Гонсало де Кесада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гонсало Хименес де Кесада
Gonzalo Jiménez de Quesada
испански конкистадор и изследовател
Gonzalo Jimenez de Quesada.jpg
Роден
1509 г.
Починал
Националност Флаг на Испания Испания
Гонсало Хименес де Кесада в Общомедия

Гонсало Хименес де Кесада (на испански: Gonzalo Jiménez de Quesada) е испански конкистадор и изследовател на Колумбия.

Ранни години (1509 – 1535)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1509 година в Гранада, Испания, в благородно семейство. Завършва право в Университета в Саламанка. През 1535 е изпратен да управлява колумбийското крайбрежно селище Санта Марта – град на брега на Карибско море, в северната част на Колумбия.

Експедиционна дейност (1536 – 1539)[редактиране | редактиране на кода]

На следващата година му е поверено командването на експедиция във вътрешността на страната. През декември 1536 потегля с 5 малки кораба и 900 души испански войници нагоре по река Магдалена. Експедицията навлиза дълбоко на юг в Колумбийските Анди, проправяйки си път в множество битки с индианците муиска и на платото Кундинамарка през март 1537 се добират едва 166 човека. Откриването и завладяването на малката индианска страна (около 80 хил. км2) се съпровождат с обичайните испански жестокости, продължават повече от година и чак в началото на 1538 Кесада успява да се укрепи в района. На 6 август 1538 основава град Богота.

Отрядът на Кесада остава тук до 1539, когато се съединява с дошлата от Еквадор експедиция на Себастиан де Белалка̀сар. По този начин през февруари 1539 в района на Богота се оказват три отряда: два испански – на Кесада и Белалкасар и един немски – на Николаус Федерман. Испанските хронисти отбелязват, че всеки отряд се състоял от около 160 човека. Те пристигат от различни посоки и покоряват различни по богатство индиански племена. Хората на Белалкасар, дошли от юг, от Перу, са най-богати, облечени в коприна и бархет. Хората на Кесада, дошли от север, са по-бедни и са облечени в памучни дрехи, а войниците на Федерман, дошли от изток, от почти безлюдните савани на Ориноко са облечени в животински кожи. През март 1539 трите отряда сключват сделка: Федерман се съгласява да получи парично възмездие за пребиваването си в района, а Белалкасар и Кесада се договарят помежду си за разграничаване на своите владения, като за Кесада остава района на Богота завоюван първи от него, целия басейн на река Магдалена и Източните Кордилери. Кесада назовава завоюваната от него страна Нова Гренада, по името на Испанска Гренада, от където е родом, която става ядро на бъдещата Република Колумбия.

Следващи години (1540 – 1579)[редактиране | редактиране на кода]

Кесада и хората му се връщат в Испания през Картахена, като донасят със себе си огромно количество злато, но неговите съперници разпространяват слуха, че част от печалбата е укрита. На аудиенция пред кралицата предявява своите претенции да бъде назначен за губернатор на новооткритите земи, но надделяват мненията на завистниците и за губернатор е назначен съперникът му Белалкасар. Чак през 1549 му разрешават да се завърне в Нова Гренада (Колумбия).

На 60-годишна възраст, през 1569 г., е назначен като командир на експедиция имаща за цел да завладее Лос Лянос, в източната част на Андите. Потегля от Богота с 400 испанци, 1500 индианци, 1100 коня и 8 свещеници. Експедицията е неуспешна и е един от най-големите провали за времето си. Вместо да открие и завладее митичния град Ел Дорадо се натъква само на голи равнини. Връща се след три години през 1572 само с 64 испанци, 18 коня и двама от свещениците. След този неуспех се оттегля от активна дейност.

Умира от проказа на 16 февруари 1579 г одина в Марикита, Колумбия. Прахът му се пази в Катедрал Примада де Богота.

Въпреки първоначалните си големи успехи, богатство и многото завладяно злато и смарагди, Кесада завършва кариерата си катастрофално и затова се смята, че Мигел де Сервантес го използва като прототип за своя герой Дон Кихот.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965., стр. 225 – 227, 231 – 232. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279336/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 2 Великие географические открытия (конец XV – середина XVII в.), М., 1983 г., стр. 170 – 172. http://www.bookshunt.ru/b31134_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.2