Николаус Федерман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николаус Федерман
Nicolaus Federmann
германски конкистадор
Роден
1505 г.
Починал
1542 г. (37 г.)
Националност Флаг на Германия Германия

Николаус Федерман (на немски: Nicolaus Federmann, на испански: Nicolás de Federmán) е германски авантюрист и конкистадор.

Ранни години (1505 – 1530)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1505 година в Улм, провинция Баден-Вюртемберг, Свещена Римска империя (днес в Германия). Действайки в интерес на аугсбургските банкери и на основание на тяхното съглашение с испанската корона, през 1529 г. Федерман е изпратен да усвоява територията на днешна Венецуела. През 1530 се заема с превоз и настаняване на преселници от Аугсбург и Нюрнберг във Венецуела, но след пристигането на новия представител на банкерската къща Амброзиус Ехингер е бил длъжен да прекрати дейността си и да се оттегли, но подмамен от слуховете за златния „Елдорадо“ се впуска в авантюристичен поход във вътрешността на страната.

В търсене на „Елдорадо“ (1530 – 1542)[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1530, без съгласието на испанските власти, със 110 пехотинци, 16 конника и 100 индианци носачи тръгва от Коро на юг. Пресича платото Сеговия, заобикаля от североизток хребета Кордилера де Мерида и прониква в долината на река Кохедес (ляв приток на Португеса, от басейна на Ориноко). Оттам продължава на югозапад и достига до река Португеса (ляв приток на Апуре, от басейна на Ориноко), където местните индианци оказват силен отпор на конкистадорите и те са принудени да се завърнат в Коро безславно.

След завръщането си Федерман е арестуван от новия наместник Ехингер и изпратен в Европа. По време на четиригодишното си пребиваване в Европа Федерман съчинява описание на похода си, което е публикувано през 1557.

През 1536 Федерман отново се връща във Венецуела и предприема нов поход за откриването на „Елдорадо“. Преминава по източните склонове на Кордилерите, основава град Риоача, по пътя на търговците на сол пресича Източните Анди и реките Мета и Касанаре и през февруари 1539 достига до Богота. Там той заварва два многочислени испански отряда възглавявани от Гонсало де Кесада и Себастиян де Белалкасар и между тримата започва спор кой да управлява плодородната провинция. Спорът се затяга и Федерман заминава за Европа, за да търси правата си, но още с пристигането си е арестуван и обвинен в нарушаване на договора и преразход на средства. По причина, че няма средства да откупи свободата си, както е било прието тогава, е хвърлен в затвора в Антверпен. След известно време Федерман намира необходимите средства да откупи свободата си, продължава своите спорове с всемогъщите банкери пред съда, отначало в Антверпен, след това в Гент и накрая във Валядолид, където умира през февруари 1542.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Николаус Федерман“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.