Бенгалска котка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бенгалска котка.

Бенгалска котка
Bengalkatze.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Коткови (Felidae)
род:Далекоизточни котки (Prionailurus)
вид:Бенгалска котка (P. bengalensis)
Научно наименование
Kerr, 1792 г.
Разпространение
Leopard Cat area.png
Бенгалска котка в Общомедия
редактиране

Бенгалската котка (Prionailurus bengalensis), наричана още далекоизточна (леопардова) котка, е дребен хищник от семейство Коткови (Felidae).

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Далекоизточните котки са с големината на едра домашна котка, като в Индонезия средната дължина на тези котки е около 45 см. без опашката (20 см.), а Амурските котки са значително по-едри (60/40 см). Теглото им съответно е от 4 до 7 кг. Оцветяването на козината също варира при отделните подвидове: от жълтеникаво до червеникаво или сиво, като долната част на главата, гърдите и корема са белезникави. Изпъстрени са с разнообразни по форма и подредба черни петна и ивици, като най-характерни са черните и бели шарки по лицето. Ушите са черни с бели петна.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Далекоизточните котки се срещат из цяла Югоизточна Азия (от Сибир на север и Кашмир на запад, до Тайван, Филипините, Борнео и Ява). Обитават гористи местности и храсталаци в близост до вода, без да се притесняват особено от човешко присъствие.

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Бенгалската котка е активна предимно нощем, отличен катерач е и дори плува, макар и рядко. Плячката и е най-разнообразна, в зависимост от местообитанието (зайци, гризачи, други дребни бозайници, птици, дори прилепи).

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Размножителният период е през март. Бременността продължава 65 – 70 дни, след което женската ражда 4 – 5 котета.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Тези котки се поддават на опитомяване и някои специалисти са на мнение, че са взели участие във формирането на сиамската и някои други ориенталски породи домашни котки.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Prionailurus bengalensis (Kerr, 1792). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 29 май 2020 г. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]