Пясъчна котка

Пясъчна котка
Природозащитен статут
	; Почти застрашен
Класификация
Научно наименование
	Felis margarita; Loche, 1858
Разпространение
	;
Пясъчна котка в Общомедия

Пясъчната котка или Барханна котка (Felis margarita) е дребен хищник от семейство Котки.

Съдържание

1 Физическа характеристика
2 Разпространение
3 Начин на живот и хранене
4 Размножаване
5 Подвидове
6 Природозащитен статус
7 Външни препратки
8 Бележки

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Пясъчната котка много прилича на домашната и е със същите размери. Дължина на тялото 43-58 cm, а на опашката 28-35 cm. Тежи 2-3,5 кг. Тялото и е компактно, с къси крайници и рунтава опашка с тъмно оцветен край. Главата е сравнително широка, с ниско поставени остри уши. Козината и е гъста с пясъчно-жълта окраска и сив оттенък, като надолу постепенно изсветлява. Изпъстрена е с бледи и неясни сиво-кафяви ивици, което създава впечатлението за еднотипна окраска. Ходилата и са гъсто окосмени, което ги предпазва от горещини и студ в пустинята.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се в Северна Африка (Алжир, Египет, Либия, Мароко, Нигер, Судан, Тунис), Югозападна Азия (Иран, Катар, Оман, Пакистан), Централна Азия (Туркменистан, Узбекистан) и Саудитска Арабия. Обитава пустинни местности покрити с рядка растителност.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Пясъчната котка е активна привечер и нощем. Лови мишки, песчанки и други дребни гризачи, влечуги и насекоми. С добре развития си слух открива жертвите си дори когато са заровени под пясъка, след което само ги изравя и изяжда.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено има по две котила годишно — през март-април и отново през октомври. Бременността продължава 59-63 дни, след което се раждат 2-4 котенца. Малките отварят очи на 14 дни, а прохождат на 20 дни. Започват да се хранят с твърда храна след петата седмица и стават независими на 3-4 месеца. Достигат полова зрялост на около 10-12 месеца. Живеят максимум 13 години.