Мълния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За други значения вижте Мълния (пояснение).

Време
Част от поредицата за природата
Сезони
Пролет · Лято · Есен · Зима

Сух сезон · Дъждовен сезон

Бури

Ураган · Торнадо · Циклон
Мълния · Тропическа буря ·
Тайфун · Тропически циклон ·
Виелица · Леден дъжд  · Мъгла
Пясъчна буря · Огнена стихия · Вихър ·

Валежи

Сняг · Суграшица · Градушка
Снежни зърна · Леден дъжд · Скреж
Слана · Дъжд · Ръмеж
Роса · Поледица

Други

Метеорология · Климат
Метеорологична прогноза за времето
Замърсяване на въздуха

 п  б  р 

Мълнията е електрически искров разряд в атмосферата, проявяващ се обикновено по време на буря и съпроводен от гръмотевица. Линейната мълния се нарича още светкавица.

Електрическата природа на мълниите е доказана в изследванията на американския учен Бенджамин Франклин. Той провежда известния опит с хвърчило при наличие на буреносни облаци, за да докаже, че светкавиците не са огън в небето, а разряд на статично електричество.

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

Космическите лъчи, породени от избухването на различни звезди, непрекъснато бомбардират Земята. При преминаването им през атмосферата те се трансформират в рентгенови лъчи, които, преминавайки през облаците, натрупват електрически заряди в тях.

Мълниите най-често възникват в купесто-дъждовните облаци, но могат да се образуват и от торнадо, вулканични изригвания и пясъчни бури. Също така, ако един облак, зареден с положителен заряд, се доближи до облак, зареден с отрицателен заряд, се получава мълния.

За възникване на мълния е необходимо в относително малък обем от облака да се образува електрическо поле с интензитет, достатъчен за образуване на електрически разряд (~ 1 MV/m), а в значителна част от облака да се образува поле със среден интензитет, достатъчен за поддържане на започналия разряд (~ 0,1 - 0,2 МV/m).

Може да се предизвика и от наелектризиран облак и земята. Когато електромагнитното поле достигне определен интензитет, от върха на облака започва да се спуска стъпаловиден низходящ лидер, носещ отрицателен заряд. Когато той е вече на около 300 m от земята, от високите обекти започват да се образуват възходящи (стреловидни) лидери, но само един се свързва с низходящия; следва обратният удар, който предизвиква мълнията.

Видове мълнии[редактиране | редактиране на кода]

Линейна мълния[редактиране | редактиране на кода]

Мълния над Южния парк в София

Линейната мълния има средна дължина около 2,5 km. Някои от тях обаче достигат до 20 km. В същото време ширината е от порядъка на 2 - 3 cm. Скоростта на разпространение може да достигне 220 000 km/h (61 km/s). В мълнията се развива температура около 30 000 °C и протича ел. ток до 300 kA при положителните мълнии. Те излъчват силна бяла или жълтеникава светлина.

Вuдове линейни мълнии:[редактиране | редактиране на кода]

  • Облак-земя (CG) — вторият най-чест вид мълния и най-опасният за хората.
  • Положителна облак-земя (CG+) — появява се предимно в края на бурята, като започва развитието си от върха на буреносния облак, след което лидерът изминава няколко километра хоризонтално, преди да се спусне надолу, за да се свърже с възходящия отрицателен лидер. От 6 до 10 пъти по-силна от обикновената и 10 пъти по-дълга.
  • Облак-облак (IC/CC) — получава се вътре в един облак (IC) или между два облака (CC). Опасна е за самолетите, но не и за хората на земята.
  • Земя-облак (GC) — стъпаловидният лидер носи положителен вместо отрицателен заряд и върви към облака вместо към земята. Образува се на високи места, като телевизионни кули и небостъргачи, секунда след обикновен удар, който е натрупал положителен ел. заряд. Разпознава се по това, че стъпаловидният лидер се разклонява към облаците, а не обратно.
  • Облак-въздух (CA) — Може да носи както положителен (CA+), така и отрицателен (CA–) ел. заряд. Мълнията с положителен заряд се образува от върха на облака, защото там се натрупва положителният заряд. Мълнията с отрицателен заряд се образува от ниската част на облака. Този вид мълнии са опасна предимно за самолетите.
  • Мегамълния — хиляда пъти по-мощна от обикновената и много рядка (на всеки десет милиона мълнии се падат пет мегамълнии).

Мълниите имат разновидности:

  • Зърнеста мълния — Разновидност на CG+/–. Получава се в крайния етап от развитието на мълнията, ако е имало няколко обратни удара и по-силно електромагнитно поле, което да поддържа ел. разряда. Сравнително рядка разновидност.
  • Лентовидна — възниква, когато обратните удари се издухват от страничен вятър.
  • Вилообразна — CG мълния, при която не само главният канал, а и всички стъпаловидни лидери се осветяват от плазмата и излишния ел. заряд.
  • Единична мълния — мълния, при която има само един обратен удар.
  • Хоризонтална (пълзяща) — разновидност на IC мълнията. Тя е много по-дълга, стъпаловидните лидери се разклоняват още в началото и може да се види развитието им. Поради дължината и разряда тя трае много по-дълго от обикновена мълния и може да озари мрачното небе.
  • Суха мълния — образува се най-често от дима на горски пожари, който не предизвиква валежи.
  • Топлинна мълния — образува се в топлите летни вечери и представлява отражение на обикновена мълния, получено високо в облаците. Не се чува гръмотевица заради голямото разстояние между наблюдателя и бурята.
  • Вулканична мълния — разновидност на сухата мълния. Получава се от дейността на вулкан. Искровата мълния е разновидност на вулканичната и може да е дълга само 3 метра.

