Ухта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ухта
Ухта
— град —
      
Герб
ViewFromVetlosyan.jpg
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален субект Коми
Район Ухта
Площ 13 200 km²
Надм. височина 100 m
Население (2018) Понижение 97 087 души
Кмет Григорий Коненков
Основаване 1929
Град от 1943
Пощенски код 169300
Телефонен код +7 8216
МПС код 11, 111
Часова зона UTC+4:00
Официален сайт www.ухта.рф
Ухта в Общомедия

Ухта (на руски: Ухта; на коми: Уква) е град в Русия, разположен в градски окръг Ухта, автономна република Коми. Населението на града към 1 януари 2018 е 97 087 души.[1]

Основан е през 1929 г. като село Чибю. През 1939 г. е преименуван на Ухта, а през 1943 получава статут на град.

Икономиката на града разчита основно на добива на нефт и природен газ. Местните хора са откривали тези ресурси в района още през 17 век. Това е първото нефтодобивно селище в Русия. В близост до Ухта и съседното селище Сосногорск са разположени множество нефтопреработвателни и газопреработвателни предприятия на Лукойл и Газпром.

История[редактиране | редактиране на кода]

Нефтените залежи покрай река Ухта са известни още от 17 век. През 1868 г. индустриалецът М. К. Сидоров започва сондирането на нефт в района. Това е един от първите разработени нефтени залежи в Русия.

През 1929 г. в района на Ухта е предприета голяма експедиция. От Архангелск експедицията стига по море до устието на река Печора, а след това използва речни плавателни съдове до Шчеляюр и Ижма, откъде експедицията продължава нагоре по течението на реките Ижма и Ухта. На 21 август 1929 г. при устието на река Чибю пристига експедиция от 125 души – затворници, изгнаници, цивилни служители и охрана. С това започва строителството на ново селище, което получава названието Чибю (от 1939 г. – Ухта).

Въздушна снимка на Ухта от 1950-те години.
Държавният технически университет в Ухта.

На брега по време на пристигането на експедицията има само две стари сгради. Въвежда се 12-часов работен ден, седем дни в седмицата, и се започва изчистване на гората за място за сгради, както и се прокарва телефонна линия до Уст Ухта.

През октомври и декември 1929 г. пристигат още 2 групи затворници и към началото на 1930 г. в селището вече живеят 200 души, подчинени на лагерна структура на власт. През пролетта на 1930 г. е построена сонда, която през есента дава първия промишлен поток от девонски нефт. Скоро след това започва строителството на автомобилен път, свързващ Ухта с Уст Вим с дължина 260 километра, а след това и железопътната линия Котлас – Воркута, преминаваща и през Ухта.

На 6 юни 1931 г. е създаден Ухтпечлаг – лагер към ГУЛАГ. През 1932 г. е построена малка електроцентрала, която да осигурява осветление на селището. По това време е открито първото училище и е създаден совхоз в близост до устието на река Чибю. Организирана е театрална група от затворници. Прокарана е канализация, радиовръзка, построени са стадион, хотел, парк с летен театър.

На 26 октомври 1938 г. Чибю получава статут на селище от градски тип, а лагерните власти отстъпват ръководството му на гражданската администрация. През 1939 г. селището е преименувано на Ухта и започва да се разглежда предложението столицата на Автономна съветска социалистическа република Коми да се премести от Сиктивкар в Ухта. Немското нахлуване в СССР, обаче, осуетява този план.

През 1943 г. Ухта получава статут на град. След края на войната с бързи темпове се развива нефтено-газовата добивна и преработвателна промишленост и, както и строителната промишленост. За доставянето на нефт и природен газ са построени тръбопроводи. В днешно време Ухта има сравнително развит промишлен потенциал и развита производствена инфраструктура.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население по години
1939 1959[2] 1970[3] 1979[4] 1989[5] 1996 2002
2700 36 154 62 923 87 467 110 548 104 100 103 340
2006 2010 2012 2013 2014 2015 2016
103 300 99 591 99 847 99 513 99 155 98 894 98 293

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Ухта е субполярен. Средната годишна температура е -0,5 °C, средната влажност на въздуха е 76%, а средното количество годишни валежи е около 531 mm.[6]


Климатични данни за Ухта
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 1,7 3,0 13,0 23,8 30,6 33,5 34,0 32,5 27,2 20,0 9,6 3,6 34,0
Средни максимални температури (°C) −13,1 −10,9 −2,4 4,6 12,1 18,9 22,1 17,3 10,7 2,9 −6,2 −10,6 3,8
Средни температури (°C) −16,5 −14,7 −6,8 −0,5 6,3 13,3 16,5 12,4 6,9 0,4 −8,9 −13,8 −0,5
Средни минимални температури (°C) −20 −18,1 −10,9 −5 1,6 8,2 11,6 8,4 4,0 −1,8 −11,6 −17,2 −4,2
Абсолютни минимални температури (°C) −46 −43,9 −36,1 −28,4 −16,9 −4 0,7 −3,9 −8 −25 −37,8 −49 −49
Средни месечни валежи (mm) 31 24 26 27 42 65 68 68 52 52 37 37 531
Източник: Погода и Климат[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]