Направо към съдържанието

Фоса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за вивероподобния бозайник от Мадагаскар. За селото в Южната Италия вижте Фоса (Италия).

Фоса
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
клон:Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Мадагаскарски мангустоподобни (Eupleridae)
род:Фоси (Cryptoprocta)
вид:Фоса (C. ferox)
Научно наименование
Bennett, 1833
Разпространение
Фоса в Общомедия
[ редактиране ]

Фосата[2] (Cryptoprocta ferox), известна още като мадагаскарска дългоопашата вивера, е вивероподобен хищен бозайник със средни размери от семейство Мадагаскарски мангустоподобни (Eupleridae), ендемичен за африканския остров Мадагаскар.

Cryptoprocta ferox

Въпреки че е в близко родство с мангустите, фосата има вида и поведението на котка. Прословутата свирепост на фосата в фолклора на малгашките обаче е леко преувеличена. Все пак, сравнително неотдавна изчезва и вид гигантска фоса (Cryptoprocta spelea) – към 3 пъти по едра и тежка от съвременната, имайки дължина на тялото около 2 метра и тегло около 17 кг. – за която се смята, че е преследвала гигантските лемури (Megaladapis), съвременници на гигантските безкрили птици епиорнис, изчезнали след нашествието на човека на остров Мадагаскар.

Разпространение и природозащитен статус

[редактиране | редактиране на кода]

Фосата води потаен начин на живот, поради което за поведението и разпространението ѝ се знае твърде малко, но явно е изключително рядко животно. Обитава предимно мадагаскарските сухи листопадни гори, като главното място където може да се види е гората Киринди, на около 70 км северно от град Морондава.

В плен фосите живеят до 20 години.

Фосата е вписана в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN като уязвим вид.[3] През 2000 г. дивата ѝ популация се изчислява на около 2500 животни пръснати из острова и броят им намалява (Luke Dollar, Mustelid, Viverrid & Procyonid Specialist Group).

Фоса

Анатомия и етология

[редактиране | редактиране на кода]

Фосата е най-едрият хищен бозайник на Мадагаскар и е (редом с нилския крокодил) местният върховен хищник. Тялото на това животно е издължено, гъвкаво и демонстрира изключителна пъргавина по дърветата. Възрастните мъжки достигат на дължина 75 – 80 см, с още 70 – 90 см дълга опашка и тегло 6 – 10 кг. Женските са малко по-дребни.

Фосата е универсален ловец, ловувайки в зависимост от сезона и изобилието на плячка – храни се с всичко което успее да улови – преследва главно лемури, но също и различни птици, както и риба. Тя напада жертвите си не само през нощта (както сочат по-ранни изследвания), но и през деня.

Фосите се размножават се след 4-годишна възраст. Малките на им се раждат слепи и беззъби. Майката се грижи за тях около година, като до четвъртия месец те дори не напускат леговището.

Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.