Азиатска палмова цивета
Азиатска палмова цивета | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Pallas, 1777) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Азиатска палмова цивета в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Азиатската палмова цивета (Paradoxurus hermaphroditus, наричана още Индокитайски мусанг) е хищен бозайник с големината на котка от семейство Виверови, разпространен в Югоизточна Азия и Южен Китай.
Физическа характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Азиатската палмова цивета има издължено и набито телосложение с дължина на тялото около 53 см., а на опашката 48 см. Тежи около 3 кг. Козината ѝ е груба и рунтава, тъмносива на цвят с черно по краката, ушите, муцуната и три реда черни петна по тялото. На лицето има черна маска, подобна на тази при енотите. За разлика от останалите палмови цивети (Paradoxurinae), на опашката няма черни пръстени.
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Мусангът е нощно животно и е всеяден. Храни се предимно с плодове като чику, манго и рамбутан. Обича и палмов цветен нектар, от който след ферментация местните жители произвеждат палмово вино, което наричат тоди — сладка ликьорна алкохолна напитка. Затова, освен палмова цивета, се нарича и тоди котка (toddy cat). Живее в гори, паркове и градини в предградията със зрели плодни дървета, смокини и непокътната растителност. Острите нокти му позволяват да се катери както по дърветата, така и по водосточни тръби например.
Латинското наименование на вида hermaphroditus идва от факта, че и двата пола имат миризливи жлези под опашката, които приличат на тестиси. От тези жлези могат да разпръскват секрет с много неприятна миризма.
Мусангът и хората
[редактиране | редактиране на кода]Заплахи
[редактиране | редактиране на кода]Предполага се, че вирусът на тежкия остър респираторен синдром (SARS) се е разпространил сред хората от диви палмови цивети, уловени и неправилно приготвени за консумация[2].
В Шри Ланка мусангите се наричат угудува на местния синхалски език. В повечето части на острова угудува са напаст за хората, защото раждат малките си по таваните на къщите и издават силни звуци през нощта, пречейки на хората да спят (вдигат шум предимно с движенията и борбите си).
Ползи
[редактиране | редактиране на кода]Кафето Копи Лувак се приготвя от кафеени зърна, които са изядени от животното, частично смлени и събрани от изпражненията му.
От месото на тези цивети се извлича масло, което се използва в традиционната медицина за лечение на краста. Това масло се прави, като месото нарязано на малки парченца се поставя в затворен глинен съд с ленено масло и периодично се излага на слънчева светлина.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Paradoxurus hermaphroditus (Pallas, 1777). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Palm Civets (Paguma larvata) and SARS
|