Витамин B12

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кобаламин)

Bитамин B12 е водоразтворим витамин, полезен за периферната и централната нервна система, поддържащ активността на имунната система и здравето на нервните ĸлетĸи – вĸлючително тези, необходими за сигнализиране на невротрансмитерите, и за образуването на защитно поĸритие на нервите, наречено миелинова обвивка на ĸлетĸата.[1][2] Когато нивата на витамин B12 са ниски, почти всички ĸогнитивни функции могат да бъдат нарушени.

Дефицитът на B12, в човешкия организъм, може да доведе до храносмилателни нарушения и повишен рисĸ от сърдечни заболявания.

Съдържа елемента кобалт и всички форми на витамина са известни като кобаламини. Метилкобаламин и 5-деоксиаденозилкобаламин са форми на витамин В12, активни в човешкия метаболизъм. Често използвано име за субстанцията в медицинската литература е цианкобаламин.

През 1920 година Джордж Уипъл прави експерименти с животни, болни от пернициозна анемия, като търси подходящо лечение на заболяването.

Медикът открива, че след прием на големи количества черен дроб се наблюдава значително подобрение в състоянието им, като в продължение на няколко години този метод на терапия е бил единственият наличен за болните от пернициозна анемия.

Cobalamin skeletal.svg

Няколко години по-късно в резултат на задълбочени проучвания в областта се открива водноразтворимата субстанция, продукт на бактериален растеж. Подробностите около структурата на витамина се разясняват през 1956 година от Dorothy Crowfoot Hodgkin и нейния екип, а след това започва масовото и мащабно производство на субстанцията.

В човешкия организъм витамин В12 постъпва чрез храната и хранителни добавки. Източниците на витамин В12 са главно с животински произход – риба, черен дроб, месо (пилешко, пуешко, говеждо), мляко и млечни продукти, яйца.

Диагностика[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като няма златен стандартен тест за дефицит на витамин В12, се извършват няколко различни лабораторни теста, за да се потвърди подозираната диагноза.

Серумната стойност на витамин В12 е по-скоро неподходяща, тъй като се променя късно, а освен това е относително нечувствителна и неспецифична.[3]

Метилмалоновата киселина в урината или кръвната плазма се счита за функционален маркер на витамин В12, който се увеличава, когато запасите от витамин В12 са изчерпани.[3] Въпреки това, повишените нива на метилмалонова киселина могат също да показват често пренебрегваното[4] метаболитно нарушение, наречено комбинирана малонова и метилмалонова ацидурия (CMAMMA).[5]

Най-ранният маркер за дефицит на витамин В12 е ниското ниво на холотранскобаламин (holoTC), който е комплекс от витамин В12 и неговия транспортен протеин.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Miller, Ariel и др. Vitamin B12, demyelination, remyelination and repair in multiple sclerosis. // Journal of the Neurological Sciences 233 (1 – 2). 15 юни 2005. DOI:10.1016/j.jns.2005.03.009. с. 93 – 97.
  2. Vitamin B12. // 22 април 2014.
  3. а б в Herrmann, Wolfgang; Obeid, Rima (2008), „Causes and Early Diagnosis of Vitamin B12 Deficiency”, Deutsches Ärzteblatt international, doi:10.3238/arztebl.2008.0680, ISSN 1866-0452, PMC 2696961 
  4. NIH Intramural Sequencing Center Group; Sloan, Jennifer L; Johnston, Jennifer J; Manoli, Irini; Chandler, Randy J; Krause, Caitlin; Carrillo-Carrasco, Nuria; Chandrasekaran, Suma D; Sysol, Justin R; O'Brien, Kevin; Hauser, Natalie S (2011). "Exome sequencing identifies ACSF3 as a cause of combined malonic and methylmalonic aciduria". Nature Genetics. 43 (9): 883–886. doi:10.1038/ng.908. ISSN 1061-4036
  5. de Sain-van der Velden, Monique G. M.; van der Ham, Maria; Jans, Judith J.; Visser, Gepke; Prinsen, Hubertus C. M. T.; Verhoeven-Duif, Nanda M.; van Gassen, Koen L. I.; van Hasselt, Peter M. (2016), "A New Approach for Fast Metabolic Diagnostics in CMAMMA", JIMD Reports, Volume 30, Berlin, Heidelberg: Springer Berlin Heidelberg, vol. 30, pp. 15–22, doi:10.1007/8904_2016_531, ISBN 978-3-662-53680-3