Малки Зондски острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Малки Зондски острови
Kepulauan Nusa Tenggara
LocationLesserSundaIslands.svg
Lesser Sunda Islands en.png
Местоположение Зондски острови, Югоизточна Азия
Площ 87 000 km²
Население 14 000 000 жители
161 души/km²
Най-висока точка 3726
Indonesia relief location map.jpg
-10.1636° с. ш. 123.5903° и. д.
Местоположение в Индонезия
Малки Зондски острови в Общомедия
Остров Банта.

Малките Зондски острови (на индонезийски: Kepulauan Nusa Tenggara) са група острови в южната и югоизточната част на Малайския архипелаг в Югоизточна Азия. Заедно с Големите Зондски острови образуват Зондския архипелаг.

Групата обхваща островите на изток от Ява, които се редуват в тази посока като броеница. Най-големият по площ от Малките Зондски острови е Тимор (30 975 km2).

География[редактиране | редактиране на кода]

Малките Зондски острови са съставени от шест по-големи и многобройни по-малки острови, разположени на изток от Ява. Общата им площ е 87 хил. km2, а населението им е около 14 милиона души към 2010 г. Най-големите острови (от запад на изток) са: Бали, Ломбок, Сумбава, Флорес и Тимор. На юг от Флорес е разположен остров Сумба.

Между Бали и Ломбок се намира линията Уолъс, която обозначава биогеографската граница между Азия и Австралия.[1] Остров Комодо е известен с комондските си варани, които са най-големите представители на разреда люспести.[2] На остров Флорес пък са открити останките на вид човек с нисък ръст, който е наименуван в чест на острова – Флоренски човек.[3]

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Островната група има планински релеф. Най-високата точка на архипелага е вулканът Ринджани на остров Ламбок (3726 m). Вулканизмът на островната дъга е създаден вследствие на зона на субдукция по дължина на Яванската падина в Яванско море.

Северните острови (Бали, Ломбок, Сумбава, Флорес, Ветар) имат вулканичен произход и са образувани през плиоцен, преди около 15 милиона години, в резултат на сблъскване на Индо-австралийската плоча и Евразийската плоча.[1] Южните острови (Сумба, Тимор) нямат вулканичен произход и принадлежат към Индо-австралийската плоча.[4] Геологията и екологията на северните острови имат сходна история, процеси и характеристики с южната част на Молукските острови, които представляват продължението на същата островна дъга на изток.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Повечето от територията на Малките Зондски острови е владение на Индонезия. В източната част на остров Тимор е разположена държавата Източен Тимор.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Селското стопанство на островите е заето основно в производството на ориз и кафе. Съществуват находища на петрол и залежи на желязо, манган и мед.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Малките Зондски острови се различават от Големите Зоднски острови по това, че са съставени от много малки острови, понякога разделяни от дълбоки океански падини. Предвижването на флората и фауната между островите е ограничено, което е довело до еволюцията на много местни видове и ендемити.[2] Азиатските видове преобладават.

Островите се отличават с най-сухия климат в Индонезия. Това е довело до образуването повече на сухи гори, отколкото на влажни гори. Все пак, повече от половината от първоначалната растителност на островите е премахната за засаждане на ориз и други култури, както и за построяването на селища. Единствено остров Сумбава все още притежава голяма площ от незасегната естествена гора.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Audley-Charles, M.G. (1987) „Dispersal of Gondwanaland: relevance to evolution of the Angiosperms“ In: Whitmore, T.C. (ed.) (1987) Biogeographical Evolution of the Malay Archipelago Oxford Monographs on Biogeography 4, Clarendon Press, Oxford, с. 5 – 25, ISBN 0-19-854185-6
  2. а б Monk,, K.A.. The Ecology of Nusa Tenggara and Maluku. Hong Kong, Periplus Editions Ltd., 1996. ISBN 962-593-076-0. с. 9.
  3. Little lady of Flores forces rethink of human evolution. Т. 431. Nature, 28 октомври 2004. DOI:10.1038/4311029a. с. 1029.
  4. Veevers, J.J. (1991) „Phanerozoic Australia in the changing configuration of ProtoPangea through Gondwanaland and Pangea to the present dispersed continents“ Australian Systematic Botany 4: с. 1 – 11