Земен вълк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Земен вълк
Proteles cristatus1.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Hyaenidae Хиени
подсемейство: Protelinae Земни вълци
род: Proteles Земни вълци
вид: P. cristatus Земен вълк
Научно наименование
Уикивидове Protelinae
(Flower, 1869)
Уикивидове Proteles
(I. Geoffroy Saint-Hilaire, 1824)
Уикивидове Proteles cristatus
(Sparrman, 1783)
Разпространение
Aardwolf area.png
Обхват на вкаменелости
плейстоцен – настояще

Земният вълк (Proteles cristatus) е неголям хищник от семейство Хиени, единствен представител в род Proteles. Разпространен е единствено в Африка. Прилича на родствената му ивичеста хиена, но е с по-малки размери и е плахо животно с потаен начин на живот.

Общи сведения[редактиране | edit source]

  • Дължина на тялото без опашката: 80 cm
  • Дължина на опашката: 30 cm
  • Височина при холката: 50 cm
  • Маса: 9 кг

Прилича на Ивичестата хиена, но тялото му е по-дребно, муцуната е с остри черти, ушите са заострени; през тялото му минават вертикални ивици, а по гърба и тила има дълга грива. Зъбите (с изключение на кучешките зъби, които използва за отбрана) и челюстите не са толкова здрави и за разлика от Ивичестата хиена има не четири, а пет пръста на предните си лапи. Козината е в жълтобели и кафеви тонове с черни ивици.

Разпространение[редактиране | edit source]

Земният вълк се среща в южните и източни части на Африка. В Южна Африка (Южна Ангола, Южна Замбия и Югозападен Мозамбик) живеят животните от подвид Proteles cristatus cristatus, а в Източна (Танзания, Уганда, Кения, Сомалия) и Североизточна Африка (Етиопия, Судан, египетското крайбрежие на Червено море) — от подвид Proteles cristatus septentrionalis.

Среща се предимно в песъчливите равнини; също и в саваната и в скалистите местности.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Земният вълк е активен през нощта, през деня се крие в дупката си. Живее поединично, но няколко женски и техните малки могат да обитават една бърлога. Често живее в близост до мравояди, понякога дори споделят едно жилище, макар че по принцип имат много малко общо помежду си.

Две анални жлези секретират мускус, който използват за маркиране на територия, за общуване с други представители на своя вид и, подобно на скунксовете, за отбрана. Мъжките маркират територията си по-често от женските. Натрапниците прогонва без да се стига до директни сблъсъци. Когато се чувства застрашен, козината му настръхва. Най-големите му врагове в природата са лъвовете, леопардите, хиените и питоните. Територията му варира в зависимост от хранителните ресурси и е между 1 до 4 km².

Разравя леко земята, където търси своята любима плячка — термитите от род Trinervitermes. Бърлогата на земния вълк обикновено е близо до места, където има такива термити. Понякога се храни и с термити от други родове — Odontotermes, Macrotermes, Hodotermes. За разлика от други насекомоядни бозайници като мравоядите например, земният вълк не може да копае в земята и чака термитите да излязат на повърхността, след което ги хваща с дългия си лепкав език и ги поглъща. Един земен вълк може за един ден да унищожи 30 000 термита. В краен случай се храни с други насекоми, мишки и птичи яйца. Може да бъде видян да се навърта около мърша, но не яде нея, а ларвите на бръмбарите, личинките на мухите и форми на други насекоми. През зимата хранителните ресурси рязко намаляват и масата на земния вълк може да спадне до 20%. През сухия сезон много малки измират от недостиг на храна.

Размножаване и жизнен цикъл[редактиране | edit source]

Моногамни животни. Размножителният период е по различно време в годината в зависимост от местоположението на вида. Южните популации раждат малките си обикновено в периода октомври-декември. Женската се разгонва през юни-юли и е в това положение 1-3 дена. Въпреки че са моногамни, доминиращите мъжкари могат да се чифтосват с женски от други територии. Чифтосването продължава до 4 часа.

Бременността трае 59-61 дена, според някои източници — 90-110 дена. Ражда 2-4 малки, най-много 6, в дупка, която често се оказва изоставена от друго животно. Родителите са моногамни и отглеждат потомството заедно. Мъжкият брани бърлогата от хищници. Малките излизат за първи път от бърлогата на 1 месец, но остават трайно в нея до навършването на 4 месеца. На 9-седмична възраст започва да тършува за храна около бърлогата. На 12 седмици придружават родителите си, когато те излизат на лов, но не се отдалечават на повече от 500 метра от бърлогата си. На 4 месеца майката ги отбива напълно и малките могат да ловуват сами в границите на семейната територия. Малките обикновено остават в родната територия докато навършат 1 година. Достига полова зрялост на 1,5 години. В плен е достигал 13-годишна възраст.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Не е смятан за застрашен в природата вид. Местни хора понякога убиват животното заради месото и кожата му. Една от най-големите опасности пред земния вълк е програмата за контрол на вредителите, по която се пръска отрова по вредните насекоми.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Anderson, M. & Mills, G.. Proteles cristatus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 22 March 2009. Database entry includes a brief justification of why this species is of least concern
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.