Фински залив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фински залив
— залив —
59.8333° с. ш. 26° и. д.
Местоположение в Балтийско море
МестоположениеБалтийско море
Дължина400 km
Ширина130 km
Площ30 000 km2
Дълбочина38 m (средна)
115 m (максимална)
Водосб. басейн420 000 km2
Населени местаСанкт Петербург, Хелзинки, Талин
Фински залив в Общомедия

Финският залив (на фински: Suomenlahti; на естонски: Soome laht; на руски: Финский залив) е залив в източната част на Балтийско море, между Финландия на север, Естония на юг и Русия на североизток, изток и югоизток.

Вдава се в сушата на 390 km, а при входа е широк около 70 km. Най-голяма ширина (при Нарва) – 130 km. Дълбочина до 100 m. Замръзва за около 5 месеца. Във Финския залив се вливат реките Нева и Нарва. Бреговете му са силно разчленени. Главни пристанища са Санкт-Петербург, Талин, Виборг, Хелзинки и др. Заливът е от стратегическо значение за Русия както в миналото, така и днес. Някои от екологичните проблеми, засягащи Балтийско море, са най-остри във Финския залив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Сателитна снимка на напълно замръзналия залив, януари 2003 г.

Площта на залива е 30 000 km2.[1] Дължината му от полуостров Ханко до Санкт Петербург е 390 km, а ширината варира от 70 km близо до входа до 130 km до меридиана на остров Мощни. В Невския залив се стеснява до 12 km. Заливът е относително плитък, като дълбочината намалява от входа на залива в посока към континента. Средната дълбочина е 38 m, а максималната е 115 m. Дълбичната на Невския залив е под 6 m и поради тази причина е прокопан канал по дъното, позволявайки безопасно корабоплаване. Поради големия приток на сладка вода от реки (особено Нева – ⅔ от общия отток), водата на залива е с много ниска соленост – между 0,2 и 5,8‰ на повърхността и 0,3 – 8,5‰ близо до дъното. Средната температура на водата е близо до 0 °C през зимата, а през лятото достига 15 – 17 °C на повърхността и 2 – 3 °C на дъното. Части от залива могат да замръзнат от края на ноември до края на април. Замръзването започва от изток и постепенно се разпространява на запад. Пълно замръзване обикновено настъпва към края на януари и може да не се случи при по-меки зими.[2] Има чести силни западни ветрове, причиняващи големи вълни и наводнения в Санкт Петербург.[3][4]

Северният бряг на залива е висок и извиващ се с много малки заливчета и скали в морето, но само с няколко големи залива (при Виборг) и полусотрва (Ханко и Поркала). Брегът е полегат в по-голямата си част и има изобилие от пясъчни дюни, тук-таме с борови дървета.[3] Южните брегове са гладки и плитки, но по протежение на цялата брегова линия е разположен Балтийския глинт с височина до 55 m.[5][6] На изток заливът завършва с Невския залив, а на запад се слива с Балтийско море.

Заливът съдържа многобройни насипи, скали и острови. Най-големите острови са: Котлин с град Кронщат, Берьозовие, Лисий, Мали Висоцки с близкия град Висоцк, Гогланд, Мощни, Болшой Тютерс, Сомерс и други.[7]

От 1700 г. насам са построени общо 19 изкуствени острова с крепости от Русия. Целта им е защита от атаки по вода и тяхното строителство е забързано заради Великата северна война (1700 – 1721 г.).

Геологическа история[редактиране | редактиране на кода]

През палеозой, преди 300 – 400 милиона години, цялата територия на съвременния Фински залив е покрита от море. Съвременният релеф е образуван в резултат на ледникова дейност. Отдръпването на ледниците образува Литориново море, чийто ниво на водата е 7 – 9 метра по-високо от сегашното ниво на Балтийско море. Преди около 4000 години морето се отдръпва плитчините в залива стават на острови.[8][9] По-нататъшно повдигане на Балтийския щит изкривява повърхността на залива. Поради тази причина старите северни брегове са значително по-високи от южните.[3]

Брегът на залива при Комарово, Санкт Петербург. Острови близо до Хелзинки. Изглед към залива от църквата „Свети Олаф“, Талин. Рибари във Финския залив.
Кронщат през зимата. Панорама на река Нева от залива. изглед към остров Гоглан от Котка.

Археология[редактиране | редактиране на кода]

Потъналият кораб Казанец близо до Осмусар, Естония.

