Източноевропейска равнина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Релефна карта на Източноевропейската равнина.

Източноевропейската равнина или Руска равнина е една от най-големите на Земята, с площ около 4 млн. km². На север достига Баренцово и Бяло море, на юг – Черно, Азовско и Каспийско, на запад – Карпатите, на изток – Урал.

В геоложко отношение равнината в по-голямата си част се отнася към Източноевропейската платформа. Изградена е от епикарелски седименти, разположени върху фундамент от дорифейски и кристалинни скали, разкриващи се при Балтийския и Уралския щит.

Средната ѝ височина е около 170 m, най-висока, 1191 m, е при Колски полуостров. Характерна е с разнообразния си релеф, включващ възвишенията Тиманско, Средноруско, Приволжко, Волино-Подолско и др. и низините Черноморска, Прикаспийска, Приазовска.

Има умерен климат.

По-големи реки са Волга, Дон, Днепър, Днестър, Висла, Онега, Печора, Северна Двина и др.

Ясно изразена е хоризонталната ѝ зоналност от север на юг: тундрова растителност по крайбрежието на Баренцово море се сменя от зона на горите (от Прибалтика до Урал), лесостепи и степи, полупустини и пустини в Прикаспийската низина.

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

В Източноевропейската равнина най-богати находища на железни руди, манган и графит са областите около Волино-Подолското възвишение (Кривой рог), на железни руди – Воронежкото възвишение. Черни, коксуващи се въглища има в Донецкия басейн. В Подмосковския басейн и на север в района на Воркута и р. Печора са разкрити богати залежи на кафяви въглища. От значение са още огнеупорните глини, фосфоритите, находищата на калиеви соли по р. Кама, както и огромните торфени залежи в блатистите места. Голямо стопанско значение имат находищата на нефт и природен газ в Башкирия, Прикаспийска низина и на север по р. Ухта. Богати са находищата на боксит. От ледниковите наслаги се добива качествен строителен материал.