Северен Рейн-Вестфалия
| Северен Рейн-Вестфалия Nordrhein-Westfalen | |
| Федерална провинция на Германия | |
| Страна | |
|---|---|
| Столица | Дюселдорф |
| Площ | 34 084 km² |
| Население | 17 841 956 души (3011) 523 души/km² |
| Премиер | Хендрик Вюст |
| Правителство | ХДС/Зелени |
| БВП (2000) | 543,03 млрд. евро 30 436 евро/човек |
| НТСЕ | DEA |
| Официален сайт | nrw.de |
| Северен Рейн-Вестфалия в Общомедия | |
Северен Рейн-Вестфалия (на немски: Nordrhein-Westfalen) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Федералната провинция има най-много жители – 17,845 млн.[1] и най-добре развитата икономика – внася 22% от БВП на страната. Столица на провинцията е Дюселдорф, други по-големи градове са Кьолн, Есен, Дортмунд, Дуисбург, Билефелд, Бон и Мюнстер.
География
[редактиране | редактиране на кода]Северен Рейн – Вестфалия заема площ от 34 092 км² и население от 17 845 000 жители. Гъстотата на населението е 523 души/км².[1] Намира се в западната част на Германия. Граничи с Белгия и Нидерландия. В централната част на провинцията се намира урбанизирания регион Рейн-Рур. Точно тук са разположени градовете Кьолн, Дюселдорф и Бон, както и рурският промишлен комплекс. Рурската област се състои от градовете Есен, Дортмунд, Дуисбург, Бохум и Гелзенкирхен.
За много германци Северен Рейн – Вестфалия е синоним за промишлена област. Въпреки това по-голямата част от федералната провинция се състои от гори и поля. На югозапад, Северен Рейн – Вестфалия обхваща и малка част от областта Айфел, който се намира на границата между Белгия и Рейнланд-Пфалц. Югоизтокът на провинцията е рядко населен. Това са областите Зауерланд и Зигерланд. Северозападната част от Северен Рейн – Вестфалия е част от Северноевропейската низина.
По-големите реки, които преминават през провинцията са: Рейн, Рур, Емс, Липе и Везер. Река Падер, която тече през град Падерборн, се смята за най-късата река в Германия.
Най-високата точка в провинцията е Лангенберг (Langenberg) с височина 843 метра.[1]
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Северен Рейн – Вестфалия се състои от 5 административни региона (Regierungsbezirke), включващи 30 окръга, 22 града с окръжно значение (kreisfreie Städte) и Аахен, който е особено териториално формирование – едновременно обединяващо в себе си функциите на община, окръг, административен регион и провинциална столица. Общо Северен Рейн – Вестфалия има 396 общини (1997).
Окръзи в Северен Рейн – Вестфалия:
и няколко самостоятелни града:

Петте административни региона, които съставят двата съюза/обединения (ландшафтсфербанд) на провинцията:
История
[редактиране | редактиране на кода]Северен Рейн – Вестфалия не е исторически обосновала се територия. Първата глава от нейната история е написана от римляните, построили на левия бряг на Рейн своите градове колонии – Кьолн, Бон, Нойс, Крефелд, Ксантен.
От Ксантен, където сега е разположен единственият по рода си археологически парк и където е пресъздаден древният град Улпия Траяна, легионерите на император Варуса са тръгвали на изток да завоюват земите на германци и славяни. Претърпели съкрушително поражение в Тевтобургската гора от Арминия, римляните спират завоевателните походи и укрепват своята граница.
Тези места са били заселени от различни германски племена: саксонци, вестфали, вандали, фризи, алемани и др.

Тук в средата на 17 век е било подписано едно от най-значителните съглашения в германската история – Вестфалския мир, сложил край на 30-годишната война и помирил католици и протестанти. През 19 век, след края на наполеоновите войни, тези земи стават западна част от Прусия, която ги превръща в своята оръжейна ковачница. Оттогава този район на Германия се прославя като Рурската област, „съкровищницата на въглища и стомана“, сега вече, бивша.
