Пясъчна котка
| Пясъчна котка | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Loche, 1858 | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Пясъчна котка в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Пясъчната котка (Felis margarita) е дребен хищник от семейство Котки. Среща се и като или барханна котка, (бархан- дюна, рус.) или sand dune cat, (англ.)
Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Пясъчната котка много прилича на домашната и е със същите размери. Дължина на тялото 43 – 58 cm, а на опашката 28 – 35 cm. Тежи 2 – 3,5 кг. Тялото и е компактно, с къси крайници и рунтава опашка с тъмно оцветен край. Главата е сравнително широка, с ниско поставени остри уши. Козината и е гъста с пясъчно-жълта окраска и сив оттенък, като надолу постепенно изсветлява. Изпъстрена е с бледи и неясни сиво-кафяви ивици, което създава впечатлението за еднотипна окраска. Ходилата и са гъсто окосмени, което ги предпазва от горещини и студ в пустинята.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Среща се в Северна Африка (Алжир, Египет, Либия, Мароко, Нигер, Судан, Тунис), Югозападна Азия (Иран, Катар, Оман, Пакистан), Централна Азия (Туркменистан, Узбекистан) и Саудитска Арабия. Обитава пустинни местности покрити с рядка растителност. Получава името си по един вид пясъчни дюни, наречени бархан.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Пясъчната котка е активна привечер и нощем. Лови мишки, песчанки и други дребни гризачи, влечуги и насекоми. С добре развития си слух открива жертвите си дори когато са заровени под пясъка.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Обикновено има по две котила годишно – през март-април и отново през октомври. Бременността продължава 59 – 63 дни, след което се раждат 2 – 4 котенца. Малките отварят очи на 14 дни, а прохождат на 20 дни. Започват да се хранят с твърда храна след петата седмица и стават независими на 3 – 4 месеца. Достигат полова зрелост на около 10 – 12 месеца. Живеят максимум 13 години.
Подвидове[редактиране | редактиране на кода]
- Felis margarita margarita, в Сахара
- Felis margarita harrisoni, на Арабския полуостров
- Felis margarita thinobia, в Иран
- Felis margarita scheffeli, в Пакистан
Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]
Пакистанските пясъчни котки са редки и фигурират в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като потенциално застрашени[2].
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Пясъчната котка в ITIS Архив на оригинала от 2004-11-19 в Wayback Machine.
- Пясъчна котка Архив на оригинала от 2005-05-15 в Wayback Machine. ((en))
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Felis margarita (Loche, 1858). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Felis margarita (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)
|
|
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |