Ряпа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ряпа
Brassica rapa plant.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
(без ранг): Asterids Астериди
семейство: Brassicaceae Кръстоцветни
род: Brassica
вид: B. rapa Ряпа
Научно наименование
Уикивидове Brassica rapa
Linnaeus, 1753
ряпа в Общомедия
Ряпа
Turnips, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 117 kJ (30 kcal)
Въглехидрати 6.43 g
      Захари 3.8 g
   Влакна 1.8 g
Мазнини 0.1 g
   Наситени 0.011 g
   Трансмазнини 0 g
   Мононенаситени 0.006 g
   Полиненаситени 0.053 g
   Холестерол 0 mg
Белтъчини 0.9 g
Вода 91.87 g
Пепел 0.7 g
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 0 μg (0%)
Тиамин (B1) 0.04 mg (3%)
Рибофлавин (B2) 0.03 mg (2%)
Ниацин (B3) 0.4 mg (3%)
Пантотенова к-на (B5) 0.2 mg (4%)
Пиридоксин (B6) 0.09 mg (7%)
Фолиева к-на (B9) 15 μg (4%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 21 mg (23%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.03 mg (0%)
Витамин K 0.1 μg (0%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 30 mg (3%)
Желязо, Fe 0.3 mg (4%)
Магнезий, Mg 11 mg (3%)
Фосфор, P 27 mg (4%)
Калий, K 191 mg (4%)
Натрий, Na 67 mg (4%)
Цинк, Zn 0.27 mg (2%)
Мед, Cu 0.085 mg (9%)
Манган, Mn 0.134 mg (6%)
Селен, Se 0.7 μg (1%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]

Ряпата (Brassica rapa) е едногодишно или двугодишно зеленчуково растение с кореноплод от семейство кръстоцветни. Произхожда от Средна Азия. Отглежда се като зеленчукова култура от преди 3 000 години в Китай, Япония, Египет, Гърция и Рим. В Източна Азия и Западна Европа е създадено голямо разнообразие от форми и сортове. Не е известно кога е пренесена в България, но се култивира от векове (на една от фреските в Боянската черква от 13 век е изобразена ряпа). Ряпата е студоустойчиво и светлолюбиво растение. Кореноплодите са едри (диаметър 10 – 15 cm), овални, конусовидни или цилиндрични. Външната обвивка е оцветена в бяло, черно, кафяво, червено, виолетово или жълтозеленикаво. Месото е бяло, лекорозово или жълтеникаво, плътно, крехко, сочно, при някои сортове леко лютиво. Ряпата съдържа ензими, минерални соли, витамини и етерично масло. Консумират се сурови и за направа на салати. Не са подходящи за термична обработка, тъй като месото се скашква. В зависимост от времето на отглеждане и от вегетационния период сортовете се делят на летни, есенни и зимни. В България най-голямо значение имат зимните сортове, които се сеят през юли-август и се прибират през октомври-ноември. Вегетационният период е около 90 дни. От 1 декар се получават около 2000 – 2500 кг кореноплоди, които се съхраняват в ровници. Два от най-отглежданите сортове в България са Зимна бяла ряпа и Зимна черна ряпа.

  1. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.