Пиридоксин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Структурна формула.

Пиридоксин е форма на витамин B6, която е често срещана в храната и се използва като хранителна добавка.[1] Като добавка, той се използва за лечение и превенция на сидеробластна анемия, някои метаболически нарушения, проблеми от изониазид и определени видове отравяне с гъби.[2][1] Приема се перорално или чрез инжекция.[2]

Механизъм[редактиране | редактиране на кода]

Пиридоксинът е част от групата на витамин B[2] Той е нужен на тялото за образуване аминокиселини, въглехидрати и липиди.[2] Участва и в образуването на еритроцити. Набавя се например чрез плодове, зеленчуци и зърнени продукти.[3] Ежедневната нужда от витамин В6 при възрастен е 1,1 – 1,5 mg, за бременни и кърмещи жени – 2 – 2,2 mg, за деца в първата година от живота си – 0,3 – 0,6 mg.

Странични ефекти[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено се приема добре от организма.[2] Редките странични ефекти включват главоболие, скованост и сънливост.[2] Нормалните дози са безопасни по време на бременност и кърмене.[2] При продължителна употреба в големи дози се наблюдава намаляване на съдържанието на протеини в мускулната тъкан и вътрешните органи. В началото могат да се появят кожни обриви, помътняване на съзнанието и замаяност, могат да се появят конвулсии.

История[редактиране | редактиране на кода]

Пиридоксинът е открит през 1934 г., изолиран е през 1938 г. и е синтезиран през 1939 г.[4][5] Той е присъства в списъка със съществени лекарства на Световната здравна организация, описващ най-ефективните и най-безопасни лекарства в здравеопазването.[6] Пиридоксинът е широко разпространена добавка, която се продава без рецепта.[2] В някои държави се добавя към зърнените закуски.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б WHO Model Formulary 2008. World Health Organization, 2009. ISBN 9789241547659. с. 496. Посетен на 8 декември 2016.
  2. а б в г д е ж з Pyridoxine Hydrochloride. // The American Society of Health-System Pharmacists. Посетен на 8 декември 2016.
  3. а б Office of Dietary Supplements – Dietary Supplement Fact Sheet: Vitamin B6. // ods.od.nih.gov. 11 февруари 2016. Посетен на 30 декември 2016.
  4. Squires, Victor R.. The Role of Food, Agriculture, Forestry and Fisheries in Human Nutrition – Volume IV. EOLSS Publications, 2011. ISBN 9781848261952. с. 121.
  5. Harris, Harry. Advances in Human Genetics 6. Springer Science & Business Media, 2012. ISBN 9781461582649. с. 39.
  6. WHO Model List of Essential Medicines (19th List). // World Health Organization. април 2015. Посетен на 8 декември 2016.