Баден-Вюртемберг
| Баден-Вюртемберг Baden-Württemberg | |
| Федерална провинция на Германия | |
Разположение на Баден-Вюртемберг в Германия | |
| Страна | |
|---|---|
| Столица | Щутгарт |
| Площ | 35 752 km² |
| Население | 10 786 227 души (2011) 302 души/km² |
| Премиер | Винфрид Кречман |
| Правителство | Зелени/ГСДП |
| БВП (2011) | 376,28 млрд. евро 34 885 евро/човек |
| НТСЕ | DE1 |
| Официален сайт | baden-wuerttemberg.de |
| Баден-Вюртемберг в Общомедия | |
Баден-Вюртемберг (на немски: Baden-Württemberg) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Разположена е в югозападната част на Германия, източно от горното течение на река Рейн. Баден-Вюртемберг е третата по площ и население федерална провинция от общо шестнадесет, с площ 35 751 km² и 10,754 млн. души население. [1] Столица е Щутгарт.
История
[редактиране | редактиране на кода]Федералната провинция Баден-Вюртемберг включва историческите провинции Баден, Хоенцолерн и Вюртемберг, части от големия регион Швабия.
След Втората Световна война съюзниците създават три провинции: Вюртемберг-Хоенцолерн, Южен Баден (и двете окупирани от Франция) и Вюртемберг-Баден (окупирана от САЩ). Член 118 от новата германска конституция позволява на тези по-малки провинции да се обединят в една по-голяма. След проведения през 9 декември 1951 г. плебисцит тези 3 провинции се сливат, създавайки Баден-Вюртемберг на 25 април 1952 г.
География
[редактиране | редактиране на кода]Федералната провинция граничи с Швейцария на юг, с Франция на запад и с германските провинции Рейнланд-Пфалц, Хесен и Бавария.
Река Рейн образува западната, както и по-голямата част от южната граница. Шварцвалд е главната планинска система в провинцията, която започва от изток, от долината на Рейн. Боденското езеро разделя Баден-Вюртемберг от Алпите и Швейцария. Най-югоизточния край на провинцията, между Боденското езеро и Дунав, е разположена върху Баварското плато.
Река Дунав извира в Баден-Вюртемберг. В град Донауешинген се намира официалният извор на реката, наречен Donauquelle. Всъщност Дунав няма извор, на това място се събират две реки – Брег и Бригах.
По-големи градове в Баден-Вюртемберг са Щутгарт, Манхайм, Карлсруе, Фрайбург, Хайделберг, Хайлброн, Лудвигсбург, Улм, Тюбинген, Пфорцхайм и Ройтлинген
Най-високият връх в провинцията е Фелдберг с височина 1493 метра. [1]
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Баден-Вюртемберг е разделена на 35 окръга и 9 независими града, заедно групирани в четири административни области: Фрайбург, Карлсруе, Щутгарт и Тюбинген.
Също така съществуват и девет независими града, които не принадлежат към нито една област:
Образование
[редактиране | редактиране на кода]В провинция Баден-Вюртемберг се намират някои от най-старите и престижни университети в Германия, като университетите на Фрайбург, Хайделберг и Тюбинген.
Други престижни висши училища са тези в Карлсруе, Манхайм и Улм. В столицата на провинцията Щутгарт университетите са 2, а в Лудвигсбург е известното Национално филмово училище (Filmakademie Baden-Württemberg).
Население
[редактиране | редактиране на кода]Езици
[редактиране | редактиране на кода]На много места в Баден-Вюртемберг се говорят особени диалекти на швабски (schwäbisch) и 'бадски'/алемански, за които е известно, че са почти напълно неразбираеми за германците от северната част на страната.
Религия
[редактиране | редактиране на кода]
| Религия | % | Брой вярващи |
|---|---|---|
| Католици | 37,8 | 4 милиона |
| Евангелистка църква в Германия | 33,8 | 3,6 милиона |
| Мюсюлмани | 5,6 | 600 000 |
| Будисти | 0,23 | 25 000 |
| Индуизъм | 0,14 | 15 000 |
| Евреи | 0,08 | 9000 |
| не посочват или нерелигиозни | 22,3 | 2,4 милиона |
Чужденци
[редактиране | редактиране на кода]Брой и произход на част от чужденците в Баден-Вюртемберг към 31 декември 2023 г.:[2]
| Страна | Численост |
| 267 940 | |
| 182 690 | |
| 178 595 | |
| 166 925 | |
| 124 920 | |
| 97 875 | |
| 84 160 | |
| 83 925 | |
| 78 960 | |
| 54 190 | |
| 52 485 | |
| 51 350 | |
| 47 320 | |
| 41 630 | |
| 38 330 | |
| 35 640 | |
| 32 180 | |
| 30 165 | |
| 29 200 | |
| 28 485 | |
| 26 550 | |
| 25 675 | |
| 23 285 | |
| 17 670 | |
| 17 625 |
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Парламентът на Баден-Вюртемберг в Щутгарт
- Планината Шварцвалд
- Замъкът Хайделберг
- Стар замък в Щутгарт
- Замъкът Лихтенщайн
- Катедралата в Улм
- Нощен изглед на замъка в Карлсруе
- Старата сграда на кметството в Тюбинген
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 14. Посетен на 15 януари 2013.
- ↑ 2,1 Millionen Ausländerinnen und Ausländer leben in Baden-Württemberg Höchster Ausländeranteil in Pforzheim mit 31 % // statistik-bw.de, 2 май 2024. Посетен на 19 август 2025. (на немски)
