Язовец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Язовец.

Язовец
'Honey' the badger.jpg
Meles meles MHNT.jpg
Природозащитен статут
Класификация
надимперия: Neomura
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa
надтип: Deuterostomia Вторичноустни
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
инфратип: Gnathostomata
надклас: Tetrapoda Четирикраки
клас: Mammalia Бозайници
подклас: Theria Живородни бозайници
инфраклас: Eutheria Плацентни
надразред: Laurasiatheria
разред: Carnivora Хищници
подразред: Caniformia
семейство: Mustelidae Порови
подсемейство: Melinae
род: Meles Язовци
вид: Meles meles Язовец
Научно наименование
Уикивидове Meles meles
Linnaeus, 1758[2][3]
Разпространение
European Badger area.png
язовец в Общомедия

Язовецът (Meles meles), наричан още борсук[4] е един от трите вида на род Язовци (Meles) на семейство Порови (Mustelidae). Разпространен е в цяла Европа (вкл. България), Мала Азия и части от Близкия изток.[5][6]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Видео на язовец от фотокапан в България

Тялото на язовеца е дълго до 90 см, покрито с груба козина – на главата бяла, на гърба сива, по краката черна. От муцуната през очите и ушите минава по една черна ивица. Опашката е къса, с дължина до 20 см. Краката също са къси.

Изменчивост и вътревидова систематика[редактиране | редактиране на кода]

На пръв поглед липсва полов диморфизъм, но в действителност размерите на черепа показват, че женските са с 5 – 10% по-дребни.[4]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в Европа и части от Азия. Среща се и в България.

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Видео от фотокапан на семейство язовци с три малки в България.

Разпространен е в Стара планина, в обезлюдени местности и винаги край река или поне извор.

Активност[редактиране | редактиране на кода]

Язовецът е активен предимно нощем. Единственият представител на сем. Порови, който спи зимен сън.

Убежища[редактиране | редактиране на кода]

Изкопава си убежища в земята, снабдени с дълги ходове и няколко входа. Обикновено язовците живеят в общности, като големината им зависи от наличието на храна наоколо. Оглавяват се от мъжкар, който гони пришълците. В една бърлога могат да живеят до 15 язовеца. Язовецът е единственото животно, което допуска „квартиранти“ в жилището си. По време на зимния му сън, наблизо навътре в някой от входовете на лабиринтовото му жилище се настаняват лисици. Фактът, че язовецът не ги гони, се обяснява с това, че лисиците спират течението в жилището му и то става по-топло.

Храна[редактиране | редактиране на кода]

Храни се с разнообразна храна – плодове, дребни гръбначни, най-различни безгръбначни и други.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

В края на зимата женската, скрита в леговището си, ражда 3 или 4 малки. Кърми ги в продължение на 5 месеца. На възраст от 8 седмици те започват да излизат навън.

Взаимодействие с хората[редактиране | редактиране на кода]

Може да се гледа в домашни условия, много е агресивен, но лесно се привързва към човека. За разлика от своите подземни „събратя“ (къртици, слепи кучета и т.н.) той не търси близост с хората, а дистанция. Личното си разстояние спрямо хората, обаче той е склонен да пренебрегне, ако те не го тревожат с присъствието си. Такива обикновено са пчеларите, но пък язовецът пази кошерите от мишки – едни от най-големите врагове на пчелите. Почиства пчелина от враговете му, стига пчеларят да не нарушава спокойствието му. Помага, без да пречи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Kranz, A., Tikhonov, A., Conroy, J., Cavallini, P., Herrero, J., Stubbe, M., Maran, T., Fernades, M., Abramov, A. & Wozencraft, C.. Meles meles. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 21 March 2009. Database entry includes a brief justification of why this species is of least concern
  2. указано в: Mammal Species of the World, дата на проверка: 19 септември 2015
  3. указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 28 октомври 2003, дата на проверка: 19 септември 2013
  4. а б Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т.27. Mammalia. АИ „Марин Дринов“, София, 2004 ISBN 954-430-860-1, c. 509
  5. Kranz, A., Tikhonov, A., Conroy, J., Cavallini, P., Herrero, J., Stubbe, M., Maran, T., Fernandes, M., Abramov, A. & Wozencraft, C. 2008. Meles meles. In: IUCN 2011. IUCN Red List of Threatened Species. Version 2011.1. Посетен на 08 юли 2011 г. <http://www.iucnredlist.org/apps/redlist/details/29673/0>
  6. Wilson & Reeder's Mammal Species of the World. Third Ed. Посетен на 08 юли 2011 г. <http://www.bucknell.edu/msw3/browse.asp?s=y&id=14001283>