Виверови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Viverridae)
Направо към: навигация, търсене
Виверови
Genetta genetta felina (Wroclaw zoo).JPG
Котешка генета (Genetta genetta)
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Viverridae Виверови
Научно наименование
Уикивидове Viverridae
Gray, 1821
Подсемейства
виверови в Общомедия

Виверовите (Viverridae), наричани още Пълзящи котки, са семейство хищни бозайници с дребни и средни размери, което включва линзанги, цивети, генети, палмови цивети и бинтуронга. Виверовите се смятат за едни от най-примитивните съвременни хищници със структура на скелета много близка до тази при първите вивероподобни хищници от Еоцена, отпреди 50 милиона години, смятани за родоначалници на Коткоподобните.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Виверовите се срещат в цяла Африка и Южна Азия (до умерените ширини на север и о-в Сулавеси на изток), а Котешката генета се среща и на Пиренейския полуостов в Европа.

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Виверовите имат издължено и набито телосложение, къси крака с прибиращи се или полу-прибиращи се нокти и дълга опашка. Размерите им варират от 33 см. дължината на тялото (без опашката) и тегло 650 грама при Африканския линзанг, до 85 см. дължина и 18 кг. тегло при Африканската цивета. На външен вид наподобяват котки с дълга муцуна, като повечето видове са изпъстрени с тъмни шарки, ивици или петна по тялото и черни пръстени по опашката.

Повечето вивери имат добре развити перианални жлези, които отделят секрет със силна миризма, с която някои видове отблъскват своите неприятели. Секретът от тези жлези се нарича цибетин и се използва в парфюмерията и медицината.

Черепът е издължен и плосък. Мъжките индивиди имат бакулум (пенисова кост), както при кучетата. Зъбната формула е (i 3/3, c 1/1, p 3 – 4/3 – 4, m 1 – 2/1 – 2).2 = 32 – 40.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Виверовите са активни предимно нощем и обикновено живеят самостоятелно. Макар и хищници на практика са всеядни: хранят се с дребни гръбначни (включително мърша), насекоми и други безгръбначни като червеи, ракообразни и мекотели, като разнообразяват менюто си с плодове, цвят и корени. Палмовите цивети от своя страна се хранят предимно с растителна храна.

Водят дървесен и по-рядко наземен начин на живот. Бинтуронгът дори е развил хватателна опашка, която му служи като пета ръка. От сетивата им най-добре развити са зрението и слухът.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Мангустите (Herpestidae), Мадагаскарските мангустоподобни (Eupleridae) и Африканските палмови цивети (Nandiniidae) донеотдавна се включваха в състава на семейство Виверови, но след по-обстойни и съвременни изследвания се отделят като самостоятелни семейства.

Азиатските линзанги (Prionodon) донеотдавна се включваха в подсемейство Viverrinae, заедно с африканските линзанги (Poiana) и останалите типични вивери. Скорошни изследвания обаче сочат морфологична прилика на тези хищници с котките, повече от всички останали виверови, и затова все повече учени подкрепят отделянето им в самостоятелно семейство Prionodontidae.

Таксономичната класификация на генетите (Genetta) все още не е утвърдена и е предмет на научни спорове, особено около генетите с розетовидни леопардови петна: maculata – rubiginosa – pardina – poensis – tigrina.

Цивета, азиатска вивера
Едропетниста цивета
Африканска цивета
Генета

семейство Viverridae – Виверови

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]