Електроенергетика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Електроенергетиката е дял от енергетиката, който обхваща създаването, пренасянето и консумацията на електроенергия. Електрическата енергия в повечето случаи се създавана от механична енергия с помощта на генератори.

В България по-рано електроенергетиката като научна област се е наричала силнотокова електротехника, която включва и задвижващата техника. Понастоящем тя е развита като комплексна инженерна наука, изучавана в катедрите по електроенергетика във висшите учебни заведения.

История[редактиране | редактиране на кода]

Електроенергетиката се развива от средата на 19 век. Началото поставят откритията в електротехниката (законите на Ампер, Ом). Първите практически опити за използване на електричество в бита и индустрията датират от 1820 г. Майкъл Фарадей прави едно от най-великите открития през 1831-ва,което оказва влияние върху развитието на електроенергетиката,като открива електромагнитната индукция.[1] Няколко десетилетия по-късно в големите европейски и американски градове се изгражда електрическо улично осветление. Чрез телеграфни линии започват да се осъществяват комуникации между населените места. Към края на 19 век започва електрификация на транспорта. Започва строежът на първите топлоцентрали за производство на електроенергия за обществото и индустрията. Една от първите топлоцентрали се появява в Ню Йорк през 1882 г. Същата година се построява и електропроводна линия, която пренася постоянен ток. Една от първите водноелектрически централи е построена в Мичиган през 1881 г. Ядрената енергетика се развива след края на Втората световна война. Първата ядрена електроцентрала е построена през 1954 г. в СССР, мощността ѝ е била 5000 kW[2]. Няколко месеца по-късно се появява и първата централа в САЩ. През 70-те години започва да се реализират проекти, базирани на идеята за възобновяеми енергийни източници, която датира още от 19 век.

Ядрен реактор (1957 г.) в Пенсилвания, САЩ

Източници на енергия[редактиране | редактиране на кода]

Най-общо източниците на енергия са горива. Те се класифицират като: изчерпаеми (фосилни източници) и възобновяеми. Поради значителното намаляване на изчерпаемите източници и големите рискове при производството на ядрена енергия, през последните десетилетия се работи по използването на алтернативни енергийни източници.

Генериране на електроенергия[редактиране | редактиране на кода]

Еднополюсен генератор – „диск на Фарадей“

Началото на генерацията се поставя от конвенционален източник на енергия, най-често свързан с турбина, която чрез своето въртеливо движение генерира електрическа енергия. Турбината е свързана с кондензатор и алтернатор (синхронна машина), която действа като електрически генератор. Генерира се трифазен ток. В зависимост от броя на положителните и отрицателните полюси, в машината се генерира променлив ток с определена честота, която се определя от скоростта на въртене и броя на полюсите. Алтернаторите могат да бъдат свързани и паралелно.[3]

Пренасяне на електроенергия[редактиране | редактиране на кода]

Електропроводи в САЩ, 1890 г.

Произведената от електроцентралата електроенергия са пренася по електропроводи с различна мощност към подстанции. В населените места подстанциите разпределят енергията към консуматорите. При пренасяне на енергията се получават загуби на електрическа енергия, които са неизбежни. Най-често пренасянето на електрическата енергия е трифазно и еднофазно. Пренасянето се осъществява от проводници с ниска мощност(69 kV, 115 kV, 230 kV) и висока мощност (230 kV, 345 kV, 500 kV, 745 kV). Проводниците се изработват от мед или алуминий.[4]. Електрическите стълбове, които са поставени на определена дистанция, задължително са заземени. Типовете електрически стълбове са: кула, H-рамка, стълб – единичен или двоен полюс.

Електрическа подстанция

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Закон на Майкъл Фарадей
  2. Nuclear Power in Russia. // World Nuclear Association. Посетен на 9 декември 2015.
  3. Генериране на електрически ток
  4. Електропреносни линии

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]