Курилски острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Курилските острови
Курилските острови

Курилските острови (на руски Курильские острова), наричани понякога само Курили, са вулканични острови, разположени между полуостров Камчатка и остров Хокайдо. Те отделят Охотско море от Тихия океан. Разположени са в протежение на 1175 км, общата им площ е около 15 600 кв. км. Те са част от Сахалинска област на Руската федерация. Включват 20 големи и повече от 30 по-малки острова.

Имат важно геостратегическо значение. Принадлежността на Курилските острови към Русия се оспорва от Япония. Териториалният спор за Курилските острови между страните е още от втората половина на 19-ти век.

География[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че са открити рудни залежи на цветни метали, природен газ и нефт, а в началото на 20 век японците са добивали и самородна сяра, добивната промишленост на островите е слабо развита.

Заради суровия северен климат на островите животинският и растителният свят не е особено богат. В миналото на островите са се срещали мечки, а днес са останали лисици, гризачи, над десет вида птици. В крайбрежните води и каменистите плажове се срещат и тюлени.

Добре развит е риболовът и рибната промишленост. На 3 август 2006 г. руското правителство взема решение за развитие на Курилските острови с гарантирани държавни инвестиции в инфраструктурата, социалното и здравно обслужване на населението, промишлеността.

Айну[редактиране | редактиране на кода]

Преди идването на японците и руснаците на Курилските острови живее народността айну (айнами). В науката има 2 версии за техния произход – според едната народът айну е дошъл от Австралия, а според другата това е манджурски народ, дошъл на островите от Далечния изток на територията на днешна Русия.

Днес от народа айну са останали около 50 000 души, като малко повече от половината от тях живеят в Япония, а другата половина – в Русия. Характерен за народа айну е фактът, че те имат европеидни черти на лицата, бял цвят на кожата и са значително по-едри от съвременните японци. Езикът им е слабо изследван, а днес практически се счита за умиращ език, защото голяма част от айну говорят само японски или руски, като са забравили родния си език.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Курилските острови се разделят на 3 групи: Северна, Средна и Южна.

Голяма Курилска верига[редактиране | редактиране на кода]

Северна група[редактиране | редактиране на кода]

Северна група

Средна група[редактиране | редактиране на кода]

Средна група

Южна група[редактиране | редактиране на кода]

Южна група

Освен тези три острова, в южната група влизат и островите от Малката Курилска верига:

Малка Курилска верига[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]