни мероприятия.

Горите заемат 54% от територията на областта, като преобладават бор, смърч, бреза и осика, като са най-разпространени в североизточните райони, а пасищата – 3,2%. Общите запаси от дървен материал се оценяват на 480 млн. m3.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 населението на Ленинградска област наброява 1 813 677 души (28-мо място в Руската Федерация, 1,23% от нейното население). Гъстота 21,62 души/km2. Градско население 63,27%. При преброяването през 2010 г. етническия състав е следния: руснаци 92,7%, украинци 2,0%, белоруси 1,1%.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Ленинградска област

В административно-териториално отношение Ленинградски област се дели на 1 областен градски окръг, 17 муниципални района, 31 града, в т.ч. 16 града с областно подчинение (Бокситогорск), Волхов, Всеволожск, Виборг, Гатчина, Кингисеп, Кириши, Кировск, Лодейно Поле, Луга, Подпороже, Приозерск, Сланци, Соснови Бор, Тихвин и Тосно, 15 града с районно подчинение и 36 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Ленинградска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Санкт Петербург
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1.Соснови Бор 72 68 045 гр. Соснови Бор 68 045 81
Муниципални райони
1.Бокситогорски 7 202 50 412 гр. Бокситогорск 15 406 245 гр. Пикальово, Ефимовски
2.Волосовски 2 681 51 923 гр. Волосово 36 635 113
3.Волховски 5 125 91 268 гр. Волхов 45 195 122 гр. Нова Ладога, гр. Сястрой
4.Всеволожки 2 945 326 753 гр. Всеволожск 70 292 24 гр. Сертолово, Дубровка, Кузмоловски, им. Морозова, Рахя, им. Свердлова, Токсово, Янино-1
5.Виборгски 7 546 202 766 гр. Виборг 78 457 130 гр. Висоцк, гр. Каменогорск, гр. Приморск, гр. Светогорск, Лесогорски, Рошчино, Советски
6.Гатченски 2 892 245 619 гр. Гатчина 95 186 46 гр. Комунар, Вирица, Дружная Горка, Сиверски, Тайци
7.Кингисепски 2 907 78 697 гр. Кингисеп 47 312 138 гр. Ивангород
8.Киришки 3 045 63 666 гр. Кириши 51 930 115 Будогошч
9.Кировски 2 590 105 084 гр. Кировск 25 978 55 гр. Отрадно, гр. Шлиселбург, Мга, Назия, Павлово, Приладожки, Синявино
10.Лодейнополски 4 911 29 223 гр. Лодейно Поле 19 671 244 Свирстрой
11.Ломоносовски 1 919 69 861 гр. Ломоносов[3] 40 Болшая Ижора, Виллези, Лебяже, Новоселе
12.Лужки 6 006 74 117 гр. Луга 35 785 139 Толмачево
13.Подпорожки 7 706 29 732 гр. Подпороже 17 678 285 Важини, Вознесене, Николски
14.Приозерски 3 597 62 039 гр. Приозерск 18 616 142 Кузнечное
15.Сланцевски 2 191 43 229 гр. Сланци 32 838 192
16.Тихвински 7 018 69 800 гр. Тихвин 57 900 200
17.Тосненски 3 656 129 682 гр. Тосно 37 875 53 гр. Любан, гр. Николско, Красни Бор, Рябово, Уляновка, Форносово, Фьодоровское
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ленинградской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article069521.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ленинградска област
  2. а б в ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2530/Ленинградская_область «Вода России» – Ленинградска област
  3. град Ломоносов е извън пределите на района, на територията на град Санкт Петербург и населението му не се брои към района