Онежко езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Онежко езеро
Изглед от Деревянската бухта на Онежкото езеро
Изглед от Деревянската бухта на Онежкото езеро
Relief Map of Karelia.png
61.6906° с. ш. 35.6556° и. д.
Местоположение в Русия Република Карелия
Местоположение Русия
(Република Карелия
Вологодска област
Ленинградска област)
Координати 61°36′00″ с. ш. 35°30′00″ и. д. / 61.6° с. ш. 35.5° и. д.
Притоци Суна,
Шуя,
Андома,
Водла
Отток СвирЛадожко езероНеваБалтийско море
Дължина 248 km
Ширина 96 km
Площ 9720 km2
Воден обем 295
Надм. височина 32 m
Басейн 62 800
Населени места Петрозаводск, Кондопога, Медвежегорск
Онежко езеро в Общомедия
Басейнът на Онежкото езеро и изтичащата р. Свир
Батиметрична карта на езерото от енциклопедията на Брокгауз и Ефрон

Онѐжкото езеро (на руски: Онежское озеро), наричано също Онего, е езеро в Европейската част на РусияРепублика Карелия, Вологодска и Ленинградска област.

Има площ от 9616 km2 (при високи води 9720 km2). Принадлежи към водосборния басейн на Балтийско море от Атлантическия океан. По площ е 2-ро езеро в Европа (след Ладожкото) и 4-то в Русия след Каспийско море, езерото Байкал и Ладожкото езеро.

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Онежкото езеро се намира в северозападната част на Източноевропейската равнина, на територията на Република Карелия (около 85%), Вологодска област (около 10%) и Ленинградска област (около 5%) на 32 m н.в. (при високи води на 35 m н.в.). [1]

Географски параметри[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водното огледало е 9720 km2 (при високи води), а площта на 1500-те острова в него 250 km2, обем 295 km3, дължина от север на юг 248 km, максимална ширина 96 km и максимална дълбочина 124 m, разположена в северозападната на езерото.[1]

Брегова линия, острови[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на бреговата линия на Онежкото езеро е 1810 km. Северните брегове на езерото са силно изрязани от големи заливи и тесни и дълги губи (заливи) – Петрозаводска губа, Кондопожки залив, Лимежка губа, Уницка губа, заливът Голямо Онего и най-големия Повенецки залив. Между Уницката губа и залива Голямо Онего на запад и Повенецкия залив на изток се простира от север на юг полуостров Заонеже със залива Велика губа, врязан в южната му част. От устието на река Водла (в средата на източното крайбрежие) до изтичането на река Свир в югозападния ъгъл на езерото брегът е нисък и в голямата си част праволинеен, заблатен и обрасъл с тръстики.

В езерото са разположени над 1500 острова като най-големи са: Голям Климецки, Суйсари, Кижи и др.[1]

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Онежкото езеро е 62,8 хил. km2 и се простира на територията на Република Карелия, Вологодска област и Ленинградска област.

Границите на водосборния басейн на Онежкото езеро са следните:

  • на запад – водосборните басейни на малки реки, вливащи се в Балтийско море;
  • на север и североизток – водосборните басейни на малки реки, вливащи се в Бяло море;
  • на югоизток – водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море;
  • на югозапад – водосборните басейни на малки реки, вливащи се в Ладожкото езеро.

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Онежкото езеро има гъста речна мрежа, съставена от 2765 малки реки с обща дължина от 22,7 хил. km и 9516 малки езера с обща площ от 15,4 хил. km2. В езерото се вливат над хиляда малки реки и потоци. Най-големи от тях са: Суна (280 km, 7680 km2, 2,6 – 4,4 km3/год.); Шуя (194 km, 10100 km2, 3 – 4,4 km3/год.); Андома (156 km, 2570 km2); Водла (149 km, 13700 km2, 4,4 km3/год.).[1]

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Обемът на Онежкото езеро е 295 km3. Ежегодно в Онежкото езеро сумарно постъпват около 22,4 km3 води: от речни води – 17 km3; от атмосферни валежи – 5,4 km3. Основният разходен баланс на езерото се осъществява чрез оттока на река Свир – 18,8 km3., а 3,7 km3. се изпаряват. След изграждането на Горносвирския хидровъзел през 1953 г. нивото на Онежкото езеро се повишава с 32 sm. Пълният водообмен на езерото се осъществява за около 15 години. Средния диапазон на годишното изменение на нивото на езерото е равен на 0,75 m, а максималните колебания достигат до 1,3 m.

Най-рано (през третата декада на ноември) замръзват северните заливи на езерото и неговите плитки участъци в близост на брега. останалите части на Онежкото езеро се покриват с ледена кора през декември и само най-дълбоките участъци – през първата половина на януари. При топли зими южните централни части на езерото остават без ледена покривка. Дебелината на леда към края на месец април на места достига до 1 m. Най-рано (през втората половина на май) се размразяват крайбрежните плитки участъци покрай западния и югоизточния бряг на езерото, а най-късно (през юни) се очистват от ледената покривка централните, най-дълбоки части на Онежкото езеро и Повенецкия залив.

Към средата на месец юни температурата на повърхността на езерото се повишава до 4 °C, а през август температурата на водата на повърхността достига до 13 – 17 °C, а в по-плитките места и повече. Температурата на водата на дълбочина под 15 – 25 m остава постоянна почти през цялата година и е от 4 до 6 – 8 °C.

Химическият състав на водата в Онежкото езеро се формира основно от постъпващите слабоминерализирани речни води, внасящи около 90% от химическите вещества и около 10% от атмосферните валежи. Поради това минерализацията на водата на Онежкото езеро е малка – 36,6 мг/л (двойно по-малка от Ладожкото езеро и тройно по-малка от тази на езерото Байкал). Максималната минерализация е в Повенецкия залив – 46 мг/л, а минимална – при устието на река Шуя в Петрозаводската губа – 34 мг/л.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

По бреговете на Онежкото езеро са разположени множество населени места:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Онежкото езеро е важен участък от трасетата на Волго-Балтийския (през южната част на езерото) и Беломоро-Балтийския канал (през източната част). Освен това със своето богато разнообразие на езерна фауна в Онежкото езеро е силно развито промишленото риболовство, на базата на което се развива и рикоконсервната промишленост.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Архитектурният резерват Кижи

Главна забележителност на езерото е остров Кижи с едноименния Държавен историческо-архитектурен и етнографски музей-резерват. На неговата територия се намират 89 паметника на дървената архитектура от XV-XX век. В центъра на острова е архитектурният ансамбъл на Кижския погост (териториално-административна единица, по-тясно значение: църковен ансамбъл на погоста) от XVIII век, състоящ се от лятна 22-глава църква „Преображение Господне“, зимна 9-глава църква „Покров Богородичен“ и параклис. През 1990 г. Кижският погост е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Онежките петроглифи се намират на източното крайбрежие на езерото. Те се датират от IV – II хилядолетие пр.н.е. Разположени са на групи на скалите на носовете Бесов нос, Кладовец, Гажий, Пери нос и на остров Гурий. Обхващат участък от езерния бряг с дължина 20,5 км и наброяват примерно 1200 фигури и знака.

Топографски карти[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Езера в Русия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия