Вологодска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Вологодска област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Вологодска област на картата на РусияВологодска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 144 527 km²
Население (2017) 1 183 860 души
8,19 души/km²
Административен център Вологда
Федерален окръг Северозападен федерален окръг
Губернатор Вячеслав Позгалев
Часова зона UTC +3
МПС код 35
Вологодска област в Общомедия

Вологодската област е субект на Руската Федерация в Северозападния федерален окръг. Площ 144 527 km2 (26-то място в Руската Федерация, 0,84% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 1 183 860 души (43-то място в Руската Федерация, 0,81% от нейното население). Административен център град Вологда. Разстояние от Москва до Вологда 497 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През първите векове от новата ера местно население са били весите, които са населявали районите на Бяло езеро. През V-VII векове на новата ера започва усвояването на края от славянското население. Колонизацията на Руският Север е протичала както от запад, така и от юг. Първото споменаване за най-древният град Белозерск се отнася към 862 г. През XII – ХІV век се основават градовете Вологда (1147 г.), Велики Устюг (1218 г.) и Устюжна (1340 г.). Вологодска област е образувана на 23 септември 1937 г. с Постановление на ВЦИК на СССР след разделянето на Северната област на Вологодска област и Архангелска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Вологодска област е разположена в северната част на Европейска Русия. На запад граничи с Ленинградска област, на северозапад – с Република Карелия, на север – с Архангелска област, на изток – с Кировска област, на юг с Костромска и Ярославска област и на югозапад – с Тверска и Новгородска област. В тези си граници заема площ от 144 527 km2 (26-то място в Руската Федерация, 0,84% от нейната територия).[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Вологодска област се намира в северната част на Източноевропейската равнина на височина 150 – 200 m. В западните части на областта е характерен моренно-езерния релеф. Тук са разположени Прионежката низина и Молого-Шекснинската низина, Белозерската равнина, Андогските, Белозерските и Кириловските височини и Вепсовското възвишение, където се намира най-високата точка на областта – 304 m. В централните части на областта са разположени Вологодското, Галичкото и Верхневажкото възвишения, Харовските височини и Присухонската и Чарозерска низини. На югоизток се простират северозападните части на възвишението Северни Ували.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Вологодска област е умереноконтинентален с продължително умерено студена зима и относително кратко, топло лято. Средна януарска температура от -11 °C на запад до -14 °C на изток, средна юлска – 17-18 °C. Годишната сума на валежите в западните райони е 560 – 580 mm, на изток 480 – 500 mm с максимум през летните месеци (2/5 от годишното количество). Снежната покривка се задържа 160 – 170 дни, а вегетационния период е от 95 – 100 дни на изток, до 115 – 125 дни на запад и юг.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на областта има 19 923 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 66 554 km. Те се отнасят към 3 водосборни басейна: Бяло море на Северния Ледовит океан – 70%, Балтийско море на Атлантическия океан – 8% и Каспийско море – 22%. Към водосборния басейн на Бяло море принадлежат 4 големи реки: Северна Двина с левия си приток Вага и с двете съставящи я реки Сухона (с притока се Кубена) и Юг (с притока си Луза). На северозапад се намира горната част на водосборния басейн на река Онега, също вливаща се в Бяло море. Южните части на областта принадлежат към водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море, като тук по-големите реки са: Молога, Унжа и Шексна с притока си Суда. Западните части на областта принадлежат към водосборния басейн на Онежкото езро, което се оттича към река Нева, вливаща се в Балтийско море.[2]

Поради местоположението на областта голяма част от реките текат по нейната територия главно с горните си течения и са с предимно равнинен характер – широки долини, бавно течение, множество меандри. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични проиждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Вологодските реки замръзват през ноември, а се размразяват през април, като много често по време на размразяването си причиняват катастрофални наводнения.[2]

Във Вологодска област има над 4 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ от 6 520 km2. Голяма част от тях са с ледников произход и са разположени предимно в западната част на областта сред моренните хълмове. Значително е и количеството на крайречните, карстовите и блатните езера. На територията на областта се намират 5 от най-големите езера на Русия: Онежко езеро (южната му част около 740 km2), Бяло езеро, Воже (на границата с Архангелска област), Кубенско и Ковжско. Най-големият изкуствен водоем в областта е Рибинското водохранилище (северната му част) на река Волга. Много от естествените езера са преобразувани във водохранилища: Онежкото езро – Верхнесвирското водохранилище (преградната сстена е на река Свир в Ленинградска област), Бяло езеро – Шекснинско водохранилище (преградна стена на река Шексна), Кубенско и Ковжскто езера. Онежкото, Бялото и Ковжкото езера са включени в състава на Волго-Балтийския воден път, а Кубенското езеро – в състава на Северодвинския воден път.[2]

