Савана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Савана.

Савана в Африка
Савана в Южна Америка
Савана в Австралия

Саваната е биом и природна зона, харектеризираща се с обширни тревисти пространства и редки дървета и храсти. Разположена е в зоната между двата тропика, предимно в субекваториалния климатичен пояс. Савана не е еднозначен термин и понякога вместо тази дума се използва названието степи, което е широко разпространено за подобен тип ландшафт. Обикновено степи се назовават само тревистите пространства в умерения климатичен пояс, а савани - тези в тропичните зони. Въпреки това в научната и научно-популярната литература често се среща и понятието "тропически степи", което замества "савана".

Макар и много рядко може да бъде срещната и обратната логика и степите и прериите да бъдат приемани като "савани", но това е харектерно предимно за популярната литература, но не и за научната.

Главното, което отличава саваните от степите е наличието на повече видове дървета, които растат и по-начесто. Поради тази причина, като природна зона, често биват обозначавани като "савани и редки гори", тъй като често между тревистите пространства съществуват и малки острови с горска и храстова растителност. В много случаи като част от зоната се считат и сезонно-листопадните гори, типични за регионите с ясно изразени сух и влажен сезон.

Саваната е дом на най-едрите сухоземни животни на планетата.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Саваните обхващат обширни пространства в зоните с предимно субекваториален и по-рядко тропичен климат на планетата. Простират се на общо 5 континента, като най-обширни са в Африка и Южна Америка.

Обхват на саваните

В Африка те се разполагат в зоната между екваториалните гори и пустините и полупустините. Тук саваните обхващат територия с формата на дъга, която започва от Сенегал, стига до Сомалия, простира се на юг през Кения и Танзания до пустинята и достига до Калахари на юг и Атлантическия океан на запад. Западната част на остров Мадагаскар също е покрита със савана.

В Южна Америка обхващат земите между екваториалните гори на Амазония и Влажната Атлантическа гора на Бразилия, както и малка територия, известна като Лянос в Колумбия и Венецуела, в региона между река Ориноко и Андите. Саваните обхващат и сухите подветрени западни части на Централна Америка, както и западните част на островите Куба и Хаити.

В Австралия те заемат северните части на континента, а в Азия - големи части от Индия и Индокитай, част от южен Китай и по-сухите части на някои от Малките Зондски острови в Индонезия.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Наводнената равнина Пантанал през дъждовния сезон

Саваните попадат в зоната на субекваториалния климатичен пояс и са толкова типични за него, че понякога този тип климат се нарича "саванен". Харектеризира се с два годишни сезона - сух и влажен, като продължителността им е различна в различните части на биома. Местата, намиращи се в близост до екваториалните гори често имат по-продължителни влажни периоди с по-голямо количество валежи. Харектерното за саваните е, че тук разликите между двата сезона могат да добият екстремални измерения - в много райони на Южна Америка и най-вече в Южна Азия, където те се определят от мусоните годишните количества валежи могат да надхвърлят 3000 мм., като почти цялото количество дъждове се изсипва в рамките на 4 - 7 месеца в годината, вследствие на което големи пространства се наводняват. През останалото време дъждовете са изключително оскъдни, което води до пресъхване на много от по-малките реки и водоеми.

История[редактиране | редактиране на кода]

Зоната на саваните съществува още от появата на първите растителни и горски съобщества на планетата. В периоди, когато земният климат е ставал по-сух те са доминирали в ландшафта на земната повърхност. Смята се обаче, че една значителна част от територията на днешните савани са били екваториални гори допреди около 7 - 8 милиона години. Това се потвърждава от множество фосили, както и от проучвания на промените в климата.

Дейнотериумите са били най-едрите сухоземни животни в африканската савана преди 10 000 години.

В края на ранния Миоцен климатът на Земята е доста по-влажен в сравнение с днес и много от районите в Южна Америка, Африка и Австралия, които днес са заети от савани, тогава са били влажни екваториални гори. Промяната започва с измененията на планетарния климат през този период. Средните температури се понижават, посоката на някои от океанските течения се променя и валежите стават по-оскъдни. Интересен случай е появата на африканската савана, голяма роля за което играят издигналите се вериги на планините Рувензори и Източно-Африканския рифт. Те възпрепятстват нахлуването на влажни и топли въздушни маси откъм Атлантическия океан и в комбинация с глобалните изменения на климата, предизвиква все по-чести засушавания в горския пояс от Сенегал до Източна Африка. Горските масиви постепенно са изместени от саваните. В Африка процесите се изследват с най-сериозен интерес, тъй като се предполага, че именно тези промени са довели до появата на първите хора в новопоявилите се саванни пространства на Източна Африка. Именно в тези зони са намерени повечето скелети и фосили на най-ранните човешки видове сахелантроп (Sahelanthropos tchadensis), австралопитек (Australopithecus), Orrorin tugenensis, Paranthropos, както и на съвременния човек (Homo sapiens).[1]

По време на последния ледников период климатът става още по-сух. Именно промените през този период стават причина за едно от най-масовите измирания на представители на мегафауната в историята. Изчезват повечето от най-едрите сухоземни бозайници и птици като птиците - убийци от Южна Америка. Африка губи видове като дейнотериумите, саблезъбите котки и др. Най-тежки поражения понасят Австралия и Южна Америка, където изчезват всички животни с тегло над 1 тон.

