Алонсо де Охеда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алонсо де Охеда

Роден
1466 г.
Починал
1515 г. (49 г.)
Националност Флаг на Испания Испания
Професия пътешественик, конкистадор
Алонсо де Охеда в Общомедия

Алонсо де Охеда (на испански: Alonso de Ojeda) (ок.1465 – 1515) е испански пътешественик, конкистадор, роден в благородническо семейство в Куенка.

Участие във второто плаване на Христофор Колумб[редактиране | редактиране на кода]

Де Охеда произлиза от обедняло благородно семейство. Започва кариерата си със служба при графовете на Медина Сидония. Благодарение на патронажа на Хуан Родригес де Фонсека, архиепископ на Бургос Де Охеда се включва във втората експедиция на Христофор Колумб до Новия свят през 1493 г., в която се отличава в битките с туземците. По време на пребиваването си на остров Хаити през 1494 г. пръв прониква в централните части на острова и открива златни находища и донася новината, че вътрешните части на острова са гъсто населени. Връща се в Испания в 1496 г.

Откриване северното крайбрежие на Венецуела 1499[редактиране | редактиране на кода]

Плаванията на Алонсо де Охеда (1499 и 1509 – 1510 г.)

След три години, през 1499 г., той отново пътува до Новия свят със своя собствена експедиция от два кораба, с около 60 човека екипаж, като парите за оборудването на корабите да дадени от флорентинските банкери. Това обяснява наличието на борда на космографа Хуан де ла Коса и чиновника на банкерската кантора Америко Веспучи. След триседмично плаване, в началото на юли 1499 г. експедицията стига до Южна Америка приблизително на 1000 км югоизточно от устието на Ориноко. Корабите завиват на северозапад и Охеда открива вторично след Педро Алонсо Ниньо брега на Гвиана от 54º до 60º з.д. (делтата на Ориноко). Това вторично плаване, две-три седмици след Ниньо, покрай брега на Южна Америка се отразява пагубно върху доходите на експедицията. Там където Ниньо заграбва на безценица огромно количество бисери, Охеда събира само бисерчета.

Експедицията продължава на запад брега на Венецуела от 66º до 72º 10` з.д. – нос Ла Вела. Открива залива Тристе (10°45′ с. ш. 68°15′ з. д. / 10.75° с. ш. 68.25° з. д.), остров Кюрасао (961 км2, 12°10′ с. ш. 69°00′ з. д. / 12.166667° с. ш. 69° з. д.), остров Аруба (193 км2, 12°30′ с. ш. 70°00′ з. д. / 12.5° с. ш. 70° з. д.), п-ов Парагуана (9 август, 11°55′ с. ш. 70°00′ з. д. / 11.916667° с. ш. 70° з. д.), Венецуелския залив (9 август), лагуната Маракайбо (24 август, 9°50′ с. ш. 71°30′ з. д. / 9.833333° с. ш. 71.5° з. д.) и п-ов Гоахира (1 септември, 12°00′ с. ш. 71°40′ з. д. / 12° с. ш. 71.666667° з. д.). В лагуната Маракайбо испанците откриват многолюдно индианско селище, построено във водата на колове, което наподобява Венеция и в тази връзка Охеда назовава целия залив Венецуела (на испански „Малка Венеция“), което название по-късно се разпространява на целия северен бряг на Южна Америка.

В средата на септември провизиите са на привършване и Охеда се отправя към остров Испаньола, където участва с хората си в метежа срещу Христофор Колумб. При връщането си в Испания през юли 1500 г. Охеда отвежда в Европа много туземци, които пленява на Бахамските о-ви по време на наказателна операция и ги продава като роби, които в известна степен покриват разходите по експедицията.

Първа испанска колония в Южна Америка и смърт на Охеда[редактиране | редактиране на кода]

В Испания Де Охеда организира нова експедиция, която тръгва от Кадис през 1502 и акостира на Американския континент на място, наречено Санта Крус. Тук експедицията основава колония, която обаче скоро е ликвидирана, тъй като е в нарушение на папската була разделяща света между Португалия и Испания. При завръщането си в Испания Де Охеда е осъден да плати голяма глоба, но при обжалването е оправдан.

Площад "Алонсо де Охеда" в Маракайбо, Венецуела

Де Охеда отново заминава за Испаньола, където се намира Хуан де ла Коса. От там той моли правителството за разрешение за основаване на колония на материка между Кабо де Вела и залива Ураба. След получаването на разрешение се връща в Испания и организира третата си последна експедиция през 1509 г. с четири кораба и 300 моряци и войници. В експедицията му участва Франсиско Писаро, бъдещият покорител на Перу. Начело на флотилията Охеда отплува от Испаньола, за да влезе във владение като губернатор на Нова Андалусия – територията между залива Ураба и п-ов Гоахира. Акостира в близост до мястото, на което днес се намира град Картахена със 70 души, за да залови индианци за роби. В разразилата се схватка с туземците испанците са избити, като се спасяват само Де Охеда и още един войник. Въпреки всичко Де Охеда получава подкрепления от Испаньола и през 1510 г. основава колонията Сан Себастиан. В новосъздадената колония липсват продоволствия и бойни припаси и сред испанците започва брожение. Охеда с жестоки мерки поддържа дисциплината: на един дворянин отсича главата; обикновените моряци и войници беси, жигосва с нажежено желязо, наказва с бой с камшици, реже езици и пръсти.

Част от робите и златото, заграбено от индианците, Охеда изпраща в Испаньола, за да получи помощ. В колонията обаче пристига само шайка пирати с кораб с малко провизии. След като обменя своите богатства за хранителни припаси, Охеда с пиратите се отправя за Куба, където тогава все още няма испански гарнизони. Боейки се от бесило, пиратите изоставят кораба и се прехвърлят на остров Ямайка, а Охеда с празни джобове пристига на Испаньола. Не му се удава да събере средства за нова експедиция и умира в пълна нищета на острова през 1515 г.

Хипотеза за български произход[редактиране | редактиране на кода]

Съществува хипотеза за българския произход на Алонсо де Охеда, която е напълно отхвърлена в сериозната българска историография.[1]

Хипотезата е развита от дипломата и любител историк Иван Димитров в няколко публикации през 80-те години и периодично се появява в жълтата преса оттогава насам.[2] Според Димитров Де Охеда всъщност е Драган от Лихнида (Охрид), който кръщава с български топоними свои открития (според открита от самия Димитров карта) и по свое желание е погребан под прага на малка църква, „та всеки да тъпче един клетник, който не изпълнил дълга си към Отечеството“.[1]

Английският посланик в Париж О'Конел през XV в. пише, че двете имена – Алонсо де Охеда и Драхан да Лихнида са имена на едно и също лице.[източник? (Поискан преди 9 дни)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((bg)) Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 61 – 62.
  2. ((bg)) Бакалов, Иван. Една глупост на Росен Петров и Валерия Велева или как се раждат български митове. // e-vestnik.bg. e-vestnik.bg, 2012. Посетен на 2016-01-30.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]