Северна Двина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Двина.

Северна Двина
Dvina.jpg
Река Северна Двина
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Вологодска област
Архангелска област
Дължина 744 km
Водосборен басейн 357 000 km²
Отток 3 490 (устие) m³/s
Начало
Място Сухона (лява съставяща)
Юг (дясна съставяща)
Координати 60°43′55.82″ с. ш. 46°19′56.98″ и. д. / 60.732174° с. ш. 46.332495° и. д.
Надм. височина 47 m
Устие
Място Двински залив, Бяло море
Координати 64°40′02.82″ с. ш. 39°49′10.23″ и. д. / 64.667452° с. ш. 39.819509° и. д.
Надм. височина 0 m
Ширина делта m
Северна Двина в Общомедия
Карта на водосборният басейн на река Северна Двина

Сѐверна Двина̀ е голяма река в североизточната част на Европейска Русия и заема 38-мо място по дължина в Русия. Дължината ѝ с дясната съставяща река Юг е 1 318 km, а същинската река Севарна Двина – 744 km. Протича на територията на Вологодска и Архангелска област. Влива се в Двинския залив на Бяло море, част от Северния ледовит океан.

География[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Северна Двина се образува от сливането на двете съставящи я реки Сухона (лява съставяща) и Юг (дясна съставяща) при град Велики Устюг (Вологодска област) на 47 m н.в. До устието на най-големия си приток река Вичегда тече на север под името Малка Северна Двина. След това реката завива на северозапад, увеличава двойно водността си и протича в широка долина със стръмни, на места отвесни склонове. В този участък по течението ѝ има множество плитчини и острови. След устието на левият ѝ приток река Вага завива на север и до устието на река Пинега (десен приток) долината ѝ рязко се стеснява, склоновете ѝ са стръмни, изградени от варовици. След устието на Пинега отново завива на северозапад, долината ѝ пак става широка и тук реката се разделя на отделни потоци и ръкави, които при град Архангелск се събират в едно корито. След Архангелск започва делтата на реката, която е с площ около 900 km2. Основните ръкави на делтата са: Николски, Корабен, Кузнечик, Маймакс (най-дълбокия) и Мурмански. Всички те се вливат в Двинския залив на Бяло море, което е част от Северния ледовит океан. В най-долното ѝ течение приливите и отливите от Северния ледовит океан се проявяват до 137 km от устието ѝ – устието на река Пинега.

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на река Северна Двина обхваща площ от 357 000 km2 и се простира на територията на Архангелска област, Република Коми, Вологодска област и Кировска област.

Водосборният басейн на реката граничи със следните водосборни басейна:

  • на север – водосборният басейн на река Кулой;
  • на североизток – водосборният басейн на река Мезен;
  • на изток – водосборният басейн на река Печора;
  • на юг и югозапад – водосборният басейн на река Волга;
  • на запад – водосборният басейн на река Онега.

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Река Северна Двина получава множество притоци, от които 7 са с дължина над 200 km. По-долу са изброени тези 7 реки, на които са показани на кой километър по течението на Северна Двина се вливат, техните дължини, площта на водосборните им басейни, дали са леви (←) или десни (→) притоци и къде се вливат:

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на Северна Двина е смесено, като преобладава снежното. Среден годишен отток при сливането на Сухона и Юг – 770 m3/s, в устието – 3 490 m3/s. Между устията на реките Вага и Пинега, където долината ѝ е тясна колебанието на речното ниво достига до 14 m. Замръзва в края на октомври – началото на ноември, а се размразява от началото на април в горното течение до началото на май – в долното. Размразяването на реката започва от горното към долното течение, което предизвиква големи натрупвания на ледени маси в долното течение и е причина за големи разливания на реката и чести наводнения

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени градовете Велики Устюг и Красавино във Вологодска област, Котлас, Новодвинск, Архангелск и Северодвинск в Архангелска област. освен тях по течението на реката в Архангелска област са разположени и няколко села, които са важни пристанища – Красноборск, Черевково, Верхная Тойма и Холмогори.

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Реката е плавателна по цялото си протежение, като навигационния период продължава 160-190 дни. До град Архангелск могат да навлизат и морски кораби. Чрез плавателни канали Северна Двина е съединена с река Волга (р. СухонаКубенско езеро → р. Шексна → р. Волга) и с река Кулой чрез канала Пинега → Кулой.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Северная Двина“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.