Кълбовидна мълния[редактиране | редактиране на кода]

Кълбовидната мълния представлява атмосферен феномен с все още неизяснена същност. Тя е изключително рядко явление, което представлява обемен електричен заряд със сферична форма. Появява се предимно в края на гръмотевична буря. Има диаметър от около 20 - 30 см до няколко метра и неясни граници, понякога е обкръжена от синкаво сияние (ореол). Средното време на живот е от 5 секунди до 2 - 3 часа. Движи се със скорост 10 м/сек. най-често около 1 метър над земята, а понякога издава съскащ звук. Цветът на мълнията може да е червен, жълт, оранжев, син, виолетов, зелен, златист, бял и сребрист. Има тенденцията да се промъква в затворени помещения — през отворени прозорци или врати. Понякога може дори да премине през стена или прозорец, без да остави следа, но може и да ги взриви. Температурата на плазмата отвън е студена, но гореща отвътре. Появява се по време на гръмотевична буря, най-често след обикновен удар на мълния. Движи се най-често успоредно на посоката на вятъра. При среща с такъв феномен не бива да се бяга, защото тя следва въздушните течения и може да подгони жертвата. Не бива да се хвърля нищо срещу нея, защото може да се взриви. Ако изходът е близо, трябва бавно да се излезе, като след това трябва да се затвори вратата, но ако изходът е далече, трябва да се легне по корем на земята, и да се сложат ръцете на тила. Този вид мълния е все още загадка, пораждаща противоречиви мнения. В България най-много кълбовидни мълнии са наблюдавани в Родопите, Плевенска и Русенска област.

Високоатмосферни разряди[редактиране | редактиране на кода]

Високоатмосферни разряди

Представляват наскоро открити явления в стратосферата и йоносферата.

  • Спрайт (на английски: sprite) - За първи път е наблюдаван през 1807 г., но съществуването му се доказва едва през 1989 г. Спрайтовете се образуват над облаците и представляват продължение на обикновенната мълния, образувана под облака. Появяват се в резултат на разреждането на заряда, натрупан в облаците от мълнията. Тъй като зарядът, който се разрежда през облака, е един и същ над и под него, токът, който ще протече през мълнията, ще е същият с този през всички спрайтове. Когато мълнията е създадена от по-ниски облаци, зарядът е сравнително малък и спрайтовете са трудно забележими. Зарядът, който се натрупва в по-високо разположените облаци, е по-голям. Също така токът, който ще протече през спрайтовете при възникването на мълния, ще е по-голям. При йонизацията на атмосферните газове спрайтовете светят в червено-синьо, в зависимост от височината на която се намират. Последната варира от 10 до 100 km. В по-ниските слоеве, на височина около 20 km, поради високото налягане спрайтовете светят в синьо, а в по-високите — в червено. Спрайтовете се образуват в област с диаметър от 1 до 100 km. Скоростта, с която се движат, е около 10 km/s.
  • Синя искра - Открита малко след спрайта, тя е синя на цвят и за разлика от спрайта тя се движи нагоре. Височината достига около 40 km.
  • Елф - Открит през 1995 г. този разряд е и най-редкият. Представлява червен на цвят, разширяващ се диск, който се появява в порядъка на милисекунди.
  • Гигантска искра - Разновидност на синята искра, но в пъти по-голяма
  • Възходяща мега мълния (недоказана)

Видове гръмотевици[редактиране | редактиране на кода]

За видовете мълнии може да се съди и по звука на гръмотевицата. Обикновените CG- издават звук, наподобяващ разкъсване и разцепване, придружен с тътен след това. Гръмотевицата на IC е продължителен тътен, поради факта, че се образува високо в атмосферата. CG+ произвеждат невъобразимо мощна гръмотевица, чиито звук достига 400 dB в близост до удара. Причината за тази сила е, че мълнията поддържа разряда по-дълго заради голямото разстояние (5 - 10 km). Подобна е гръмотевицата от GC.

Поведение при гръмотевична буря[редактиране | редактиране на кода]

Мълния

На ден падат около 8 млн. мълнии по света. 90% от ударените от мълния хора оцеляват.

Когато човек се окаже навън по време на гръмотевична буря, трябва да преброи секундите от мълнията до гръмотевицата, след което полученият резултат да раздели на 3 за километри и на 5 за мили. Време под 30 секунди се счита за опасно, поради възможността за поява на CG+. Не трябва да се тича, или пък да се застава под единични дървета. Металните предмети трябва да се оставят на 40 - 50 m. Ако човек е във вода, трябва незабавно да излезе и да потърси подслон. Най-безопасното място е в кола или сграда с гръмоотвод. Ако сградата е без гръмоотвод, не трябва да се пипат металните предмети и да се говори по телефона. Къпането също е опасно по време на буря. В природата трябва да се клекне със събрани крака и стиснати ръце. Ако има пещера, тя може да се използва като подслон, но трябва да се влезе най-малко 3 m навътре от входа, като да има поне 1 m свободно разстояние между стените. Заставането до дърво се счита за безопасно само ако човекът е на разстояние, равно на половината от височината на дървото. Каране на велосипед по време на буря не трябва да се предприема. Не трябва да се тича, заради опасността от крачково напрежение в момента на удар на мълния. Предстоящият близък удар на мълния може да се предскаже по изправянето на косите на хората, поради високия интезитет на електромагнитното поле. Ако човек е поразен от мълния и не диша и няма пулс, трябва да се пристъпи към дишане уста в уста, като на всяко 5 вдишване да се прави сърдечен масаж с честота 60 - 70 удара в минута. Ако сърцето забие, трябва да се позвъни на 112, а, ако няма възможност, пострадалият трябва да се заведе до най-близкото болнично заведение.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]