Григорий Шелихов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григорий Иванович Шелихов
руски търговец и изследовател
Grigory Shelikov.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на Русия Русия
Григорий Иванович Шелихов в Общомедия

Григорий Иванович Шелихов (Шелехов) е руски търговец, предприемач, изследовател и основател на първите руски селища в Аляска.

Ранни години (1747 – 1783)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в търговско семейство в град Рилск, Курска губерния през 1747 година. През 1773 г. заминава за Иркутск, където започва работа като чиновник при търговеца Иван Голиков. През 1775 г. решава да организира своя собствена компания за улов на морски животни и заминава за Охотск, където в периода 1776 – 1781 г., в компанията на други търговци, съоръжава и изпраща в морето 10 кораба.

През 1781 г. Шелихов предлага на Голиков план за експедиция към бреговете на Аляска за създаване на постоянни руски селища с цел подобряване на организацията на добива на ценни кожи, усвояването на нови територии, търсенето на полезни изкопаеми и създаване на постоянни търговски връзки с местните жители. След кратки колебания Голиков се съгласява да влезе със свои пари в компанията с условието, че Шелихов лично ще възглави експедицията. След като се завръща в Охотск, Шелихов организира строителството на 3 кораба за осъществяване на замисъла си.

Експедиции (1783 – 1786)[редактиране | редактиране на кода]

В средата на август 1783 г. 3-те кораба „Трима светии“ с командир Герасим Григориевич Измайлов, „Симеон и Ана“ с командир Дмитрий Иванович Бочаров и „Свети Михаил“ начело с Шелихов със 192 души екипаж се отправят за Аляска. Поради бури и мъгли корабите се изгубват един друг и до Командорските о-ви, където провеждат първото зимуване, достигат само 2 кораба, а „Свети Михаил“ зимува на остров от Курилските о-ви.

След успешното зимуване в средата на юни 1784 г. корабите продължават на изток покрай Алеутските о-ви. В началото на 3 август влизат в залива Аляска и достигат южния бряг на остров Кодиак, където е заложено първото руско селище.

След като установява дружески отношения с аборигените на острова – ескимоси и алеути, Шелихов пристъпва към събиране на сведения за съседните острови и американското крайбрежие. Разпратените от него отряди изследват близколежащите острови и крайбрежието на Аляска и пристъпват към строителство на крепости на островите Афогнак и Шуяк, полуостров Кенай и по крайбрежието. Строят жилищни домове, складове и стопански постройки, сеят ечемик, просо, картофи, цвекло и ряпа, развъждат кози и свине. Вътре в крепостите построяват църкви, работилници, училища. Отношенията с местните жители са в общи линии добросъседски, което позволява да се развие търговията с тях на базата на изкупуване на ценни кожи.

През 1786 г. Шелихов преценява, че в общи линии е изпълнил задачата си и се връща в Русия.

Късни години (1786 – 1795)[редактиране | редактиране на кода]

През април 1787 г. подава до иркутския генерал-губернатор „Записка“ с описание на плаването и дейността на първите заселници в Аляска. Към „Записката“ прилага: карта на плаването, географски и етнографски сведения, планове на разположението на крепостите и селищата. През 1788 г. двамата с Голиков пристигат в Петербург и предлагат на правителството обширен проект за по-нататъшно усвояване на Аляска, който преди това е одобрен от иркутския генерал-губернатор. Правителството се отнася благосклонно към проекта, но Екатерина II, боейки се от международни усложнения, отказва да го одобри. Отказът обаче не смущава Шелихов. През 1791 г. основава търговската Североизточна компания, която по-късно през 1799 прераства в Руско-американската търговска компания.[1] След като се връща в Иркутск, продължава дейността си по създаването на нови клонове и селища на компанията на Алеутските и Курилските о-ви и островите на Берингово море.

Преждевременната му смърт го настига в самия разгар на подготовката за експедиция към Япония. Умира в Иркутск на 20 юли 1795 година, на 48-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Името на Дмитрий Иванович Бочаров носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мирошников, В.В.„Григорий Шелихов“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 239 – 241