Кулпео
| Кулпео | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Molina, 1782) | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Кулпео в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Кулпео (Lycalopex culpaeus) е хищен бозайник от семейство Кучеви. Нарича се още Андска лисица, Патагонска лисица, Южноамерикански чакал и Магеланово куче.
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Външно кулпео много прилича на обикновената лисица (Vulpes vulpes). Окраската на козината е сива или рижава, по гърба и опашката е по-тъмна.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Ареалът на местообитание на вида се простира от Еквадор и Перу на север до южните райони на Патагония и Огнена земя. На западните склонове на Андите кулпео е най-многобройният хищен бозайник. Видът е приспособен за живот при планински условия в гористи и открити местности при суров климат.
Благодарение на човека кулпео е интродуциран вид на Фолклендските острови.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
В менюто на лисицата влизат различни гризачи, зайцевидни, птици и гущери. В по-малка степен консумират и растителна храна и мърша. Лисиците са обект но отстрел от страна на ловци и фермери и се смята като вреден дивеч хранещ се с добитък. Въпреки това обаче видът е многочислен и не се счита за застрашен.
Подвидове[редактиране | редактиране на кода]
Съществуват шест подвида кулпео както слезва:
- L. c. andinus
- L. c. culpaeolus
- L. c. lycoides
- L. c. magellanicus
- L. c. reissii
- L. c. smithersi
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Lycalopex culpaeus (Molina, 1782). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 22 декември 2021 г. (на английски)
