Ивичеста мангуста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ивичеста мангуста
Banded Mongoose.jpg
Borås Djurpark Sebramangust.JPG
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Herpestidae Мангусти
род: Mungos Ивичести мангусти
вид: Mungos mungo Ивичеста мангуста
Научно наименование
Уикивидове Mungos mungo
Gmelin, 1788[2][3]
Разпространение
Banded Mongoose area.png
ивичеста мангуста в Общомедия

Ивичестата мангуста (Mungos mungo) е вид мангуста, обичайно срещана в централните и източни части на Африка. Живее в саваните, горите и тревистите местности, хранейки се основно с бръмбари и стоножки. Мангустите използват за подслон различни бърлоги, в това число и термитници. Докато повечето видове от рода на мангустите живеят самостоятелно, ивичестите мангусти живеят на колонии със сложни социални структури.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Ивичестата мангуста е добре сложена с голяма глава, малки уши, къси мускулести крайници и опашка, дълга почти колкото цялото останало тяло. Разпространените в по-влажни зони животни са по-големи и с по-тъмна окраска от тези, които обитават по-сухите части. Козината е груба, сиво кафява, с няколко ивици през гърба, които на цвят варират от тъмно кафяво до черно. Крайниците и зурлата са по-тъмни. Мангустите имат дълги и здрави нокти, които им позволяват да ровят в почвата.

Възрастните ивически мангусти могат да достигнат на дължина от 30 до 45 cm и тегло от 1,5 до 2,25 kg. Опашката е дълга ото 15 до 30 cm.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Ивичестата мангуста обитава голяма част от Източна, Югоизточна Африка и централните части на Южна Африка. Големи популации се срещат и в северните савани на Западна Африка. Живее в савани, гори и тревисти местности, често в близост до вода, но понякога и в сухи територии с бодливи ниски храсти, но не и в пустини.

Развитието на селското стопанство в Африка влияе положително на популациите от ивичести мангусти, тъй като семената в обработваемите земи им служат като допълнителен източник на храна.

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Мангуста се подава от входа на земно леговище

Видът използва за подслон различни хралупи, най-често в термитници, но също и дупки в скалите, гъсталаци, канавки и подземни галерии. За разлика от убежищата на мангустата джудже, тези на ивичестата мангуста не зависят толкова от растителното прикритие и имат повече входове. [4]

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Ивичестата мангуста основно се храни с насекоми и стоножки, по-рядко с малки влечуги и птици.[5] Важна част от храната им са мравките, щурците, термитите, скакалците и дървениците.[6][7] Яде също така жаби, гущери, малки змии, гнездящи птици, както и яйцата на птици и влечуги.[6] Понякога мангустите пият вода от дъждовни локви и от езера.[6]

Ивичестите мангусти търсят храна групово, но не я споделят помежду си и защитават плячката си. Всяка сутрин за по няколко часа те предприемат обиколки в търсене на храна, отпочиват си на сянка и често се отправят на лов за втори път следобеда. Използват обонянието си, за да откриват плячката си, и ноктите си, за да я изровят от земята или от дървесни хралупи. Мангустите често могат да се открият покрай купчините тор, оставяни от големи тревопасни животни, тъй като те привличат бръмбари и стоножки.[6] Комуникират посредством тихо грухтене, издавано на всеки няколко секунди. С яйцата и твърдокрилите насекоми процедират, като ги хващат в предните си лапи и ги хвърлят върху камениста повърхност с цел да ги счупят.[8]

Социално поведение[редактиране | редактиране на кода]

Ивичестите мангусти живеят на смесени групи от по 7 до 40 екземпляра (средно около 20).[9] Нощно време групата спи заедно в подземни леговища, често в изоставени термитници.

Ивичеста мангуста Mungos mungo
Група мангусти в Ботсвана

Не е открита строга йерархия в колонията. Нивата на агресия в групата са ниски. Понякога мангустите се сбиват за храна, макар че като цяло който открие храната я печели. Най-силно агресията и йерархичното поведение се проявяват по време на размножителния период. Женските обичайно не са агресивни, но при тях се наблюдава възрастова йерархия, и по-възрастните екземпляри имат по-големи поколения.[9] Когато броят на женските в колонията нарасне, по-младите биват изгонени от колонията от по-възрастните женски, а понякога и от мъжките. Когато тези прогонени женски срещнат съседни колонии от мангусти, към тях могат да се присъединят мъжки, които също са в по-ниско положение в йерархията си, за да сформират нова колония.[10]

