Уруп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уруп
Уруп
UrupISS002-E-8994.PNG
Сателитна снимка на острова
Kurily Urup.svg
Остров Уруп в червено на картата на Курилските острови
Местоположение Курилски острови
Страна Русия Русия
Акватория Тихия океан
Площ 1450 km²
Население 0 жители
0 души/km²
Най-висока точка планина Високая (1 426 m)
Russia edcp relief location map.jpg
45.9° с. ш. 149.9833° и. д.
Местоположение в Русия
Уруп в Общомедия

Уруп (на японски: 得撫島得撫島, на айнски: ウルㇷ゚; също Ракошима[1]; в периода 1760 – 1806 г. известен като остров Александър[2]) е остров от южната група на Голямата верига на Курилските острови, четвъртият по големина остров в архипелага.[3] Административно е включен в Курилския градски район на Сахалинска област. В периода 1946 – 1991 г. на острова е базиран контингент на граничните войски на СССР. Понастоящем няма постоянно население.

Физико-географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

География[редактиране | редактиране на кода]

Отделен е чрез пролива Уруп от островите Черни Братя, разположени на 30 km североизточно; а чрез пролива Фриз – от остров Итуруп, намиращ се на 40 km югозападно. Островът се простира в посока от североизток към югозапад, има дължина от 116 km и ширина до 20 km. Площта му е 1 450 km2. Релефът е планински, максималната височина е 1 426 m (планината Високая).

Островът представлява верига от вулканични планини (Компанейски[4], Шокалски, Петър Шмит, Крищофович), всяка от които се състои от поредица от вулкани, един от които, вулкана Берга (980 m), е действащ.

Между планината Високая и Косия хребет на Крищофович, на височина 1016 m е разположено езерото Високое. Водопадите са с максимална височина до 75 метра. Южната част на острова се състои от равнини и хълмове с множество плитки и средни по размер оврази и дерета. В южната част на остров Уруп има няколко слабооформени заливи и заливчета, от които най-значими са Щукин, Капсула и др. Крайбрежната част на морето е плитководна. Дълбочините достигат до 100 m и повече на 3 – 5 km от линията на прибоя край западното и източното крайбрежие. Плажовете са основно чакълести и каменнисти. На юг и непосредствено до нос Ван дер Линд плитководната крайбрежна ивица с изобата 100 m достига широчина до 10 km[5]. На бреговата линия се наблюдават силни приливи и отливи.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Плаващи ледове до североизточния край на острова.

Показаните по-долу данни за средните температури на острова не отразяват напълно местоположението на острова на границата между две климатични зони – умерена мусонно-морска (с прохладно лято) и субарктична (със смекчена снежна зима). Като цяло климатът на острова може да се характеризира като влажен и хладен. Има чести мъгли, но гръмотевични бури със светкавици почти липсват[6]. Най-топло е на югозападната част на острова, където склоновете на планините се загряват от топлото течение Соя. Най-сухият и ясен сезон е първата половина на есента.

Климатът в североизточната част е доста по-сурови. Всяка година през февруари-март, голяма част от охотоморското крайбрежие на острова, както и пролива на Фриза са затворени от плътни ледове от Охотско море. Океанските води около североизточната част на острова са напълно свободни от ледове само през 1 – 1,5 месеца в годината.

Средна температура на въздуха[7]
Януари Февр Мар Апр Май Юни Юли Август Сеп Окт Ное Дек Година
-4,8 °C -5,9°C -3,7°C 0,3°C 3,4°C 5,9°C 8,9°C 10.9 °C 10,3 °C 6,9 °C 2 °C -2 °C 2,7 °C

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Първото подробно писмено описание на флората на острова дава през 1897 г. английският индустриалец и бракониер Хенри Сноу. Растителността на Урупа е доста по-богата и разнообразна, отколкото на по-северните острови от веригата.[3] Най-обичайните видове са бреза, елша, бамбучник, кедров стланик. Като се има предвид, че островът пресича границата на различни климатични зони, много групи видове образуват сложни комбинации. Така например, на северния полуостров Карасуноо доминира тундрата, в която растат шикша, дива къпина, боровинка, орлови нокти, мъхове и лишеи. По-нататък тундровата растителност активно е измествена от тази на умерения климатиен пояс (кедровник, елша на Максимович, сахалинска върба и др). В южната половина на острова се срещат много билки и цъфтящи растения: ирис, лилия, маргаритка, карамфил, незабравка, здравец. На остров Уруп се намират и защитената калина на Райт и сърцевидна аралия. Високите копривни и сенникоцветни растения и бамбук на места образуват труднопроходими гъсти храсталаци. На Уруп по-рядко се срещатис. Смърч и ела липсват. На височина над 800 m целогодишно има сняг. По протежение на цялото крайбрежие на острова, на разстояние 50 – 300 m от брега е разположен нееднороден по гъстота пояс от кафяви водорасли ламинария и алярия. Този пояс, както и откриващите се по време на отлив рифове, са дом на редица морски бозайници и птици.[5]

