Печора (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Печора.

Печора
European Russia laea relief location map.jpg
62.2012° с. ш. 59.4322° и. д.
68.3046° с. ш. 54.4268° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Република Коми
Ненецки автономен окръг(Архангелска област)
Дължина 1 809 km
Водосборен басейн 322 000 km²
Отток 4 100 (устие) m³/s
Начало
Място Северен Урал,
Република Коми
Координати 62°12′04.47″ с. ш. 59°25′55.79″ и. д. / 62.201244° с. ш. 59.432164° и. д.
Надм. височина 680 m
Устие
Място Печорски залив, Печорско море
Координати 68°18′16.56″ с. ш. 54°25′36.48″ и. д. / 68.304601° с. ш. 54.426802° и. д.
Надм. височина 0 m
Ширина делта m
Печора в Общомедия

Печо̀ра е голяма река в северозточната част на Европейска Русия и заема 15-то място по дължина в Русия. Дължината ѝ е 1 809 km. Протича на територията на Република Коми и Ненецкия автономен окръг на Архангелска област. Влива се в Печорския залив на Печорско море (югоизточната част на Баренцево море), Северен ледовит океан.

География[редактиране | редактиране на кода]

Печора при Нарян Мар
Водосборният басейн на Печора

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Печора води началото от западния склон на Северен Урал, на 680 m н.в., в югоизточната част на Република Коми. В началото генералната ѝ посока е предимно югозападна. От изора до устието на река Уня (ляв приток) реката има планински характер – с бързей, прагове и сравнително голям наклон. При село Якша (след устието на левият ѝ приток Волостница) завива на север и следва тази посока през Печорската низина до устието на река Уса. В този участък долината на реката става широка до 10 km, а там където пресича ниски възвишения долината и е тясна, с множество завои и силно залесена. След устието на река Уса Печора завива на запад, като образува две големи колена, изпъкнали – първото на север, а второто – на югозапад. Тук реката става пълноводна, ширината ѝ достига до 2 km, а в долината ѝ се появява обширна заливна тераса. След устието на река Пижма Печора отново завива на север, става още по-пълноводна, разбива на отделни ръкави, протоци (на руски „шары“) с множество старици. На 180 km от устието реката се дели на два главни ръкава – източен Голяма Печора (Стара Печора) и западен Малка Печора. По-надолу в района на град Нарян Мар Печора образува делта с ширина около 45 km, чрез която се влива от юг в Печорския залив на Печорско море (югоизточната част на Баренцево море), Северен ледовит океан. В най-долното ѝ течение приливите и отливите от Северния ледовит океан се проявяват на повече от 141 km от устието ѝ – до село Оксино.

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Описание

Водосборният басейн на река Печора обхваща площ от 322 000 km2 и се простира на територията на Архангелска област, Република Коми и Ненецкия автономен окръг.

Водосборният басейн на реката граничи със следните водосборни басийна:

Притоци

Река Печора получава множество притоци, от които 14 са с дължина над 200 km. По-долу са изброени тези 14 реки, на които са показани на кой километър по течението на Печора се вливат, техните дължини, площта на водосборните им басейни, дали са леви (←) или десни (→) притоци и къде се вливат:

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на Печора е смесено, като преобладава снежното. В периода на пролетното пълноводие преминава над 60% от общия отток на реката. То започва в края на април или началото на май, с максимум в средата на май в средното течение и началото на юни – в долното течение. През лятото и зимата реката е маловодна, като маловодието започва в средата на юли и продължава до края на август. В този период често се наблядават отделни високи води в резултата на поройни дъждове. Среден годишен отток в района на с. Оксино (141 km от устието) – 4 100 m3/s. Замръзва в края на октомври, а размразяването започва от горното и слеза към долното, което се съпровожда с големи натрупвания на ледени маси, които преграждат течението на реката и тя наводнява обширни райони.

Средномесечен отток на река Печора (m3/s) в района на с. Оксино (141 km от устието) от 1981 до 1993 г.[1]

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени градовете Вуктил, Печора и Нарян Мар и селищата от градски тип Троицко-Печорск и Кожва.

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Река Печора е целогодишно (без зимния сезон) плавателна до Троицко Печорск, а през пролетта и есента (при пълноводието) – до село Уст Уня. Морски кораби се изкачват по нея да град Нарян Мар (на 110 km от устието ѝ). Реката е важен транспортен път, по който се превозва дървен материал, въглища, нефтопродукти, минерални торове, строителни материали, зърнени храни и др. Главни пристанища са Нарян Мар, Уст Цилма, Печора и Троицко Печорск. Риболов. Във водосборният басейн на реката има големи находища на въглища (Печорски въглищен басейн), нефт и газ (Вуктилско, Пашнинско, Усинско и др.).

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Печора (река)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.