Малка индийска цивета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Малка индийска цивета търси храна през нощта

Малката индийска цивета (Viverricula indica) е дребен хищник от семейството на златките, който се среща в Южна и югоизточна Азия. Тя е посочена като незастрашен вид в Червения списък на IUCN. Има широко разпространение и местообитание, като успешно съжителства със селското стопанство в много страни.[1]

Малката индийска цивета е монотипен род бозайник.[2]

Таксономия и еволюция[редактиране | редактиране на кода]

Научното наименование на малката индийска цивета е Viverricula indica. Това е единственият член на рода и семейството Viverridae. Описана е за първи път от френският естественик Етиен Жофроа Сент-Илер през 1803 като Civetta indica. През 1838 г. английският естественик Брайън Хаутън Ходжсън я класфицира като обособен животински вид Viverricula.[3] Viverricula rasse е описана на остров Ява от Хорсфилд като част от разнообразието на вида Viverricula indica.[4]

През 2006 филогенетическите изследвания показват, че малката индийска цивета е тясно свързано с родовете Civettictis и Viverra. Счита се, че Civettictis-Viverra еволюционен клон се е отделил от Viverricula. Авторите предполагат, че подсемейство Viverrinae трябва да бъде разделено в Genettinae и Viverrinae (Civettictis, Viverra и Viverricula).[5]

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

Следните девет подвида са определени:[3][6]

  • V. i. indica (Жофрoа Сент-Илер, 1803) — разпространена в Южна Индия от Западни Гхати до Източник Гхати и далеч на север до източния бряг на езерото Шилке;[7]
  • V. i. palida (Джон Едуард Грей, 1831) — разпространена в Южен Китай и Тайван;[8]
  • V. i. bengalensis (Грей и Хардуик, 1832) — живее в равнините на Северна Индия, на юг от Ганг, от Калкута до Гуджарат, и може би Синд;[7]
  • V. i. desertibus (Bonhote, 1898)в Раджпут;[7]
  • V. i. thailandensis (Клос, 1919) — разпространена в Индокитайи Мианмар;[7]
  • V. i. muriavensis (сода за хляб, 1931), описана в Ява и Бали;[9]
  • V. i. maiori (Покок, 1933) — разпространена в Шри Ланка;[7]
  • V. i. wellsi (Покок, 1933) — разпространена в Кангра и Утаракханд;[7]
  • V. i. baptistæ (Покок, 1933) — варира от бутан и горната Бенгалия и Асам.[7]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Малката индийска цивета достига дължина на тялото от 21 до 58 см, което включва главата и тялото. Козината е груба и има кафяво-сив до светло-жълтеникав цвят, често с няколко надлъжни черни или кафяви ивици на гърба и надлъжни редове петна по страните. При някои индивиди двете линии и петна са неясни, а гръбначните ленти понякога отсъстват. При други окраската може да достигне до пет или шест различни ленти на гърба, и четири или пет серии на петна от всяка страна. Окраската по шията също може да бъде много вариабилна. Най-често циветата има две тъмни ивици, от ухото до холката, а често и трета, пресичаща гърлото. Подкосъмът е кафяв или сив на цвят, по-често е сив в горната част на тялото и кафяв в долната, често с петна в черен цвят. Главата е сива или кафяво-сива, а долната челюст често кафява. Ушите са къси и заоблени с по-тъмна марка на всяко ухо, и по една в предната част на всяко око. Краката са кафяви или черни. Заострена опашка е 15 до 17 (от 38 до 43 см) на дължина с редуващи на черни и белезникави пръстени, седем-девет от всеки цвят.[2]

Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]

Малката индийска цивета населява южната и централната част на Китай, Хонконг, Индия, Лаос, Мианмар, Тайланд, Виетнам, Камбоджа и Шри Ланка, а исторически е населявала и Непал, Бутан, Бангладеш, Малайзия, Ява и Бали. Настоящото им статус в Сингапур не е ясен.[1] те са били въведени в Мадагаскар.[10] Видът е регистриран в полу-вечнозелени и листопадни гори, смесени широколистни гори, бамбукови гори, обрасли с храсти местности, ливади и приречни хабитати.[11][12][13]

Среда и диета[редактиране | редактиране на кода]

Малката индийска цивета води нощен начин на живот като наземно предимно насекомоядно животно.[12] Живее в дупки в земята, под камъни или в гъсти храсти.[2] Храни се и с плъхове, мишки, птици, змии, плодове, корени и мърша.[10] понякога те отнесе птици.[2][13]

Размножаване и заплахи[редактиране | редактиране на кода]

Женската ражда обикновено четири или пет малки,[2] които порастват и имат средна продължителност на живота от осем години.[10] Хората от село Траспур в щата Асам я ловуват за месо, като ползват кожата за лечебни цели.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

Само в Мианмар видът Viverricula indica е посочен в приложение III на CITES.[1] като застрашен и изцяло под защита.[13]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Choudhury, A.; Duckworth, J.W.; Timmins, R.; Chutipong, W.; Willcox, D.H.A.; Rahman, H.; Ghimirey, Y. & Mudappa, D. (2015).
  2. а б в г д Blanford, W. T. (1888–91).
  3. а б Wilson, D.E.; Reeder, D.M., eds. (2005).
  4. Horsfield, T. (1851).
  5. Gaubert, P.; Cordeiro-Estrela, P. (2006).
  6. "Viverricula indica".
  7. а б в г д е ж Pocock, R. I. (1939).
  8. Ellerman, J. R., Morrison-Scott, T. C. S. (1966).
  9. Sody, H. J. V. (1931).
  10. а б в Lekalul, B. and McNeely, J. A. (1977).
  11. Duckworth, J. W. (1997).
  12. а б Mudappa, D. (2002).
  13. а б в Su Su. (2005).


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Small Indian civet“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.