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

На островите често се срещат лисици от всякакви разновидности (червена, чернокафява и полярна), които се хранят с риба, плъхове и птици.[6] Като се има предвид малкия брой на хората, които посещават острова, те почти не изпитват страх от човешко присъствие. В крайбрежните води има много морски видри (заради които островът е наречен от японците „Ракошима“[1]), има нерпи, тюлени и големи сивучи. На острова няма мечки, копитни животни и земноводни.[6] Последното се обяснява с факта, че дори и в периода на максимална регресия на световния океан през ледниковия период, Уруп (както и Итуруп) никога не е бил свързан с континенталната част.[8] Флората и фауната му са взаимодействали слабо с тези на Хокайдо, така че на Уруп дори има ендемичен вид муха Criorhina konakovi[9]. Поради по-слабото видово разнообразие от бозайници, на Уруп почти липсват акари, паразитиращи най-вече по елените. Климатът на острова като цяло е близо до южносахалинския и е подходящ за аклиматизация на самур. От по-големите птици се откроява морския орел. Поради по-студените води, ихтиофауната край бреговете на острова като цяло е по-бедна, отколкото край Итуруп и Кунашир. С по-голямо разнообразие на видове се отличава охотоморското крайбрежие на острова. От морските бозайници тук се срещат морска котка; морски лъв; нерпа; косатка; гренландски, южен, японски, гърбави и сини китове. Три вида редки морски бозайници от Уруп са включени в Червената книга на Русия и на международния Съюз за опазване на природата (IUCN): калан, северен морски лъв на Стелер (сивуч) и курилски тюлен (антур)[5].

Хидрография[редактиране | редактиране на кода]

Реки и ручеите на острова са къси, но многобройни. Те често се спускат в морето директно от стръмните и скалисти брегове[5]. Захранването им е дъждовно, снежно и подземно (на острова има множество горещи и минерални извори). Най-големите реки на острова са Голинка, Рибная, Токотан, Таки, Тосикое и Каимея[10].

История[редактиране | редактиране на кода]

Коренните жители на острова са айните. [1]

На 20 юни 1643 г. експедицията на холандския моряк Маартен Херитсен де Фриз[11] открива протока между островите Итуруп и Уруп (който носи неговото име). Де Фриз по погрешка смята остров Итуруп за североизточния край на Хокайдо, а Уруп за част от американския континент. На 20 юни холандските моряци за първи път слизат на Уруп.[12] На 23 юни 1643 г. Де Фриз поставя дълвен кръст на върха на планината Високая на острова Уруп и обявява, че тази земя приназлежи на Холандската Източно-Индийска компания[12].

През 1766 г. по заповед на сибирския губернатор Д. Чичерин, до южните Курилски острови са изпратени Никита Чикин от остров Парамушир и стотника от Камчатка Иван Черни. Те трябва да „увещаят курилците в поданство, без да употребяват при това, не само на дела, но и на думи грубости и гняв, а само привет и доброта“. Чикин обаче умира и водач на кампанията става Черни. През зимата той спира на 18-ия остров (Уруп) на брега на единственото подходящо пристанище Алеутка (Кобуне). По време на зимуването Черни пие, бракониерства и издевателства над спътниците си казаци, както и над айните. Поради действията на Черни и други търговци, през 1771 г. айните се разбунтуват и избиват много от руснаците на островите Чирпой и Уруп.[13]

През 1770-те сибирските власти, стремящи се трайно да закрепят Курилските острови към Русия, разработват план за създаване на остров Уруп на руско селище, търговска база и укрепление.[14] Скоро селището на Уруп започва да се използва като база на Аляската руско-американска компания. Първите заселници построяват жилища, отглеждат зеленчукови градини, засаждат ечемик, пшеница, ръж, овес, просо, коноп и развъждат стадо крави. През 1775 г. селището е укрепено и са докарани оръдия. През януари 1780 г. на острова спира руската експедиция на Антипин и Шабалин[3]. След 1779 г. в икономиката на селището ностъпва криза, тъй като императрица Екатерина II освобождава айните от задължението да заплащат натурален данък на казаците .

През 1795 г., Руско-американската компания създава складове в руско-алеутското селище и му дава името „Курилорусия“. Първите заселници са около 40 души (в това число руснаци, алеути и камчадали)[15]. Командир на колонистите е изпратеният Звездочетов.

През 1801 г. група японци, водена от чиновниците Гендзюро Тояма и Уехида Мияма, слизат на Уруп и буквално пред очите на руските поданици поставят стълб с надпис, подобен на този, който вече е сложен на Итуруп. На стълба са написани 9 йероглифи, които означават: „Островът е подчинен на великата Япония, докато съществуват небето и земята“[16]. През 1805 г. за проникването и заселването на японците към Южен Сахалин и остров Кунашир и Итуруп научава Н. Резанов, който изпраща лейтенантите Н. Хвостов и Г. Давидов. Междувременно руската колония на Уруп постепенно запада. През май 1806 г. друга група от японски пратеници не открива руснаци на острова – там са останали само няколко айни.[16] На Уруп и Итуруп лейтенантите пристигат през пролетта на 1807 г. Резанов изпраща протест до японското правителството, в който казва, че всички територии на север от остров Хокайдо принадлежат на руския император. С цел по-доброто управление на Курилските острови, по заповед на руското правителство, Руско-американската компания създава специален Курилски отдел начело с мичман Етолин.