Блатата и заблатените територии заемат 8,8% от територията на областта – 12 718 km2, като най-големи са Уломската и Острово-Мороцката блатни системи в западната част на Вологодска област.[2]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

В северната половина на областта почвите са подзолисти, на юг – ливадно-подзолисти, но често се срещат и подзолисто-торфени, ливадно-карбонатни, блатни и алувиални почви. Горите заемат 2/3 от територията на Вологодска област, като на северозапад и югоизток залесеността достига до 70 – 80%. Над 60% от горския фонд са иглолистни гори (основно смърч). Голямо значение имат и ливадите и пасищата, които заемат около 10% от цялата територия на областта.[1]

Животинския свят е представен от бял заек, бялка, кафява мечка, росомаха, горска катерица, борсук, вълк, лисица, бобър. В езерата и реките обитават различни видове риби, някои от които са с промишлено значение.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. населението на Вологодска област е наброявало 1 183 860 души (43-то място в Руската Федерация, 0,81% от нейното население). При преброяването през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния (народи над 1000 души): руснаци 97,27%, украинци 0,75%, белоруси 0,29%, азербайджанци 0,23%, арменци 0,22%, цигани 0,16%, татари 0,13%, узбеки 0,11%.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Вологодска област

В административно-териториално отношение Вологодска област се дели на 2 областни градски окръга, 26 муниципални района, 11 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение (Велики Устюг, Вологда, Сокол и Череповец) и 7 града с районно подчинение и 8 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Вологодска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Вологда
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
A.Вологда 117 320 702 гр. Вологда 313 012
B.Череповец 121 318 856 гр. Череповец 318 856 124
Муниципални райони
1.Бабаевски 9 233 19 831 гр. Бабаево 11 439 246
2.Бабушкински 7 761 11 812 с. им Бабушкина 5 407 250
3.Белозерски 5 398 15 141 гр. Белозерск 8 914 214
21.Вашкински 2 884 6 928 с. Липин Бор 3 673 255
22.Великоустюгски 7 720 54 616 гр. Велики Устюг 31 606 623 гр. Красавино, Кузино
23.Верховажски 4 255 13 017 с. Верховаже 5 013 363
24.Вожегодски 5 752 14 826 сгт Вожега 6 156 143
25.Вологодски 4 540 52 539 гр. Вологда
26.Витегорски 13 100 24 581 гр. Витегра 10 232 820
5.Грязовецки 5 030 32 730 гр. Грязовец 14 916 47 Вохтога
6.Кадуйски 3 260 16 961 сгт Кадуй 11 280 170 Хохлово
7.Кириловски 5 394 14 077 гр. Кирилов 7 482 129
8.Кичменгско-Городецки 7 061 16 096 с. Кичменгски Городок 6 421 726
9.Междуреченски 3 624 5 533 с. Шуйское 2 220 94
10.Николски 7 476 20 115 гр. Николск 8 026 541
11.Нюксенски 5 167 8 629 с. Нюксеница 4 244 533
14.Соколски 4 165 49 077 гр. Сокол 37 191 35 гр. Кадников
13.Сямженски 3 950 8 161 с. Сямжа 4 029 146
15.Тарногски 5 100 11 491 с. Тарногски Городок 5 365 472
16.Тотемски 8 393 22 751 гр. Тотма 9 895 217
19.Уст Кубински 2 444 7 843 с. Устие 3 875 70
20.Устюженски 3 559 17 127 гр. Устюжна 8 712 491
4.Харовски 3 560 14 456 гр. Харовск 9 185 89
17.Чагодощенски 2 409 12 345 сгт Чагода 6 160 348 Сазоново
18.Череповецки 7 640 39 205 гр. Череповец 124
12.Шекснински 2 528 33 415 сгт Шексна 18 872 83

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article006331.html «Большая Советская Энциклопедия» – Вологодска област
  2. а б в г ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2528/Вологодская_область «Вода России» – Вологодска област
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Вологодской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.