Хималайска мечка
Тази статия е за самостоятелния вид. За подвида на кафявата мечка вижте Хималайска кафява мечка.
| Хималайска мечка | ||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||
 Уязвим[1] | ||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
Cuvier, 1823 | ||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||
| Хималайска мечка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Хималайската мечка (Ursus thibetanus), още тибетска мечка или азиатска черна мечка, е животно от семейство Мечкови.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Разпространена в Афганистан, Хималаите (до 4000 m надм. височина), Южен и Източен Китай, Индокитай, Манджурия до Амур и Япония. Типично обитава широколистни гори, смесени гори, пустинни области. Рядко живее на височина над 3700 m. В Хималаите живее обичайно до 3500 m през летния сезон и зимно време слиза до територии на 1500 m надморска височина. Понякога в Япония се срещат и на нивото на морското равнище.[2]
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
На ръст е по-дребна от кафявата мечка – дължина до 1,75 m, височина 0,8 m и тегло до 150 кг. Има мощно, стегнато тяло, изфинена глава, големи уши, развити кучешки зъби и лъскава черна козина с бял нагръдник.
Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]
Хималайската мечка е силно раздразнителна и дръзка. При среща с тигър и хора влиза в двубой без колебания. В районите, където е разпространена, често се срещат хора, силно обезобразени от срещи с нея.
От ноември до март прекарва зимния си сън в хралупи и скални цепнатини.
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Растителноядна и месоядна.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Полова зрялост придобива след третата си година.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ursus thibetanus (Cuvier, 1823). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Brown, Gary. Bear Behaviour and Activities from The Great Bear Almanac, Lyons & Burford, 1993
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Тибетската мечка в ITIS Архив на оригинала от 2004-11-19 в Wayback Machine.
|
