Дон Кихот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за романа „Дон Кихот“. За други значения вижте Дон Кихот (пояснение).

Дон Кихот
Don Quijote de la Mancha
El ingenioso hidalgo don Quijote de la Mancha.jpg
Оригинална корица на първото издание
Други имена Дон Кихот Ламаншки,
Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча,
Дон Кихот де ла Манча
Автор Мигел де Сервантес
Първо издание I том – 1605 г.,
II том – 1615 г.
Флаг на Испания Испания
Оригинален език испански
Жанр драма, комедия
Вид роман
Страници 863

Издателство в БГ

Хр. Н. Самсаров (1882)
Янко Ковачев (1895)
Петър Кабакоев (1910)
Ст. Атанасов (1918)
Николай Вранчев (1923, 1927)
Хемус (1928, 1946)

Ралица (1938)
Игнатов (1939)
Ж. Маринов (1940)
Знание (1946)
Народна култура (1961 – 1967, 1970, 1980)
Отечество (1979, 1986)
Пеликан Алфа (1992)
Слово (1994)
Дамян Яков (2008)
Изток-Запад (2015)
Преводач Христо Самсаров (1882)
Трайко Китанчев (1895)
Петър Кабакоев (1910)
Николай Вранчев (1923, 1927)
Димитър Подвързачов (1926, 1961)
Димитър Симидов (1939, 1946)
Витя Вълева (1940)
Петър и Тодор Нейкови (1966, 1979)
Тодор Нейков (1986, 2015)
Светозар Златаров (1992)
Олга Христова (2008)
ISBN ISBN 954-511-005-8
Дон Кихот в Общомедия

„Дон Кихот де ла Манча“ (на испански: „Don Quijote de la Mancha“) е роман от испанския писател Мигел де Сервантес в два тома. Първият е публикуван през 1605 г., а вторият – през 1615 г. Творбата се смята за една от най-емблематичните в испанската литература. На български е известна в превода на Тодор Нейков.

Към днешна дата съществуват много адаптации на романа, като основният текст също бива многократно преиздаван. През 2005 година книгата празнува 400-годишнина, която се отбелязва подобаващо по света. Испанското правителство пуска в обръщение монета от 2 евро, на гърба на която е изобразен рицарят с леген за бръснене на главата, стара ризница и копие.

Първото българско издание на първия том е в превод на Христо Самсаров, вероятно от френски език, Русе, 1882 г.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Историята на дон Кихот разказва за приключенията на испанския идалго дон Кихот и неговия оръженосец – Санчо Панса. Алонсо Кихано е един обикновен благородник, вманиачен в четенето на рицарски истории и книги.

Неговите приятели и роднини го вземат за луд, когато ненадейно главният герой променя името си на дон Кихот и се самопровъзгласява за рицар. Дон Кихот поема на път из земите на тогавашна Испания, яхнал своята кранта – коня Росинант (на испански Росинат означава „кранта“), за да изобличава злото и да защитава бедните и нещастните от неправдите.

Дон Кихот е видимо луд за останалите хора. Той вижда кръчмите като омагьосани замъци, а техните сервитьорки – като прекрасни принцеси. Във вятърните мелници му се привиждат образи на тиранични великани, изпратени от злите сили. Въобразява си, че съседското момиче – обикновена селянка, е девствена принцеса Дулсинея, на която той е обрекъл сърцето си във вечна любов.

Санчо Панса – неговият слуга – вижда, че господарят му е доста луд, но се придържа към илюзията, надявайки се да спечели богатства.

В процеса на развитие на историята и двамата герои преживяват метаморфоза, като възприемат част от основните черти на другия. Техните приключения са смешни и забавни, като в повечето случаи вършат повече пакости, отколкото добрини. В края на историята, на смъртния си одър, дон Кихот осъзнава, че се е вживял в невъзможна илюзия, но неговият оръженосец го моли да не се отказва.

Край на разкриващата сюжета част.

Романът на Сервантес все още е актуален. През различните епохи романът е бил тълкуван по различни начини. Например, когато книгата излиза за първи път, читателите я възприемат като комична история. След Френската революция романът се разглежда по съвсем различен начин, етичният модел е обърнат – индивидът може би е прав, докато всъщност обществото греши. През 19 век романът се смята за „журналистически“ коментар на общественото положение. През 20 век на „Дон Кихот“ се гледа не само уникална творба, но и като първият роман на Новото време.

Любопитни подробности[редактиране | редактиране на кода]

На испански „кихот“ се използва като епитет за „непрактичен идеалист“. Много популярен на различни езици е и един израз от книгата – „да се бориш с вятърни мелници“.

След Кубинската революция новото правителство основава издателска къща, наречена „Институт на кубинската книга“. Целта на издателството е да отпечатва книги с голяма литературна стойност, които да се разпространяват на достъпна за обществото цена. Първата книга, която излиза от печатниците на института, е „Дон Кихот“ на Сервантес.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]