Печора (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Печора.

Печора
European Russia laea relief location map.jpg
62.2012° с. ш. 59.4322° и. д.
68.3046° с. ш. 54.4268° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Русия Русия
Република Коми
Ненецки автономен окръг(Архангелска област)
Дължина 1 809 km
Водосборен басейн 322 000 km²
Отток 4 100 (устие) m³/s
Начало
Място Северен Урал,
Република Коми
Координати 62°12′04.47″ с. ш. 59°25′55.79″ и. д. / 62.201244° с. ш. 59.432164° и. д.
Надм. височина 680 m
Устие
Място Печорски залив, Печорско море
Координати 68°18′16.56″ с. ш. 54°25′36.48″ и. д. / 68.304601° с. ш. 54.426802° и. д.
Надм. височина 0 m
Ширина делта m
Печора в Общомедия

Печо̀ра е голяма река в северозточната част на Европейска Русия и заема 15-то място по дължина в Русия. Дължината ѝ е 1 809 km. Протича на територията на Република Коми и Ненецкия автономен окръг на Архангелска област. Влива се в Печорския залив на Печорско море (югоизточната част на Баренцево море), Северен ледовит океан.

География[редактиране | редактиране на кода]

Печора при Нарян Мар
Водосборният басейн на Печора

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Печора води началото от западния склон на Северен Урал, на 680 m н.в., в югоизточната част на Република Коми. В началото генералната ѝ посока е предимно югозападна. От изора до устието на река Уня (ляв приток) реката има планински характер – с бързей, прагове и сравнително голям наклон. При село Якша (след устието на левият ѝ приток Волостница) завива на север и следва тази посока през Печорската низина до устието на река Уса. В този участък долината на реката става широка до 10 km, а там където пресича ниски възвишения долината и е тясна, с множество завои и силно залесена. След устието на река Уса Печора завива на запад, като образува две големи колена, изпъкнали – първото на север, а второто – на югозапад. Тук реката става пълноводна, ширината ѝ достига до 2 km, а в долината ѝ се появява обширна заливна тераса. След устието на река Пижма Печора отново завива на север, става още по-пълноводна, разбива на отделни ръкави, протоци (на руски „шары“) с множество старици. На 180 km от устието реката се дели на два главни ръкава – източен Голяма Печора (Стара Печора) и западен Малка Печора. По-надолу в района на град Нарян Мар Печора образува делта с ширина около 45 km, чрез която се влива от юг в Печорския залив на Печорско море (югоизточната част на Баренцево море), Северен ледовит океан. В най-долното ѝ течение приливите и отливите от Северния ледовит океан се проявяват на повече от 141 km от устието ѝ – до село Оксино.

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Описание

Водосборният басейн на река Печора обхваща площ от 322 000 km2 и се простира на територията на Архангелска област, Република Коми и Ненецкия автономен окръг.

Водосборният басейн на реката граничи със следните водосборни басийна:

Притоци

Река Печора получава множество притоци, от които 14 са с дължина над 200 km. По-долу са изброени тези 14 реки, на които са показани на кой километър по течението на Печора се вливат, техните дължини, площта на водосборните им басейни, дали са леви (←) или десни (→) притоци и къде се вливат:

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на Печора е смесено, като преобладава снежното. В периода на пролетното пълноводие преминава над 60% от общия отток на реката. То започва в края на април или началото на май, с максимум в средата на май в средното течение и началото на юни – в долното течение. През лятото и зимата реката е маловодна, като маловодието започва в средата на юли и продължава до края на август. В този период често се наблядават отделни високи води в резултата на поройни дъждове. Среден годишен отток в района на с. Оксино (141 km от устието) – 4 100 m3/s. Замръзва в края на октомври, а размразяването започва от горното и слеза към долното, което се съпровожда с големи натрупвания на ледени маси, които преграждат течението на реката и тя наводнява обширни райони.

Средномесечен отток на река Печора (m3/s) в района на с. Оксино (141 km от устието) от 1981 до 1993 г.[1]

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени градовете Вуктил, Печора и Нарян Мар и селищата от градски тип Троицко-Печорск и Кожва.

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Река Печора е целогодишно (без зимния сезон) плавателна до Троицко Печорск, а през пролетта и есента (при пълноводието) – до село Уст Уня. Морски кораби се изкачват по нея да град Нарян Мар (на 110 km от устието ѝ). Реката е важен транспортен път, по който се превозва дървен материал, въглища, нефтопродукти, минерални торове, строителни материали, зърнени храни и др. Главни пристанища са Нарян Мар, Уст Цилма, Печора и Троицко Печорск. Риболов. Във водосборният басейн на реката има големи находища на въглища (Печорски въглищен басейн), нефт и газ (Вуктилско, Пашнинско, Усинско и др.).

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Печора (река)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.