Видове савани[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от климатичните условия в различните райони на зоната могат да се определят 4 по-малки биома, на които се дели зоната на саваните и редките гори.

Савана на карибския остров Хаити
  • Влажни савани и редки гори. Обхващат предимно районите по границите със зоната на екваториалните гори, където количеството на валежите е по-високо и дъждовният сезон е по-продължителен. Растителността тук е много по-разнообразна, разстоянията между дърветата са много по-малки и на много места се образуват горски формации от сезонно-листопадни гори, които се обезлистяват през сухия сезон и се раззеленяват през дъждовния. В по-влажните места има и вечнозелени гори, подобни на екваториалните.
  • Сухи савани. Доминират в районите с по-малко валежи и по-къс дъждовен сезон в близост до границата с пустините. Дърветата са оскъдни и са представени от сухоустойчиви видове. Често растат на големи разстояния едно от друго. Преобладават тревите, често високи над 2 метра, и сухите бодливи храсти. В близост до пустините почти липсват дървета.
  • Бодливо-храстови савани. Преобладава гъстата храстова растителност, която се състои от високи, бодливи и труднопроходими храстови формации. От дърветата най-типични са акациите.
  • Потопени савани. Разположени са край долините на реките и водоемите. През дъждовния период водните басейни често излизат от коритата си и заливат обширни райони. В тях често остава вода дори през сухия период.[2]

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Савана във Венецуела

Тъй като саваните са степни пространства по дефиниция, преобладаваща роля в растителната покривка на зоната играят тревите и храстите. Дърветата се срещат рядко и често на голямо разстояние едно от друго. Изключение правят влажните савани, където често се срещат и отделни горски формации. В повечето случаи тези гори наподобяват на острови насред типично степния пейзаж. В близост до зоната на екваториалните гори обаче те се сливат в единен и непрекъснат горски масив. Горите обикновено покриват тези части от саваната, където годишните количества на валежите са по-високи (над 1400 мм) и продължителността на сухия период е по-къса. В тези степно-горски участъци е съсредоточено най-голямото биоразнообразие в зоната. Повечето видове дървета са широколистни и сезонно-зелени, но във влажните зони растат и вечнозелени дървета. Макар и рядко се срещат и иглолистни видове като боровете араукария в Южна Америка. Харектерни видове дървета са баобабите, евкалиптите, бутилковото дърво, дървото на пътешественика и др. Най-типични за саваните са акациите, които понякога образуват цели гори. В сухите савани доминират тревите и храстите. Някои видове треви като слоновата трева достигат височина до над 2 метра.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Слонове в национален парк Серенгети

Саваните приютяват най-голямото разнообразие от едри бозайници на планетата. Това е особено типично за африканските савани, където живеят най-едрите сухоземни животни в света. В миналото огромен брой представители на т.нар. мегафауна са обитавали Южна Америка и Австралия, но голяма част от тях са измрели вследствие на климатичните промени преди 10 000 - 2 милиона години. Африканските савани са дом на популярните като "Големите 5" (африкански слон, носорог, кафърски бивол, лъв, леопард), наречени така от шотландския ловец и естествоизпитател Джон Хантър в неговата книга "Саваните на Кения". Голям брой видове едри бозайници се срещат и в Южна Азия. Други едри животни, обитаващи саваните са кенгурата, мравоядите, антилопите, газелите. Голямо е и разнообразието сред птиците, някои видове от които поразяват с числеността на ятата си. Особено голямо е птичето разнообразие в Южна Америка и Австралия, където се срещат и множество видове папагали, тукани и други видове птици, които рядко могат да бъдат видяни в този биом.

Регионални особености[редактиране | редактиране на кода]

Поради спецификата на растителния и животинския свят на всеки отделен континент и биогеографски екозони могат да се обособят четири типа савани по регионален принцип.

Африканска савана[редактиране | редактиране на кода]

Савана в национален парк Амбосели

Заема обширен пояс с формата на дъга, който започва от Сенегал, простира се до Етиопия и Кения, продължават на юг през Танзания до Южна Африка и на запад до Атлантическото крайбрежие. Така те хващат като в обръч зоната на екваториалните гори в Африка. Това е най-обширната савана на планетата. Растителността е много разнообразна в различните райони на африканската савана. По границите с пустинните райони в Сахел и Калахари саваната е типична степ, в която доминират тревите и сухите храсталаци. В Калахари тази зона често се припокрива с пустинната природна зона. Местата, които се намират около границата с екваториалните гори са покрити листопадни сезонно-зелени широколистни гори. Често те се разглеждат като отделна зона или се добавят като част от тропическия лес. Саваните на Източна Африка се отичават с много разнообразен ландшафт. На първо място, тук пейзажа е доминиран от планински райони и обширни плата. Расттелността се състои от отделни горски формации, най-често от акация, които са разделени от тревисти пространства. Тъй като някои от тези планини са доста високи (Килиманджаро, Кения, Рувензори, Нгоро - Нгоро), те се явяват като важна преграда на влажните океански въздушни маси от изток. Поради този факт, наветрените области и планинските райони са заети от субекваториални листопадни гори, които преминават в планински екваториални гори, докато платата във вътрешността са сухи и имат полупустинен ландшафт.

