Западна Малайзия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Западна Малайзия
Semenanjung Malaysia
Знаме    Герб
LocationBritishMalaya.png
Страна Федерация Малайзия
Куала Лумпур
Административни единици
Западна Малайзия в Общомедия

Полуостровна Малайзия (на малайски: Semenanjung Malaysia), известна също като Западна Малайзия (по-рано Малая), е основнa териториална част от Малайзия, която заема на полуостров Малака и съседните острови площ от 130,598 km2. Той споделя по суша границата с Тайланд на север, а южно е разположен остров Сингапур, с който полуостровът е свързан със земен насип и висящ мост[1] През Малакския проток на запад е остров Суматра (Индонезия). Източна Малайзия (на остров Калимантан) се намира на изток през Южнокитайско море. По данни от 2105 г. полуостров Малайзия концентрира по-голямата част (около 80%) от населението и икономиката на Малайзийската федерация.

Топонимия[редактиране | редактиране на кода]

Полуостровна (Западна) Малайзия е известна още под имената Малайзия Барат и Малая ( Tanah Melayu ). Терминът полуостров Малайзия се използва като Малая или Малака , но вече не е актуален и е свързан с колониалната епоха. Въпреки това трите термина са синоними. Малая все още се използва в имената на някои институции, например Върховен съд на Малая, Университет на Малая, Малайски Железници и т.н. До 1946 терминът Малая включва също Сингапур.

География[редактиране | редактиране на кода]

Климат и релеф[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на полуостровна Малайзия е горещ и влажен. Средната януарска температура е 25 ° C, а през юли - 27 ° C. Колебанията в температурата през деня могат да варират от 20 ° C до 35 ° C. Средната годишна сума на валежите е между 3000-4000 мм в равнините до 6500 мм в планините. Валежите са главно под формата на проливни дъждове. Много от тях настъпват от октомври до януари, а месеците с най-малко влажност са юли и февруари. Територията на Западна Малайзия е предимно нискохълмиста и нископланинска, с екваториален климат и тропически дъждовни гори. Най-високите върхове са Тахан (2187 m) и Корб (2182 m). Бреговата линия е разчленена от големи заливи, но почти без плажове. Крайбрежните острови са малко, като най-големият от тях е Пенанг. Реките в Западна Малайзия, които образуват гъста мрежа, са пълноводни през цялата година. Поради поройните валежи нивото им е предмет на значителни колебания, което често води до катастрофални наводнения. При сливането на реките в морето обикновено са блокирани от пясъчни коси, възпрепятстващи навигацията. Най-дългите реки са Паханг (320 км) и Перак (270 км). По-голямата част от скалите, които образуват на геологичната повърхност на Западна Малайзия включват гранити, кварцити, варовици и шисти. Основните минерални ресурси са находища на калай, за добива на който страната се нарежда на второ място в света след Тайланд.

Западна Малайзия е покрита с гъсти вечнозелени тропически гори, които са доминирани от дървесна растителност от семейство Dipterocarpaceae. Срещат се много видове палми, а също така, бамбук, диви банани и дървесни папрати. Най-ценна е дървесината на видовете ченгал, балау и капур. До 1500 м надморска височина в горите доминира субтропическата растителност, а над 2000 м - растения от умерените ширини. В крайбрежните лагуни растат мангрови гори от видовете Rhizophora и Avicénnia, а в солената вода на речните устия - ниски храсти. Фауната принадлежи към индо-малайски зоогеографски район. Сред бозайниците са най-често срещаните макаци, гибони, дървесни земеровки, малайски мечка, тигър, малайски тапир, леопард.

Административни единици[редактиране | редактиране на кода]

Полуостров Малайзия се състои от следните 11 щата и две федерални територии (като се започне от север на юг):[2]

Наименование Статус Глава на субекта Административен център Площ,
км²
Население,
чел. (2010)
Гъстота,
чел./км²
1 Flag of Johor.svg Джохор Щат Султан Джохор Бахру 18 987 3 348 283 176,36
2 Flag of Kedah.svg Кедах Щат Султан Алор-Сетар 9 425 1 947 651 206,65
3 Flag of Kelantan.svg Келантан Щат Султан Кота Бару 15 024 1 539 601 102,48
4 Flag of Malacca.svg Малака Щат Губернатор Малака 1 652 821 110 497,04
5 Flag of Negeri Sembilan.svg Негери Сембилан Щат Янг дипертуан бесар Серембан 6 644 1 021 064 153,68
6 Flag of Pahang.svg Паханг Щат Султан Куантан 35 965 1 500 817 41,73
7 Flag of Perak.svg Перак Щат Султан Ипох 21 005 2 352 743 112,01
8 Flag of Perlis.svg Перлис Щат Раджа Кангар 795 231 541 291,25
9 Flag of Penang (Malaysia).svg Пулау-Пинанг Щат Губернатор Джорджтаун 1 031 1 561 383 1514,44
10 Flag of Selangor.svg Селангор Щат Султан Шах Алам 7 960 5 462 141 686,20
11 Flag of Terengganu.svg Теренггану Щат Султан Куала Теренггану 12 955 1 035 977 79,97
12 Flag of Putrajaya.svg Путраджая Федерална територия Президент 46 72 413 1574,20
13 Flag of Kuala Lumpur, Malaysia.svg Куала Лумпур Федерална територия Датук бандар 243 1 674 621 6891,44
Общо 131 732 22 569 345 171,33

История[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на полуостров Малайзия

Името "Малая" произхожда от името на река с подобно име на остров Суматра.[3] През 1963 г. названиетоМалайзия е прието за новата Федерация, обединяваща Малая, Северен Борнео, Саравак и Сингапур и е предложено федериране с Филипините.[4][5][6][7]

Орангасли

Западна и източна Малайзия се различават не само географски, но и по различната структура на магистратурата. Източните покрайнини имат повече автономия отколкото първичните полуостровни щатове, като освен това ограничават имиграцията от полуострова.

Демографски данни[редактиране | редактиране на кода]

Повечето хора на Полуостров Малайзия етнически малайци, предимно мюсюлмани,[8] като тук живеят и големи китайски и индийски групи. Коренните жители малакския полуостров принадлежат към племенната група, наричана Орангасли и наброяват около 140 000 души,като населяват вътрешните части на региона.

Западна и Източна Малайзия[редактиране | редактиране на кода]

Разликата между Запада и Изтока в Малайзия (Сабах и Саравак) е от значение от сферата на географията, тъй като те са били отделни региони до образуването на Федерация Малайзия и източните Щати имат по-голяма автономия. Тези права са издадени в рамките на Споразумение за Саравак (в 18 точки) и за Сабах (в 20 точки) в състава на Федерация Малайзия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Peninsular Malaysia". 
  2. "Malaysia Regions". 
  3. Abdul Rashid, Melebek; Amat Juhari, Moain (2006), Sejarah Bahasa Melayu ("History of the Malay Language"), Utusan Publications & Distributors, pp. 9–10, ISBN 967-61-1809-5 
  4. Sakai, Minako (2009).
  5. Mohamed Anwar Omar Din (2012).
  6. Reid, Anthony (2010).
  7. Hikmah, kelaziman jodoh tidak kesampaian
  8. "Some aspects of Malay-Muslim Ethnicity in Peninsular Malaysia".
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Peninsular Malaysia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Западная Малайзия“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.