Ориноко
| Ориноко | |
|---|---|
 Мост над река Ориноко |
|
-es.svg) басейна на река Ориноко |
|
| Общи сведения | |
| Дължина | 2140 km |
| Начало | |
| Място | Венецуела в близост до границата с Бразилия |
| Устие | |
| Място | Атлантически океан |
| Координати | |
| Надм. височина | 0 m |
| Ориноко в Общомедия | |
Ориноко (на испански: Orinoco) е река във Венецуела.[1] Тя е 3-та по дължина река в Южна Америка.
Извира от Гвианската планинска земя в близост до границата с Бразилия, откъдето прави широк завой, като първо тече на югозапад, после на запад, север и накрая североизток и се влива в Атлантическия океан и Парийския залив като образува делта. Дължината ѝ е 2140 км. Водосборният басейн на реката е 880 000 км², от които 76,3% е във Венецуела, и останалите 23,7% са в Колумбия.
При пълноводие (през лятото, когато в басейна ѝ падат обилни дъждове), нейните води се качват с 15 метра и предизвикват наводнения. Тогава ширината достига 22 километра, а дълбочината 100 метра. Влива се чрез делта. На един от притоците на река Ориноко се намира най-големия водопад на света Анхел, висок 1054 м. Повечето реки във Венецуела са притоци на Ориноко. Ориноко и притоците му са жизнено важна транспортна система във вътрешността на Венецуела.
Докато устието на реката е открито на 1 август 1498 година от Христофор Колумб по време на неговото трето пътуване, изворът, намиращ се на височина 1054 метра е открит и изследван едва 453 години по-късно през 1951 от смесен екип от Венецуела и Франция.
Река Ориноко близо до своята делта
Водопадът Анхел
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
|