Настоящата Северен Рейн – Вестфалия е основана от британската военна окупационна администрация през 1946. Първоначално тя се е състояла от Вестфалия и северните части от Рейнската област – бивши територии на Прусия. През 1947 областта Липе е присъединена към Северен Рейн – Вестфалия, така се оформят днешните граници на федералната провинция. Местните жители обаче все още определят себе си като „рейнци“ или „вестфалци“. След войната новата провинция се развива много бурно и достига своя икономически разцвет през 50-те и 60-те години на 20 век. Стагнацията от началото на 70-те години обаче засяга сериозно текстилната, а след това металургичната и въгледобивната индустрия. Към момента почти всички въглищни мини са затворени, а работещите металургични заводи са само няколко. В последните години икономиката на региона се преструктурира, развиват се отрасли като електроника, микротехника, логистика, информационни технологии и т.н.
Въпреки че Северен Рейн – Вестфалия е един от най-индустриализираните и гъсто населени райони на Европа, две трети от него са гори и долини, а река Рур е станала една от най-чистите на континента. Двадесет процента от територията са природни резервати.
Знаме
[редактиране | редактиране на кода]Знамето на Северен Рейн – Вестфалия е зелено-бяло-червено с комбинираните гербове на пруската Рейнска провинция (бяла линия на зелено поле), Вестфалия (белия кон) и Липе (червената роза).
Според една легенда конят във вестфалския герб принадлежи на саксонския водач Видукинд. Други смятат, че конят е свързан с Хайнрих Лъв.
Архитектурни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Провинцията е известна със своите замъци подобно на други области в Германия. Но Северен Рейн – Вестфалия се отличава и с висока концентрация на музеи, концертни зали и театри.
Исторически паметници
[редактиране | редактиране на кода]-
Средновековна архитектура в Аахен
-
Бирарията „Hofbräu Früh“ в Кьолн
-
Църквата „Св. Рейналд“ и Старият пазар в Дортмунд
-
Историческото кметство на Мюнстер
-
Дървените парапети в Моншау
-
Дворецът „Нордкирхен“
Съвременна архитектура
[редактиране | редактиране на кода]-
„Neuer Zollhof“ в Дюселдорф
-
Музеят „Къща Ланге и къща Естер“ в Крефелд, проектирани от Лудвиг Мис ван дер Рое
-
Фондация „Ланген“ в Нойс
-
„MARTa Herford“
Обекти в световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
[редактиране | редактиране на кода]Обектите, включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в провинцията, са катедралата в Аахен, Кьолнската катедрала, индустриалният комплекс около въглищните мини „Цолферайн“ в Есен и дворците Аугустусбург и Фалкенлуст в Брюл.
-
Аугустусбург и Фалкенлуст в Брюл
-
Катедралата в Аахен
-
Индустриалният комплекс около въглищните мини „Цолферайн“ в Есен
Население
[редактиране | редактиране на кода]Чужденци
[редактиране | редактиране на кода]Брой и произход на част от чужденците в Северен Рейн-Вестфалия към 31 декември 2024 г.:[2]
| Страна | Численост |
| 490 285 | |
| 287 940 | |
| 279 855 | |
| 218 075 | |
| 170 480 | |
| 138 975 | |
| 105 755 | |
| 96 480 | |
| 91 200 | |
| 73 320 | |
| 71 000 | |
| 69 650 | |
| 68 685 | |
| 59 315 | |
| 57 635 | |
| 55 825 | |
| 47 330 | |
| 46 980 | |
| 45 200 | |
| 45 030 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 14. Посетен на 16 януари 2013.
- ↑ Anzahl der Ausländer in Nordrhein-Westfalen nach Staatsangehörigkeit im Jahr 2024 // de.statista.com, април 2025. Посетен на 21 август 2025. (на немски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|

