Сумба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сумба
Pulau Sumba
Sumba Topography.png
Страна Flag of Indonesia.svg Индонезия
Адм. единица Източни Малки Зондски острови
Акватория Индийски океан
Площ 11 059 km²
Население 755 849 жители
68,3 души/km²
Най-висока точка Вангамети (1225 m)
Indonesia relief location map.jpg
-9.6667° с. ш. 120° и. д.
Местоположение в Индонезия
Сумба в Общомедия

Сумба (на индонезийски: Pulau Sumba) е остров в провинция Източни Малки Зондски острови, Индонезия. Той е част от веригата на Малките Зондски острови. Има площ от 11 059 km2 и население от 755 849 души към 2015 г. Северозападно от Сумба се намира остров Сумбава, а на североизток, отвъд протока Сумба, се намира остров Флорес. На изток, отвъд море Саву, се намира остров Тимор.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1522 г. пристигат първите европейски кораби на острова, принадлежащи на Португалия. По това време Сумба вероятно е обитаван от австронезийски народи. Към 1866 г. Сумба вече е владение на Нидерландска Индия, макар островът реално да попада под холандска администрация едва през 20 век. Йезуити отварят мисия в западната част на острова през 1866 г.[1]

В исторически план, островът изнася сандалово дърво и бива също наричан Сандалов остров.[2] Днес запасите от това дърво са почти напълно изчерпани.[3]

Въпреки контакта със западните култури, Сумба е едно от малкото места по света, където мегалитни погребения се използват като жива традиция за сбогуване със значими индивиди, когато умрат.[4] Друга останала традиция е понякога смъртоносната игра пасола, при която отбори от няколкостотин конни ездачи се бият с копия.[5]

На 19 август 1977 г. земетресение с магнитуд от 7,0 по Рихтер удря острова и предизвиква цунами.[6] 316 души загиват.

География и екология[редактиране | редактиране на кода]

Село на Сумба.
Местни островитянки празнуват построяването на нова къща с ритуални ножове, 1949 г.

Релефът на острова е относително нисък, с варовикови хълмове, в контраст със стръмните вулкани, присъстващи на голям брой от индонезийските острови. От май до ноември е сухият сезон, докато от декември до април е влажният. Западната част на острова е по-плодородна и по-населена от източната.

Най-големият град и главно пристанище на острова е Вайнгапу.

Поради характерните си флора и фауна, Сумба е категоризиран от WWF като отделен екорегион. Въпреки че първоначално се смята, че островът е част от Гондвана, последните проучвания сочат, че е възможно той да се е отделил от границата на Югоизточна Азия. Сумба попада в границите на Уоласеа и има растенията и животните му са със смесен азиатски и австралийски произход. Първоначално островът е бил покриван от листопадни мусонни гори, докато по-южните части са били вечнозелени дъждовни гори.[7]

Островът е особено богат на птичи видове – има почти 200 птици, от които седем са ендемити. Ендемитите включват и четири застрашени вида: Ninox rudolfi, Turnix everetti, Ptilinopus dohertyi и Rhyticeros everetti.[7] В някои райони се срещат соленоводни крокодили.

По-голямата част от първоначалната гора на острова е изсечена, за да се освободи място за плантации с царевица, маниока и други култури, така че днес са останали само отделни парцели гора. Сечта на гората продължава, поради нарастващото население на острова.

През 1998 г. на острова са създадени два национални парка, имащи за цел да се опазят застрашените птичи видове.

Сумба е един от най-бедните индонезийски острови. Относително голям процент от населението страда от малария, въпреки че болестта е почти напълно изкоренена от западните части на острова. Детската смъртност е висока.

Едно от най-големите предизвикателства на острова е достъпът до прясна вода. По време на сухия сезон много от потоците пресъхват, а селяните разчитат на кладенците си за да се сдобият с оскъдно количество вода.[8]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на острова към 2015 г. е оценено на 755 849 души.

Сумба има силно стратифицирано общество, основаващо се на касти.[9] Това важи особено за източните части на острова, тъй като западните части са етнически и лингвистично по-разнообразни.[10]

Сумбанците говорят смесица от близки австронезийски езици, а потеклото им също е смесица от австронезийци и меланезийци. Между 25% и 30% от населението практикува анимистката религия марапу. Останалата част от население изповядва християнство, като най-голям дял заема калвинизма, донесен от холандците. По крайбрежието се срещат и сунитски мюсюлмани.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Barker, Joshua. State of Authority: The State in Society in Indonesia. SEAP Publications, 1 юли 2009. ISBN 978-0-87727-780-4. с. 123. Посетен на 2 февруари 2013.
  2. Goodall, George (editor) (1943) Philips' International Atlas, London, George Philip and Son map 'East Indies' с. 91 – 92
  3. Sumba. // Encyclopædia Britannica, 2 март 2016.
  4. Richter, Anne, Carpenter, Bruce W., Carpenter, Bruce. Gold Jewellery of the Indonesian Archipelago. Editions Didier Millet, 16 май 2012. ISBN 978-981-4260-38-1. с. 119. Посетен на 2 февруари 2013.
  5. Müller, Kal. East of Bali: From Lombok to Timor. Tuttle Publishing, 1997. ISBN 978-962-593-178-4. с. 168. Посетен на 2 февруари 2013.
  6. Hall, Robert, Cottam, Michael A., Wilson, M. E. J.. The SE Asian Gateway: History and Tectonics of the Australia-Asia Collision. Geological Society, 15 юли 2011. ISBN 978-1-86239-329-5. с. 136. Посетен на 2 февруари 2013.
  7. а б Wikramanayake, Eric D.. Terrestrial Ecoregions of the Indo-Pacific: A Conservation Assessment. Island Press, 2002. ISBN 978-1-55963-923-1. с. 532. Посетен на 2 февруари 2013.
  8. Maren Hoepfner, 'Taking Sumba by surprise', The Jakarta Post, 4 март 2010.
  9. Forshee, Jill. Culture and Customs of Indonesia. Greenwood Publishing Group, 2006. ISBN 978-0-313-33339-2. с. 41. Посетен на 2 февруари 2013.
  10. Müller, Kal. East of Bali: From Lombok to Timor. Tuttle Publishing, 1997. ISBN 978-962-593-178-4. с. 170. Посетен на 2 февруари 2013.