Манул
| Манул | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Brandt, 1841 (Pallas, 1776) | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Манул в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Ману̀лът (Otocolobus manul) е средно голям вид хищник от семейство Коткови (Felidae), отделян в самостоятелен род "Otocolobus" (от гръцки: "oto" – ухо и "kολοβός" – скъсен, незавършен, липсващ; се превежда като "Късоух"). Наричан е още Па̀ласова котка в чест на описалия го естественик Петер Симон Палас.
Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Манулът е средно голяма котка, достигаща на дължина 52 – 67 cm без опашката (22 – 29 cm). Теглото му е от 2 до 5 kg. Има едро, набито тяло с къси крайници. Главата му е сравнително малка и широка, с къси, заоблени уши, разположени странично. Очите са големи, обли и жълти. Козината му е гъста и плътна, с дължина на косъма около 6 cm. Окраската му е сиво-жълтеникава до сребриста с ръждив оттенък и е изпъстрен с тъмни петна и ивици. Бузите и пухкавата опашка са раирани в черно.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Манулът се среща в степни райони до 4000 m надморска височина от източните брегове на Каспийско море до Монголия, Китай и Тибет, както и по крайбрежието на езерото Байкал.[2] Обитава високи плата, равнини, поречията на реки и планински степи.
Подвидове[редактиране | редактиране на кода]
- Felis manul manul, Монголия и Западен Китай
- Felis manul ferruginea, от Армения и Иран до Пакистан и Казахстан на север
- Felis manul nigripecta, Кашмир, Непал, Тибет
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Активен е предимно нощем, като през деня си почива в малки пещери. Храни се с дребни бозайници (тушканчици, пики и др.) и птици.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Размножителният период на манула е през март – април. След около 2 месеца бременност женската ражда 3 – 5 малки.
Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]
Според някои учени манулът е взел участие във формирането на дългокосместите породи домашни котки.
Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]
Манулът е вписан в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN като потенциално застрашен вид.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Otocolobus manul (Pallas, 1776). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Уникални диви котки, смятани за изчезнали, бяха заснети в Русия profit.bg (5 април 2012)
- ↑ Otocolobus manul (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Манулът в ITIS Архив на оригинала от 2004-11-19 в Wayback Machine.
| ||||||||