Печора (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Печора.

Печора
Печора
— Град —
      
Герб
Печорската ТЕЦ
Печорската ТЕЦ
Страна Flag of Russia.svg Русия
Федерален субект Коми
Площ 34 km²
Надм. височина 50 – 100 m
Население Понижение 40 653 души (2017)
Основаване 1940
Град от 1949
Пощенски код 169600 169601, 169606, 169607, 169609
Телефонен код +7 82142, 8(2142)
МПС код 11, 111
Часова зона UTC+4:00
Печора в Общомедия

Печора (на руски: Печора; на коми: Печӧра) е град в Република Коми, Русия. Разположен е близо до река Печора в близост до планината Урал. Населението на града към 1 януари 2017 г. е 40 653 души.[1]

Забележителности на града са Печорското летище и военновъздушната база Печора Каменка.

История[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1940 г., във връзка със строителството на Печорската железопътна линия (1937 – 1942), в района на днешната железопътна гара Печора започва работа строителен отряд, съставен главно от затворници на ГУЛАГ. С първите временни жилища железопътната гара започва да се наричат селище. През същото лято на 1940 г. на река Печора е построено пристанището Канин Нос. В края на 1942 г. Печорската железопътна линия е пусната в постоянна експлоатация. През лятото на 1943 г. немците предприемат десант със самолети от Карско море към Печора с цел да се взриви моста над реката, но членовете на саботажната група, съставена от съветски военнопленници, доброволно се предават на НКВД. На 18 януари 1949 г. разширените селища на железопътната гара Печора и пристанището на Канин Нос са обединени и получават статут на град. Административният център на Кожвински район е преместен от Кожва в Печора.

През следващите години Печора става един от основните транспортни възли в републиката – към водния и железопътния транспорт е добавен и въздушен такъв, когато през 1956 г. е построено летище Печора. Във връзка със строителството близо до града на радиолокационна станция тип „Дарял“ към системата за ранно предупреждение за ракетно нападение, през януари 1974 г. е започнато строителството на Печорската ТЕЦ. Първият енергоблок е пуснат в експлоатация на 5 февруари 1979 г. Така Печора се превръща в „енергийна столица“ на Коми – в днешно време около една трета от цялата електроенергия на Република Коми се произвежда в Печорската ТЕЦ.

През 1990-те години са закрити няколко големи предприятия. Жителите започват активно да се преселват към по-южните територии на Русия. Днес градообразуващите предприятия на Печора работят сравнително стабилно. През 2010 г. е приет генерален план за развитието на Печора до 2030 г.[2].

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население по години
1959[3] 1970[4] 1979[5] 1989[6] 1996 2002 2006
30 586 37 803 56 361 64 746 62 400 48 700 47 200
2010 2012 2013 2014 2015 2016 2017[1]
43 105 42 296 41 716 41 189 40 910 40 653

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Печора е субполярен. Средната годишна температура е −1,9 °C, средната влажност на въздуха е 77%, а средното количество годишни валежи е около 625 mm.[7]


Климатични данни за Печора
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 2,5 2,9 11,6 21,9 30,6 34,1 34,9 32,4 27,6 20,0 7,7 3,5 34,9
Средни максимални температури (°C) −14,4 −13 −3,6 2,5 9,5 18,0 21,7 16,9 10,3 2,2 −7,3 −12 2,6
Средни температури (°C) −18,4 −17,2 −8,9 −3,2 4,2 12,3 16,1 12,0 6,5 −0,3 −10,5 −15,7 −1,9
Средни минимални температури (°C) −22,5 −21,4 −13,7 −8,3 −0,3 7,4 11,1 8,0 3,6 −2,5 −13,8 −19,7 −6
Абсолютни минимални температури (°C) −54,7 −56 −44,7 −35,7 −23,3 −5,6 0,1 −3,1 −9,5 −33,9 −43,3 −52,5 −56
Средни месечни валежи (mm) 42 33 32 33 45 67 72 77 62 63 49 51 625
Източник: Погода и Климат[7]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Водещата промишленост на града е електроенергетиката. В днешно време в Печорската ТЕЦ работят 5 енергоблока, чиято обща мощност е над 1 млн. kW. Тя произвежда около 1/3 от електроенергията в Република Коми и едно от най-големите предприятия за електроенергия в Европейската част от Северна Русия. На второ място в икономиката на града се нарежда нефтодобивната промишленост, която е подсигурена от значителните промишлени запаси от нефт и природен газ в района. През района минават: нефтопроводът Усинск – Печора – Ухта – Ярославъл, газопроводите Усинск – Печора, Западен Соплеск – Печора, Ямал – Европа, Бованенково – Ухта и метанолопроводът Кожва – Вуктил. От 1979 г. работи завод за железобетонни изделия, а от 1987 г. работи и завод за производство на метални конструкции.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Целогодишна автомобилна връзка с централните райони на страната няма. Тече строителство на автомобилен път Ухта – Печора – Усинск – Нарян Мар. В момента градът е достъпен чрез черни и недостроени пътища. Речният транспорт на града е развит, като пристанището му извършва както товарни, така и пасажерски превози. С железопътна гара Печора разполага още от 1941 г. Летището на града осъществява полети три пъти седмично до Сиктивкар и обратно.

Източници[редактиране | редактиране на кода]