На 7 май 1875 г. в Санкт Петербург е подписан договор, по който Руската империя предава на Япония правата върху 18 от Курилските острови (включително и Уруп) в замяна на японската част на Сахалин. По този начин границите са уредени. Японците веднага разрушават руско-алеутската база. Въпреки официалният японски контрол, на Уруп по това време често се отбиват английски търговци на кожи и бракониери.

В състава на СССР и Руската федерация[редактиране | редактиране на кода]

През 1945 г. Уруп е зает от войските на СССР, а на следващата година е включен в състава на страната. В периода 1946 – 1991 г. на острова има постоянен контингент на граничните войски на СССР.

Териториалната принадлежност на Уруп, за разлика от по-южните острови, понастоящем не се оспорва от Япония. Сан Франциският мирен договор от 1951 г. официално определя тази японска позиция, но той не е подписан от СССР.

Между 1981 и 1983 г., както и през 2007 г. руски учени откриват останките от руските селища на острова и множество артефакти.[17][18]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

До 1945 г. на остров Уруп е базирана японска дивизия от около 6 000 човека, която се предава без бой на съветските войски. Гражданското японско население, пристигнало в периода на японската колонизация (1875 – 1945), е изселено на Хокайдо. С помощта на принудителна работна сила японците по това време построяват път и летище в северната част на острова. Строителните работи са извършвани предимно от корейци, рленени американци от окупираните Филипини, както и холандци от окупираната Индонезия. На острова е организиран концентрационен лагер за военнопленниците[6]. Японците също така създават няколко развъдника на лисици за снабдяване на войските си с кожени дрехи, с цел водене на война в тежките условия на студената сибирска зима. След края на войната много лисици са пуснати свободно и подивяват. В южният край е потвърдено наличието на два участъка със златносребърни руди (Данченковски и Айнски). По груби оценки (2006 г.) запасите им от злато се оценяват съответно на 4,7 и 8,4 тона, и на общо около 40 тона сребро.[19]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Понастоящем на Уруп няма постоянно население. На острова са разположени нежилищните населени места Кастрикум и Компанейское. Въпреки това, на острова живеят две семейства, които се грижат за фаровете Ван дер Линд[20] и Кастрикум[21], на разстояние от 120 km. От 2011 г. на острова има група златотърсачи.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Сердце Урупа :: Геокэшинг ::. Проверено 3 февраля 2013. Архивировано из первоисточника 7 февраля 2013.
  2. Книга: Япония. Незавершенное соперничество. Проверено 5 февраля 2013. Архивировано из первоисточника 7 февраля 2013.
  3. а б в Курильские острова. ООО „Курилы-тур“. Проверено 28 января 2013.
  4. По името на земята, наречена от холандския мореплавател Мартин Херитсон де Фриз в чест на холандската източноиндийска компания през 1643 г. – Компанейска земя.
  5. а б в г Рудное золото острова Уруп застило глаза промышленникам, посчитавшим его важнее сохранения редких видов морских животных | Тихоокеанская Россия
  6. а б в г Из бродяжьих воспоминаний дальневосточного геолога-поисковика.— С. 44. Проверено 3 февраля 2013. Архивировано из первоисточника 7 февраля 2013.
  7. RUSSIA – OSTROV YRUPP KUR. Проверено 31 января 2013. Архивировано из первоисточника 7 февраля 2013.
  8. http://www.biosoil.ru/files/00000823.pdf
  9. http://www.biosoil.ru/kurentsov/13/xiii-07/p-xiii-07.pdf
  10. Реки Курильских островов | Сахалинская область | SHAMORA.info
  11. Магидович И. П., Магидович В. И. Очерки по истории географических открытий. – Т. 2. – С. 362.
  12. а б Высоков М. С., Василевский А. А., Костанов А. И., Ищенко М. И. История Сахалина и Курильских островов. – С. 273.
  13. Нечаев, „Покорение мохнатых“, журнал „Вокруг света“, январь 2002
  14. Ф.
  15. Форум Советского Сервера – Показать сообщение отдельно – Присоединение Сибири, Дальнего Востока и Америки к Российской империи. Проверено 3 февраля 2013. Архивировано из первоисточника 7 февраля 2013.
  16. а б Курильские острова в истории русско-японских отношений. История России. Российская империя. Проверено 3 февраля 2013. Архивировано из первоисточника 7 февраля 2013.
  17. Новая Курилороссия. Проверено 3 февраля 2013. Архивировано из первоисточника 7 февраля 2013.
  18. Валерий Орионович Шубин. Проверено 3 февраля 2013. Архивировано из первоисточника 7 февраля 2013.
  19. Подземная кладовая Урупа // КУРИЛГЕО
  20. По името на носа, дадено от холандския мореплавател М.
  21. Фарът носит името на носа.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Уруп“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.