Дъното на залива е едно от най-големите гробища на кораби в света. Поради ниската соленост, студените води и липсата на корабни червеи, корабите се запазват относително добре. След 5 век големи водни пътища преминават през залива, а от 8 до 10 век оттук минават около 3000 тона сребро. По-късно заливът е използван от Швеция и Русия за транспорт на стоки. Всяка година се губят десетки кораби. През есента на 1743 г. 17 руски бойни кораба, връщащи се от Финландия, потъват едва за 7 часа, а през лятото на 1747 г. 26 търговски кораба потъват за по-малко от 4 часа близо до Нарва. През 1721 г. е поставен рекорд, когато по време на евакуация на руски войници от Финландия, над 100 плавателни съда са загубени за 3 месеца, включително 64 съда в една нощ.[10]

Към края на 1996 г. около 5000 потопени обекта са идентифицирани в руската част на залива, в това число 2500 кораба, 1500 самолета и малки предмети като лодки, котви, танкове, трактори, коли, оръдия и различни амуниции. Корабите принадлежат на Русия (25%), Германия (19%), Великобритания (17%), Швеция (15%), Нидерландия (8%) и Финландия (7%). Останалите 9% са от Норвегия, Дания, Франция, САЩ, Италия, Естония и Латвия.[11] Теи обекти представляват потенциална опасност за корабоплаването, риболова, бреговото строителство, поставянето на подводни тръби и кабели и околната среда. Мини са заложени в залива през Първата световна война (38 932 бройки), Руската гражданска война и Зимната война, като общият им брой се счита за около 60 000. Допълнителни 85 000 бройки са заложени през Втората световна война и само част от тези са елиминирани след войните.[12][13]

Замърсяване[редактиране | редактиране на кода]

Екологичната ситуация на Финския залив, Невския залив и река Нева е незадоволителна. Има значително замърсяване с йони на живак и мед, пестициди, феноли, нефтопродукти и полициклични ароматни въглеводороди. Пречиставенто на отпадната вода в Санкт Петербург започва през 1979 г. и към 1997 г. около 74% от отпадните води се пречистват. Към 2005 г. процентът е вече 85%, а към 2008 г. е 91,7%.[14] Въпреки това, през 2008 г. федералната служба на Санкт Петербург обявява, че никой от петербургските плажове не е годен за къпане.[15]

Уловът на риба намалява 10-кратно между 1989 и 2005 г. Освен замърсяването, друга причина за това са инженерните проекти. Например, строежът на нови пристанища в Уст Луга, Висоцк и остров Василевски се отразява негативно върху хвърлянето на хайвера на рибите. Добиването на пясък и чакъл от Невския залив разрушава местата за хвърляне на хайвер на Osmerus eperlanus.[16]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gulf of Finland Encyclopædia Britannica
  2. Operational oceanography: the challenge for European co-operation: proceedings of the First International Conference on EuroGOOS, 7 – 11 октомври 1996, The Hague, The Netherlands, Volume 1996. Elsevier. ISBN 0-444-82892-3. с. 336.
  3. а б в Saint Petersburg: Encyclopedia. – Moscow: Russian Political Encyclopedia. 2006 ISBN 5-8110-0107-X
  4. Darinskii, A. V. Leningrad Oblast. Lenizdat, 1975
  5. East Viru Klint // North Estonian Klint as a symbol of Estonian nature. Ministry of the Environment. Архивиран от оригинала на 2009-11-12. Посетен на 2018-02-22.
  6. Khazanovich K. Geological Monuments of Leningrad Oblast. Lenizdat, 1982.
  7. Atlas of the USSR. – M.: GUGK, 1984
  8. Gerold Wefer. Climate development and history of the North Atlantic realm. Springer, 2002. ISBN 3-540-43201-9. с. 217 – 219.
  9. Darinskii, A.V. Geography of Leningrad. Lenizdat, 1982. с. 12 – 18.
  10. Underwater discoveries in the eastern Gulf of Finland Архив на оригинала от 2010-12-21 в Wayback Machine.. Baltic-sunken-ships.ru.
  11. Catalog and atlas of objects on the bottom of the Baltic Sea and finds of the remains of ancient ships at the bottom of the Gulf of Finland Архив на оригинала от 2011-09-04 в Wayback Machine.. Baltic-sunken-ships.ru.
  12. Hazardous Objects Архив на оригинала от 2010-02-22 в Wayback Machine.. Baltic-sunken-ships.ru.
  13. Atlas of ships sunken in the Baltic Sea // Izvestia.ru, 11 януари 2004. (на руски)
  14. Within the next two years, Saint Petersburg will be cleaned of almost 100% of wastewater // РИА Новости, 20 ноември 2009. (на руски)
  15. Clean Neva // Greenpeace. Архивиран от оригинала на 2010-03-10. Посетен на 2018-02-22.
  16. Construction of ports in the Gulf of destroying fish Архив на оригинала от 2017-11-10 в Wayback Machine.. News.spbland.ru.