Анучин
| Анучин О́стров Ану́чина 秋勇留島 | |
 Сателитна снимка на острова | |
 | |
| Местоположение | Курилски острови |
|---|---|
| Страна |  Русия |
| Акватория | Тихия океан |
| Площ | 5 km² |
| Население | 0 души 0 души/km² |
| Най-висока точка | 33 m н.в. |
  Местоположение в Русия Сахалинска област | |
Анучин (на японски: 秋勇留島秋勇留島 Акиюри-то:) е най-южният остров от Малката верига на Курилските острови. Влиза в състава на Курилския градски окръг на Сахалинска област на Русия. На острова се намира гранична застава, която контролира прилежащата акватория.
Принадлежността на острова се оспорва от Япония, която го включва в състава на субпрефектура Немуро от префектура Хокайдо.[1][2][3] От гледна точка на Япония е включен в групата острови Хабомаи (Плоски острови), които са продължение на бреговата линия на японския остров Хокайдо и не се смятат за част от Курилските острови.[4]
Има площ от 5 km2.[5] Максималната височина е 33 m.
На острова се намира нежилищното населено място Анучино.
Островът е включен в територията на държавния природен резерват с федерално значение „Малки Курили“.
Кръстен е в чест на руския географ, антрополог и етнограф Дмитрий Николаевич Анучин.[6]
Остров Анучин е отделен чрез пролива Юрий от остров Юрий, което се намира на 3 km на североизток и чрез пролива Танфилиев – от остров Танфилиев, намиращ се на 6 km на северозапад.
На 17 септември 2014 г., на най-южния нос на остров Анучин е сложен поклонически кръст „в чест на руското просъствие на Курилските острови, за прослава на руския Военноморски флот и географските открития, свързани с тях“. Този паметник е издигнат с участието на Московския държавен университет по геодезия и картография, Южносахалинската и Курилската епархия на Руската православна църква и Руското географско дружество в рамките на програмата „Православна експедиция“.[7]
Фауна
[редактиране | редактиране на кода]Островът се отличава с най-мекия умереноокеански климат от всички острови от Малката верига. Периодът на размножаване на гризачите продължава до края на ноември и е възможно отглеждането на топлолюбиви видове като зайци. Например, през 1946 г. на острова са внесени домашни зайци от вида чинчила. До 1955 г. те са се размножили толкова много, че е бил възможен ловът на 10 – 20 животни в рамките само на 1 – 2 часа. Въпреки това, по време на по-суровите зими, на острова по ледовете са проникнали лисици. Проведени през 1995 г. проучвания показват, че продължава да съществува тяхна популация.[8]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Карта на остров Кунашир и островите от Малката Курилска верига Архив на оригинала от 2018-10-10 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Карта на Немуро Архив на оригинала от 2020-01-28 в Wayback Machine. (яп.)
- ↑ Administrative map of Japan (As of April 1, 2014) (англ.)
- ↑ Управление по въпросите на Северните територии на общия отдел на префектура Хокайдо
- ↑ Northern Territories Issue (англ.)
- ↑ Топонимический речник Архив на оригинала от 2012-12-13 в Wayback Machine.. (Пыжьянов Ф.И. Остров Кунашир и Малые Курилы. Топонимический словарь.— М., 1994. Браславец К.М. История в названиях на карте Сахалинской области.— Южно-Сахалинск, 1983.). Проверено на 22 май 2013 г..
- ↑ Топонимический речник. (Пыжьянов Ф.И. Остров Кунашир и Малые Курилы. Топонимический словарь.— М., 1994. Браславец К.М. История в названиях на карте Сахалинской области.— Южно-Сахалинск, 1983.). Архивирано от първоизточника на 24 май 2013.
- ↑ На южния нос на острова Анучина е сложен поклоннически кръст.// Православие.Ру; (24 септември 2014 г.)
- ↑ Чужеродные виды на территории России: Вторжение чужеродных видов: Млекопитающие: Oryctolagus cuniculus – Кролик дикий // Архивиран от оригинала на 2015-09-26. Посетен на 2016-11-09.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Остров Анучина“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |