Джордж Ванкувър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ванкувър.

Джордж Ванкувър
George Vancouver
английски пътешественик-изследовател
Probably George Vancouver from NPG.jpg
Роден
Починал
10 май 1798 г. (40 г.)
Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Подпис George Vancouver Signature.svg
Джордж Ванкувър в Общомедия

Джордж Ванкувър (на английски: George Vancouver) е английски мореплавател и пътешественик-изследовател, капитан от Кралския военноморски флот на Великобритания. Известен е преди всичко с изследването на западното крайбрежие на Северна Америка – канадската провинция Британска Колумбия, американските щати Аляска, Вашингтон, Орегон, Хавайските острови и югозападното крайбрежие на Австралия.

Ранни години (1757 – 1790)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 юни 1757 година в Кингс Лин, графство Норфолк, Великобритания. Името му идва от родния град на баща му Джон Гаспар ван Куверден в Холандия. Постъпва в Кралския военноморски флот едва на 14-годишна възраст и служи на кораба на Джеймс Кук „Резолюшън“ по време на втората му околосветска експедиция (1772 – 1775), както и по време на третото му околосветско пътешествие (1776 – 1779), този път на борда на „Дискъвъри“.[1]

След завръщането си в Англия през 1779 е повишен в чин лейтенант. Следващите години е на активна военна служба и отново се връща към изследователската си дейност едва през 1790, когато е поставен начело на голяма експедиция с цел изследването на тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка и присъединяването на тези земи към британските владения.

Околосветска експедиция (1791 – 1795)[редактиране | редактиране на кода]

От април 1791 до 20 октомври 1795 с два кораба, един от които „Дискавъри“, който командва лично, извършва трето околосветско плаване.

През 1791 изследва югозападното крайбрежие на Австралия от 115º 32` до 122º 08` и.д., където открива залива Кинг Джордж (35°05′ ю. ш. 118°05′ и. д. / 35.083333° ю. ш. 118.083333° и. д.) и скалистия остров Терминейшън (34°28′ ю. ш. 121°59′ и. д. / 34.466667° ю. ш. 121.983333° и. д., в архипелага Решерш), а на югоизточното крайбрежие на континента – носовете Чатам и Хау (37°30′ ю. ш. 149°59′ и. д. / 37.5° ю. ш. 149.983333° и. д.). По този начин Ванкувър вторично открива и картира част от крайбрежието на континента, което не е посещавано от холандската експедиция на Франсоа Тийсен през 1626 г. и на брега на залива Кинг Джордж издига английското знаме, като прави официална заявка за ново британско владение. През декември 1791 на о-вите Тубуай открива остров Рапа (40 км2, 27°36′ ю. ш. 144°20′ з. д. / 27.6° ю. ш. 144.333333° з. д.), а през 1792 изследва Хавайските острови.

От април 1792 до 1794 изследва западното крайбрежие на Северна Америка от 39º 20` с.ш. до 60º с.ш., (днешното западно крайбрежие на американските щати Орегон и Вашингтон и канадската провинция Британска Колумбия), където открива остров Ванкувър (32200 км2), протоците Джорджия, Джонстън и Кралица Шарлота, отделящи го от континента на изток и множество острови и заливи в тези протоци. Изследва протока Хуан де Фука (отделящ остров Ванкувър на север от континента на юг) и и южното му разклонение залива Пюджет Саунд, осеян със стотици острови, полуострови и заливчета. Детайлно изследва и о-вите Кралица Шарлота, където открива няколко острова – Грейъм (53°40′ с. ш. 132°40′ з. д. / 53.666667° с. ш. 132.666667° з. д.), Морсби, Луиз (52°57′ с. ш. 131°45′ з. д. / 52.95° с. ш. 131.75° з. д.), Кънгит и др. Изследва архипелага Александър и бреговете на залива Аляска до п-ов Кенай.

През 1792 Ванкувър се среща с испанската експедиция на Хуан Франсиско де ла Бодега и Куадра и съвместно откриват, изследват, картират и наименуват множество географски обекти по западното крайбрежие на континента.

След приключване на дейността си по западното крайбрежие на Северна Америка, той се спуска на юг, заобикаля нос Хорн и през октомври 1795 се завръща в Англия.

Последни години (1795 – 1798)[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си от експедицията, един от най-големите изследователи на Англия, изпада в немилост поради критиките отправени към него от няколко участници в експедицията. Почива в забрава три години след завръщането си едва навършил 40 години.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „A voyage of discovery to the North Pacific ocean and round the world... in the years 1790 – 1795“ (2ed., v. 1 – 6, atlas, 1801).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 299 – 301. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „George Vancouver“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.