Взаимоотношенията между отделните колонии са белязани с висока доза агресия: при срещи мангустите от съседни колонии понякога се раняват и убиват. По време на схватките съперниците от различни полове обаче могат да стигнат и до чифтосване.[11] Мангустите използват миризлив секрет, с който маркират територията си и я защитават, но който може да служи и за комуникация в рамките на групата.[12] В съобществата на ивичестите мангусти се наблюдава ясно разграничение между съперниците по територия и съперниците в чифтосването. В рамките на колонията индивидите са съперници при размножаването, докато отделните колонии си съперничат по отношение на територията, храната и ресурсите.[12]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Бремеността трае 60–70 дни. Около 70% от възрастните женски в колонията износват плода и раждат групово, обикновено дори в един ден, в подземно леговище. Всяка женска ражда от 2 до 6 малки, средно котилото се състои от 4 малки. През първите четири седмици от живота си малките са пазени под земята, обичайно от 1-3 мангусти, докато останалите са навън за храна.[13] След четири седмици малките се присъединяват към колонията при ловните ѝ набези. Всяко новородено е охранявано от възрастен индивид, който му помага при намирането на храна и го защитава при опасност.[14] Малките стават независими по отношение на изхранването на тримесечна възраст.

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

Ивичестите мангусти обитават множество защитени територии в рамките на широкия си ареал на Африканския континент.[1] В Серенгети, Танзания, гъстотата на мангустите е около 3 животни на квадратен километър.[15] В южните части на Квазулу-Натал, Южна Африка, мангустите имат сходна гъстота: 2,4/km2.[16] Националният парк "Кралица Елизабет" има много по-висока гъстота на мангустите: 18/km2.[17] Като цяло ивичестите мангусти се срещат с по-голяма численост в източните и югоизточните области на ареала си, отколкото в западните.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Hoffmann, M. (2008). Mungos mungo, Червен списък на световнозастрашените видове 2008.
  2. указано в: Mammal Species of the World, дата на проверка: 19 септември 2015
  3. указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 28 октомври 2003, дата на проверка: 19 септември 2013
  4. Hiscocks, K., Perrin, M. R. (1991). "Den selection and use by dwarf mongooses and banded mongooses in South Africa." South African Journal of Wildlife Research 21(4): 119-122.
  5. Neal, E. (1970). "The banded mongoose, Mungos mungo Gmelin." East African Wildlife Journal 8: 63-71.
  6. а б в г Rood, J. P. (1975). "Population dynamics and food habits of the banded mongoose." East African Journal of Wildlife 13: 89-111.
  7. Smithers, R.H.N (1971) The mammals of Botswana, National Museums of Rhodesia. 4:1-340.
  8. Simpson, C.D. (1964) "Notes on the banded mongoose, Mungos mungo (Gmelin)". Arnoldia, Rhodesia 1(19):1-8
  9. а б CANT, M.A. (2000) Social control of reproduction in banded mongooses. Anim. Behav. 59:147-158
  10. CANT, M.A., OTALI, E. & MWANGUHYA, F. (2001). Eviction and dispersal in cooperatively breeding banded mongooses. J. Zool. 254:155-162
  11. CANT, M.A., OTALI, E. & MWANGUHYA, F. (2002). Fighting and mating between groups in cooperatively breeding banded mongooses. Ethology 108:541-555
  12. а б Jordan, N.R., Mwanguhya, F., Kyabulima, S., Ruedi, P., and Cant, M.A. (2010) "Scent marking within and between groups in banded mongooses". Journal of Zoology 280:72-83.
  13. CANT, M.A. (2003) Patterns of helping effort in cooperatively breeding banded mongooses. J. Zool. 259:115-119
  14. GILCHRIST, J.S. (2004). Pup escorting in the communal breeding banded mongoose: behavior benefits and maintenance. Behav. Ecol. 15:952-960
  15. Waser, PM, LF Elliott, and SR Creel. 1995. "Habitat variation and viverrid demography". In ARE Sinclair and P Arcese (eds.) Serengeti II: Dynamics, Management and Conservation of an Ecosystem, University of Chicago Press, Chicago, pp. 421-447.
  16. Maddock. A. H. (1988). "Resource partitioning in a viverrid assemblage". PhD thesis, University of Natal. Pietermaritzburg
  17. Gilchrist, Jason and Otali, E (2002) "The effects of refuse-feeding on home-range use, group size, and intergroup encounters in the banded mongoose". Canadian Journal of Zoology, 80 (10). pp. 1795-1802.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Banded mongoose“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.