Ухта
| Ухта Ухта | |
| — град — | |
_(1979).png) | |
 | |
  Ухта  Ухта | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Коми |
| Район | Ухта |
| Площ | 320 km² |
| Надм. височина | 100 m |
| Население |  97 087 души (2018) |
| Кмет | Григорий Коненков |
| Основаване | 1929 |
| Град от | 1943 |
| Пощенски код | 169300 |
| Телефонен код | +7 8216 |
| МПС код | 11, 111 |
| Часова зона | UTC+4:00 |
| Официален сайт | www.ухта.рф |
| Ухта в Общомедия | |
Ухта (на руски: Ухта; на коми: Уква) е град в Русия, разположен в градски окръг Ухта, автономна република Коми. Населението на града към 1 януари 2018 е 97 087 души.[1]
Основан е през 1929 г. като село Чибю. През 1939 г. е преименуван на Ухта, а през 1943 получава статут на град.
Икономиката на града разчита основно на добива на нефт и природен газ. Местните хора са откривали тези ресурси в района още през 17 век. Това е първото нефтодобивно селище в Русия. В близост до Ухта и съседното селище Сосногорск са разположени множество нефтопреработвателни и газопреработвателни предприятия на Лукойл и Газпром.
История
[редактиране | редактиране на кода]Нефтените залежи покрай река Ухта са известни още от 17 век. През 1868 г. индустриалецът М. К. Сидоров започва сондирането на нефт в района. Това е един от първите разработени нефтени залежи в Русия.
През 1929 г. в района на Ухта е предприета голяма експедиция. От Архангелск експедицията стига по море до устието на река Печора, а след това използва речни плавателни съдове до Шчеляюр и Ижма, откъде експедицията продължава нагоре по течението на реките Ижма и Ухта. На 21 август 1929 г. при устието на река Чибю пристига експедиция от 125 души – затворници, изгнаници, цивилни служители и охрана. С това започва строителството на ново селище, което получава названието Чибю (от 1939 г. – Ухта).
На брега по време на пристигането на експедицията има само две стари сгради. Въвежда се 12-часов работен ден, седем дни в седмицата, и се започва изчистване на гората за място за сгради, както и се прокарва телефонна линия до Уст Ухта.
През октомври и декември 1929 г. пристигат още 2 групи затворници и към началото на 1930 г. в селището вече живеят 200 души, подчинени на лагерна структура на власт. През пролетта на 1930 г. е построена сонда, която през есента дава първия промишлен поток от девонски нефт. Скоро след това започва строителството на автомобилен път, свързващ Ухта с Уст Вим с дължина 260 километра, а след това и железопътната линия Котлас – Воркута, преминаваща и през Ухта.
На 6 юни 1931 г. е създаден Ухтпечлаг – лагер към ГУЛАГ. През 1932 г. е построена малка електроцентрала, която да осигурява осветление на селището. По това време е открито първото училище и е създаден совхоз в близост до устието на река Чибю. Организирана е театрална група от затворници. Прокарана е канализация, радиовръзка, построени са стадион, хотел, парк с летен театър.
На 26 октомври 1938 г. Чибю получава статут на селище от градски тип, а лагерните власти отстъпват ръководството му на гражданската администрация. През 1939 г. селището е преименувано на Ухта и започва да се разглежда предложението столицата на Автономна съветска социалистическа република Коми да се премести от Сиктивкар в Ухта. Немското нахлуване в СССР, обаче, осуетява този план.
През 1943 г. Ухта получава статут на град. След края на войната с бързи темпове се развива нефтено-газовата добивна и преработвателна промишленост и, както и строителната промишленост. За доставянето на нефт и природен газ са построени тръбопроводи. В днешно време Ухта има сравнително развит промишлен потенциал и развита производствена инфраструктура.
Население
[редактиране | редактиране на кода]| 1939 | 1959[2] | 1970[3] | 1979[4] | 1989[5] | 1996 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 2700 | 36 154 | 62 923 | 87 467 | 110 548 | 104 100 | 103 340 |
| 2006 | 2010 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 |
| 103 300 | 99 591 | 99 847 | 99 513 | 99 155 | 98 894 | 98 293 |
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът в Ухта е субполярен. Средната годишна температура е -0,5 °C, средната влажност на въздуха е 76%, а средното количество годишни валежи е около 531 mm.[6]
 Климатични данни за Ухта  | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 1,7 | 3,0 | 13,0 | 23,8 | 30,6 | 33,5 | 34,0 | 32,5 | 27,2 | 20,0 | 9,6 | 3,6 | 34,0 |
| Средни максимални температури (°C) | −13,1 | −10,9 | −2,4 | 4,6 | 12,1 | 18,9 | 22,1 | 17,3 | 10,7 | 2,9 | −6,2 | −10,6 | 3,8 |
| Средни температури (°C) | −16,5 | −14,7 | −6,8 | −0,5 | 6,3 | 13,3 | 16,5 | 12,4 | 6,9 | 0,4 | −8,9 | −13,8 | −0,5 |
| Средни минимални температури (°C) | −20 | −18,1 | −10,9 | −5 | 1,6 | 8,2 | 11,6 | 8,4 | 4,0 | −1,8 | −11,6 | −17,2 | −4,2 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −46 | −43,9 | −36,1 | −28,4 | −16,9 | −4 | 0,7 | −3,9 | −8 | −25 | −37,8 | −49 | −49 |
| Средни месечни валежи (mm) | 31 | 24 | 26 | 27 | 42 | 65 | 68 | 68 | 52 | 52 | 37 | 37 | 531 |
| Източник: Погода и Климат[6] | |||||||||||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) ((de)) Ukhta, www.citypopulation.de
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1959 года.
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1970 года.
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1979 года.
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1989 года. Численность городского населения.
- 1 2 ((ru)) Погода и Климат – Климат Ухты. Посетен на 25 април 2019 г.
| |||||||||||||||||
