Вологодска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вологодска област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Вологодска област на картата на РусияВологодска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 144 527 km²
Население (2017) 1 183 860 души
8,19 души/km²
Административен център Вологда
Федерален окръг Северозападен федерален окръг
Губернатор Вячеслав Позгалев
Часова зона UTC +3
МПС код 35
Вологодска област в Общомедия

Вологодската област е субект на Руската Федерация в Северозападния федерален окръг. Площ 144 527 km2 (26-то място в Руската Федерация, 0,84% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 1 183 860 души (43-то място в Руската Федерация, 0,81% от нейното население). Административен център град Вологда. Разстояние от Москва до Вологда 497 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През първите векове от новата ера местно население са били весите, които са населявали районите на Бяло езеро. През V-VII векове на новата ера започва усвояването на края от славянското население. Колонизацията на Руският Север е протичала както от запад, така и от юг. Първото споменаване за най-древният град Белозерск се отнася към 862 г. През XII – ХІV век се основават градовете Вологда (1147 г.), Велики Устюг (1218 г.) и Устюжна (1340 г.). Вологодска област е образувана на 23 септември 1937 г. с Постановление на ВЦИК на СССР след разделянето на Северната област на Вологодска област и Архангелска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Вологодска област е разположена в северната част на Европейска Русия. На запад граничи с Ленинградска област, на северозапад – с Република Карелия, на север – с Архангелска област, на изток – с Кировска област, на юг с Костромска и Ярославска област и на югозапад – с Тверска и Новгородска област. В тези си граници заема площ от 144 527 km2 (26-то място в Руската Федерация, 0,84% от нейната територия).[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Вологодска област се намира в северната част на Източноевропейската равнина на височина 150 – 200 m. В западните части на областта е характерен моренно-езерния релеф. Тук са разположени Прионежката низина и Молого-Шекснинската низина, Белозерската равнина, Андогските, Белозерските и Кириловските височини и Вепсовското възвишение, където се намира най-високата точка на областта – 304 m. В централните части на областта са разположени Вологодското, Галичкото и Верхневажкото възвишения, Харовските височини и Присухонската и Чарозерска низини. На югоизток се простират северозападните части на възвишението Северни Ували.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Вологодска област е умереноконтинентален с продължително умерено студена зима и относително кратко, топло лято. Средна януарска температура от -11°С на запад до -14°С на изток, средна юлска – 17-18°С. Годишната сума на валежите в западните райони е 560 – 580 mm, на изток 480 – 500 mm с максимум през летните месеци (2/5 от годишното количество). Снежната покривка се задържа 160 – 170 дни, а вегетационния период е от 95 – 100 дни на изток, до 115 – 125 дни на запад и юг.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на областта има 19 923 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 66 554 km. Те се отнасят към 3 водосборни басейна: Бяло море на Северния Ледовит океан – 70%, Балтийско море на Атлантическия океан – 8% и Каспийско море – 22%. Към водосборния басейн на Бяло море принадлежат 4 големи реки: Северна Двина с левия си приток Вага и с двете съставящи я реки Сухона (с притока се Кубена) и Юг (с притока си Луза). На северозапад се намира горната част на водосборния басейн на река Онега, също вливаща се в Бяло море. Южните части на областта принадлежат към водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море, като тук по-големите реки са: Молога, Унжа и Шексна с притока си Суда. Западните части на областта принадлежат към водосборния басейн на Онежкото езро, което се оттича към река Нева, вливаща се в Балтийско море.[2]

Поради местоположението на областта голяма част от реките текат по нейната територия главно с горните си течения и са с предимно равнинен характер – широки долини, бавно течение, множество меандри. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични проиждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Вологодските реки замръзват през ноември, а се размразяват през април, като много често по време на размразяването си причиняват катастрофални наводнения.[2]

Във Вологодска област има над 4 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ от 6 520 km2. Голяма част от тях са с ледников произход и са разположени предимно в западната част на областта сред моренните хълмове. Значително е и количеството на крайречните, карстовите и блатните езера. На територията на областта се намират 5 от най-големите езера на Русия: Онежко езеро (южната му част около 740 km2), Бяло езеро, Воже (на границата с Архангелска област), Кубенско и Ковжско. Най-големият изкуствен водоем в областта е Рибинското водохранилище (северната му част) на река Волга. Много от естествените езера са преобразувани във водохранилища: Онежкото езро – Верхнесвирското водохранилище (преградната сстена е на река Свир в Ленинградска област), Бяло езеро – Шекснинско водохранилище (преградна стена на река Шексна), Кубенско и Ковжскто езера. Онежкото, Бялото и Ковжкото езера са включени в състава на Волго-Балтийския воден път, а Кубенското езеро – в състава на Северодвинския воден път.[2]

