Южен морски слон

	Южен морски слон
	♂ Южен морски слон
	♀ Южен морски слон
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Pan-Carnivora
клон:	Carnivoramorpha
клон:	Carnivoraformes
разред:	Хищници (Carnivora)
семейство:	Тюленови (Phocidae)
род:	Морски слонове (Mirounga)
вид:	Южен морски слон (M. leonina)
	Научно наименование
	Mirounga leonina (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Южен морски слон в Общомедия
	[ редактиране ]

Южният или антарктически морски слон (Mirounga leonina) е един от двата вида морски слонове, които са най-едрите представители на перконогите бозайници.^[2]

Размери

Южният морски слон е най-големият представител на тюлените. При него се наблюдава ясно изразен полов диморфизъм по отношение на теглото и размерите. Докато женските тежат около 680 кг и са дълги до 3 метра, теглото на мъжките е около 3600 кг, а дължината им често надхвърля 6 метра.

Разпространение

Южният морски слон се среща предмно по крайбрежието на субантарктическите острови. Най-голяма е популацията му на остров Южна Джорджия, следвана от тази на остров Макуори, полуостров Валдес, остров Хърд и архипелага Кергелен. На север южните морски слонове достигат до остров Тасмания и рядко до южните брегове на Нова Зеландия и Южна Африка. В тези ширини те се срещат по време антарктическата зима, когато мигрират в по-топли води.

Начин на живот и хранене

Основна храна на южния морски слон са главоногите мекотели, по-рядко риби. Както повечето тюлени, той поглъща храната си цяла, тъй като зъбите му не са пригодени за дъвчене^[3].

Морският слон е полигамно животно. Мъжките често се впускат в ожесточени битки за територии и женски тюлени. Заплашителните звуци, които издават с муцуните си, могат да бъдат чути от километри.

Бележки

↑ Mirounga leonina (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ C. Campagna (IUCN SSC Pinniped Specialist Group). Mirounga leonina // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 22 март 2009. (на английски)
↑ Божков, Димо. Великани на животинския свят, София 1986, с. 34

[1] Mirounga leonina (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[iucn-2] C. Campagna (IUCN SSC Pinniped Specialist Group). Mirounga leonina // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 22 март 2009. (на английски)

[3] Божков, Димо. Великани на животинския свят, София 1986, с. 34

[1]

[2]

[3]