Николаус Федерман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николаус Федерман
Nicolaus Federmann
германски конкистадор
Роден
1505 г.
Починал
1542 г. (37 г.)
Националност Флаг на Германия Германия

Николаус Федерман (на немски: Nicolaus Federmann, на испански: Nicolás de Federmán) е германски авантюрист и конкистадор.

Ранни години (1505 – 1530)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1505 година в Улм, провинция Баден-Вюртемберг, Свещена Римска империя (днес в Германия). Действайки в интерес на аугсбургските банкери и на основание на тяхното съглашение с испанската корона, през 1529 г. Федерман е изпратен да усвоява територията на днешна Венецуела. През 1530 се заема с превоз и настаняване на преселници от Аугсбург и Нюрнберг във Венецуела, но след пристигането на новия представител на банкерската къща Амброзиус Ехингер е бил длъжен да прекрати дейността си и да се оттегли, но подмамен от слуховете за златния „Елдорадо“ се впуска в авантюристичен поход във вътрешността на страната.

В търсене на „Елдорадо“ (1530 – 1542)[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1530, без съгласието на испанските власти, със 110 пехотинци, 16 конника и 100 индианци носачи тръгва от Коро на юг. Пресича платото Сеговия, заобикаля от североизток хребета Кордилера де Мерида и прониква в долината на река Кохедес (ляв приток на Португеса, от басейна на Ориноко). Оттам продължава на югозапад и достига до река Португеса (ляв приток на Апуре, от басейна на Ориноко), където местните индианци оказват силен отпор на конкистадорите и те са принудени да се завърнат в Коро безславно.

След завръщането си Федерман е арестуван от новия наместник Ехингер и изпратен в Европа. По време на четиригодишното си пребиваване в Европа Федерман съчинява описание на похода си, което е публикувано през 1557.

През 1536 Федерман отново се връща във Венецуела и предприема нов поход за откриването на „Елдорадо“. Преминава по източните склонове на Кордилерите, основава град Риоача, по пътя на търговците на сол пресича Източните Анди и реките Мета и Касанаре и през февруари 1539 достига до Богота. Там той заварва два многочислени испански отряда възглавявани от Гонсало де Кесада и Себастиян де Белалкасар и между тримата започва спор кой да управлява плодородната провинция. Спорът се затяга и Федерман заминава за Европа, за да търси правата си, но още с пристигането си е арестуван и обвинен в нарушаване на договора и преразход на средства. По причина, че няма средства да откупи свободата си, както е било прието тогава, е хвърлен в затвора в Антверпен. След известно време Федерман намира необходимите средства да откупи свободата си, продължава своите спорове с всемогъщите банкери пред съда, отначало в Антверпен, след това в Гент и накрая във Валядолид, където умира през февруари 1542.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Николаус Федерман“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.