Блатата и заблатените територии заемат 8,8% от територията на областта – 12 718 km2, като най-големи са Уломската и Острово-Мороцката блатни системи в западната част на Вологодска област.[2]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

В северната половина на областта почвите са подзолисти, на юг – ливадно-подзолисти, но често се срещат и подзолисто-торфени, ливадно-карбонатни, блатни и алувиални почви. Горите заемат 2/3 от територията на Вологодска област, като на северозапад и югоизток залесеността достига до 70 – 80%. Над 60% от горския фонд са иглолистни гори (основно смърч). Голямо значение имат и ливадите и пасищата, които заемат около 10% от цялата територия на областта.[1]

Животинския свят е представен от бял заек, бялка, кафява мечка, росомаха, горска катерица, борсук, вълк, лисица, бобър. В езерата и реките обитават различни видове риби, някои от които са с промишлено значение.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. населението на Вологодска област е наброявало 1 183 860 души (43-то място в Руската Федерация, 0,81% от нейното население). При преброяването през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния (народи над 1000 души): руснаци 97,27%, украинци 0,75%, белоруси 0,29%, азербайджанци 0,23%, арменци 0,22%, цигани 0,16%, татари 0,13%, узбеки 0,11%.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Вологодска област

В административно-териториално отношение Вологодска област се дели на 2 областни градски окръга, 26 муниципални района, 11 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение (Велики Устюг, Вологда, Сокол и Череповец) и 7 града с районно подчинение и 8 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Вологодска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Вологда
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
A.Вологда 117 320 702 гр. Вологда 313 012
B.Череповец 121 318 856 гр. Череповец 318 856 124
Муниципални райони
1.Бабаевски 9 233 19 831 гр. Бабаево 11 439 246
2.Бабушкински 7 761 11 812 с. им Бабушкина 5 407 250
3.Белозерски 5 398 15 141 гр. Белозерск 8 914 214
21.Вашкински 2 884 6 928 с. Липин Бор 3 673 255
22.Великоустюгски 7 720 54 616 гр. Велики Устюг 31 606 623 гр. Красавино, Кузино
23.Верховажски 4 255 13 017 с. Верховаже 5 013 363
24.Вожегодски 5 752 14 826 сгт Вожега 6 156 143
25.Вологодски 4 540 52 539 гр. Вологда
26.Витегорски 13 100 24 581 гр. Витегра 10 232 820
5.Грязовецки 5 030 32 730 гр. Грязовец 14 916 47 Вохтога
6.Кадуйски 3 260 16 961 сгт Кадуй 11 280 170 Хохлово
7.Кириловски 5 394 14 077 гр. Кирилов 7 482 129
8.Кичменгско-Городецки 7 061 16 096 с. Кичменгски Городок 6 421 726
9.Междуреченски 3 624 5 533 с. Шуйское 2 220 94
10.Николски 7 476 20 115 гр. Николск 8 026 541
11.Нюксенски 5 167 8 629 с. Нюксеница 4 244 533
14.Соколски 4 165 49 077 гр. Сокол 37 191 35 гр. Кадников
13.Сямженски 3 950 8 161 с. Сямжа 4 029 146
15.Тарногски 5 100 11 491 с. Тарногски Городок 5 365 472
16.Тотемски 8 393 22 751 гр. Тотма 9 895 217
19.Уст Кубински 2 444 7 843 с. Устие 3 875 70
20.Устюженски 3 559 17 127 гр. Устюжна 8 712 491
4.Харовски 3 560 14 456 гр. Харовск 9 185 89
17.Чагодощенски 2 409 12 345 сгт Чагода 6 160 348 Сазоново
18.Череповецки 7 640 39 205 гр. Череповец 124
12.Шекснински 2 528 33 415 сгт Шексна 18 872 83

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article006331.html «Большая Советская Энциклопедия» – Вологодска област
  2. а б в г ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2528/Вологодская_область «Вода России» – Вологодска област
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Вологодской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.