Информационни технологии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Географско разпределение на разходите за информационни и комуникационни технологии през 2005 г.

Информационните технологии (ИТ) са група технологии, предназначени за събиране, обработка, съхранение и разпространение на звукова, графична, текстова и числена информация, и използващи за тази цел базирано на микроелектрониката съчетание от компютърна и телекомуникационна техника.[1] Информационните технологии обхващат практическото приложение на информатиката и в това отношение споделят някои общи черти с инженерните дисциплини.

Наименование[редактиране | edit source]

Понятието „информационни технологии“ в съвременния си смисъл е използвано за пръв път през 1958 година в статия в Харвард Бизнес Ревю, където авторите Харолд Лийвит и Томас Уислър отбелязват, че „новата технология все още няма определено наименование. Ние ще я наричаме информационна технология (ИТ)“.[2]

Тъй като обработваната информация най-често е в дискретизиран вид, информационните технологии понякога са наричани и цифрови (дигитални). Поради важната роля на комуникациите в съвременните средства за обработка на информация, често се използва и по-широкото понятие информационни и комуникационни технологии.

Теоретична основа[редактиране | edit source]

В центъра на информационните технологии е информацията — тяхната основна задача е автоматизиране и систематизиране на работата с нея с помощта на изчислителна техника (компютри). Информацията е понятие, свързано с обективното свойство на материалните обекти и явления (процеси) да пораждат многообразие от състояния, които могат да се предават на други обекти чрез взаимодействия и да се запечатват в тяхната структура.[3] Макар да не съществува общоприета конкретна дефиниция, обикновено под информация се разбира налично, използваемо знание.[4] В по-тесния технически смисъл информацията е подредена редица от символи - данни.

Теоретичната основа на информационите технологии е информатиката — наука, занимаваща се със събирането, преобразуването, преноса и съхранението на информация с произволни, включително и автоматични, средства. Тя изучава информацията от гледна точка на нейната структурираност, количествените ѝ характеристики, формите и начините за нейното представяне, както и информационните процеси като композиция на основните информационни дейности и методите и средствата за тяхното автоматизиране. Информатиката произлиза от и е тясно свързана с математиката, лингвистиката, електронното инженерство и други науки.

Техническа инфраструктура[редактиране | edit source]

Бързото развитие на информационните технологии и нарастването на тяхното стопанско значение се дължи на рязкото увеличение на разпространението и достъпността на техническите средства, на които те се базират. Така за периода 1986-2007 година в глобален мащаб основните параметри на техническата инфраструктура, като изчислителна мощност и капацитет на комуникационните мрежи и средствата за съхранение на информация, нарастват експоненциално, удвоявайки се за период от 1 до 3 години.[5]

Изчислителна техника[редактиране | edit source]

Сървърен шкаф в колокационен център

Информационните технологии използват за обработка и съхранение на информация електронноизчислителни машини - компютри. Първите електронни компютри се появяват в средата на 20 век, като само за няколко десетилетия ефективността и достъпността им нарастват до такава степен, че те започват да се използват в почти всяка област.

Съвременните компютри са изградени съгласно архитектурата на Джон фон Нойман, включваща пет обособени компонента: процесорно устройство, състоящо се от аритметично-логическо устройство и процесорни регистри, управляващ автомат, състоящ се от регистър за инструкции и програмен брояч, памет за съхранение на данни и инструкции, външни носители на информация и входно-изходни устройства.[6][7] В повечето съвременни приложения на този модел процесорното устройство и управляващия автомат са обединени в едно устройство, наричано централен процесор и извършващо същинската обработка на информация. Външните носители, използвани най-често за дълготрайно съхранение на информация са твърдите дискове.

Устройството на повечето компютри е предвидено за обща употреба - те могат да изпълняват определен набор от прости логически и аритметични действия. За да се използват тези възможности за постигане на специфична функционалност, необходима за конкретните приложения на информационните технологии, компютрите изпълняват програми, наричани с общото име софтуер. Те представляват последователност от инструкции, в повечето случаи много сложна, които реализират практически даден алгоритъм и водят до решаването на някакъв конкретен проблем или клас от проблеми.

Някои електронноизчислителни машини, като персоналните компютри, са предназначени за пряко взаимодействие с хората и имат съответните входно-изходни устройства, като клавиатура или монитор. Така освен за обработка и съхранение на информация, те могат да служат и за нейното въвеждане и показване. Друга група компютри, често наричани сървъри, са предвидени главно за обработка и съхранение на информация. При тях входът и изходът на данни става предимно чрез свързването им с други компютри или специализирани устройства с помощта на комуникационни мрежи.

Специализирани крайни устройства[редактиране | edit source]

Комуникационни мрежи[редактиране | edit source]

Софтуер[редактиране | edit source]

Схема на взаимодействието между системен и приложен софтуер

Софтуерът е съвкупността от цялата информация от инструкции и данни, необходими за използването на компютрите за работа с информация. Обикновено инструкциите се задават като съвкупност от алгоритми, групирани като програми с различно предназначение. За създаването на програмите се използват различни езици за програмиране, като написания с тях изходен код обикновено се обработва с помощта на специализиран софтуер, за да се превърне в използваем софтуер.

Софтуерът обикновено се разделя на две основни групи - системен, който има общо предназначение, и приложен, който е насочен към конкретно приложение на информационните технологии. Към системния софтуер се отнасят програми, изпълняващи системни функции и грижещи се за компютърния хардуер и връзката между него и потребителя. Системният софтуер обикновено е обединен в пакет от взаимодействащи си програми, наричан операционна система. Предназначението на системния софтуер е да освободи авторите на приложни програми от пряко взаимодействие с компютърния хардуер, който е много разнороден. Той дава достъп хардуера, който е унифициран и независим от начина на работа на конкретните устройства. Приложният софтуер включва потребителските приложения и програми, работещи като краен продукт и тясно свързващи потребителя със софтуер от по-ниско ниво. Това са най-известните сред потребителите програми, с който те имат пряк контакт и използват най-често. Пример за такъв софтуер са компютърните игри, текстовите редактори, уеб браузърите и т.н.

Приложение[редактиране | edit source]

Стопанско значение[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Longley, Dennis и др. Dictionary of Information Technology. 2. Macmillan Press, 1985. ISBN 0-333-37260-3. с. 164.
  2. ((en)) Leavitt, Harold J и др. Management in the 1980’s. // Harvard Business Review. 11 1958.
  3. ((ru)) Глушков, В.М. и др. Энциклопедия кибернетики. Киев, 1975.
  4. ((en))  Information: A Very Short Introduction. Luciano Floridi. // Oxford University Press, 2010. Посетен на 2010-09-16.
  5. ((en)) Hilbert, Martin и др. The World’s Technological Capacity to Store, Communicate, and Compute Information. // Science 332 (6025). 2011. с. 60-65.
  6. ((en)) von Neumann, John. First Draft of a Report on the EDVAC (PDF). // 2011. Посетен на 2011-08-24.
  7. ((en)) Ganesan, Deepak. The Von Neumann Model (PDF). // 2009. Посетен на 2011-10-22.

Вижте също[редактиране | edit source]