Обширните тревисти пространства се харектеризират с много високи треви, сред които се отличава слоновата трева, висока над 2 метра.

Африканската савана приютява най-голямото разнообразие от едри бозайници в света. Тук живеят най-едрите сухоземни животни като африканския слон, белия и черния носорози, кафърския бивол, лъвове, леопарди, хиени и др. В районите с наличие на повече дървета и горски формации разнообразието от птици е огромно. Най-типични за африканския пейзаж са токачките, които образуват огромни ята и се отличават с уникалните си, струпани по високите части на дърветата гнезда. От влечугите тук се срещат варани, различни видове змии и хамелеони. Сред насекомите разнообразието е огромно. Може би най-известният и опасен обитател сред тях е мухата цеце, пренасяща сънната болест.

Южноамериканска савана (Серадо)[редактиране | редактиране на кода]

Саваната в Южна Америка обхваща Бразилското плато, като на север достига до Атлантическото крайбрежие и наносния остров Маражо в делтата на Амазонка, а на юг - до северна Аржентина и Уругвай. Специално внимание заслужава Бразилското плато, което е заето от уникална в световен мащаб екосистема, наречена Серадо. Това е саваната с най-голямо биоразнообразие в световен мащаб и по брой на видовете може да се сравнява дори с екваториалните гори. Тя е на челно място и по брой на ендемитите. Серадо се отличава с с многообразен ландшафт с предимно лесостепен характер. Тук има по-солидни горски формации и дърветата са по-нагъсто в сравнение с повечето савани в други места на планетата. Тук се срещат различни видове палми, акации, редки растения като бутилково дърво, араукария и др. Живатинският свят е представен от 1700 вида птици (повече от всички останали савани взети заедно), сред които много видове папагали като хиацинтовият ара, смятан за най-едрия папагал в света. Тъй като голяма част от мегафауната е изчезнала през последния ледников период (виж по-горе), едрите животни тук са гигантският мравояд, елените, дивите свине пекари, пуми, ягуари и др.

С огромно биоразнообразие се отличава и заливната равнина Пантанал, която по своето биологично богатство съперничи на Серадо. Тук освен гореизброените видове се срещат крокодили, каймани, пирани и др.[3]

Австралийска савана[редактиране | редактиране на кода]

Потопена савана в северна Австралия

Австралийската савана заема северната и отчасти централната част на Австралия. Тя се харектеризира със свои уникални особености. На полуостров Арнемланд в северозападната част на Австралия може да се наблюдава голямо разнообразие на саванни ландшафти. Тук се срещат както влажни и потопени савани, харектерни за пейзажа на резервата "Какаду", така и по-сухи ландшафти, заети от ниски бодливи храсти или полупустини. Най-харектерни за саваните на Австралия са евкалиптовите дървета, които в по-влажните части образуват и малки горски формации.

Сред животните прави впечатление огромното разнообразие от папагали, което като цяло не е типично за саваните в другите части на света. Папагалите обикновено обитават дъждовните екваториални гори и видовете, срещащи се в саваната са по-скоро рядкост. Австралия обаче прави изключение. Тук се срещат множество видове какаду, вълнисти папагали и др. Освен тях типична за австтралийската савана е и едрата и тромава птица кукабура, птицата лира и щраусовата птица ему. Сред бозайниците най-разпространени са кенгурата, като най-типично за зоната е голямото сиво кенгуру. Във влажните зони, където преобладават евкалиптите има и коали. Саваните са дом и на австралийски ендемити като ехидна, гущерът молох и др.[4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Списание GEO, бр. 4, 2011 г.
  2. Большая географическая энциклопедия / Главен редактор д. г. н. Люри Д. И. — М.: ОЛМА-ПРЕСС Образование, 2006. — С. 370. — 640 с. — 3000 экз. — ISBN 5-94849-835-2.
  3. Manoel Cláudio da Silva Jánior, Christopher William Fagg, Maria Cristina Felfili, Paulo Ernane Nogueira, Alba Valéria Rezende, and Jeanine Maria Felfili 2006 “Chapter 4. Phytogeography of Cerrado Sensu Stricto and Land System Zoning in Central Brazil” in “Neotropical Savannas and Seasonally Dry Forests: Plant Diversity, Biogeography, and Conservation” R. Toby Pennington, James A. Ratter (eds) 2006 CRC Press
  4. Tait, L 2010, Structure and dynamics of grazed woodlands in North-eastern Australia, Master of Applied Science Thesis, Central Queensland University, Faculty of Science, Engineering and Health, Rockhampton.