Джон фон Нойман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон фон Нойман
американски математик

Роден
Починал
Научна дейност
Област Математика
Образование Будапещенски университет „Петер Пазмани“,
Висше техническо училище в Цюрих
Работил в Хумболтов университет на Берлин,
Принстънски университет
Джон фон Нойман в Общомедия

Джон фон Нойман (на английски: John von Neumann, на унгарски: Neumann János) (28 декември 1903 – 8 февруари 1957) е роден в Унгария американски математик от еврейско потекло, направил множество важни приноси към квантовата физика, функционалния анализ, теорията на множествата, икономиката, информатиката, статистиката и други области, свързани с математиката.

Преди всичко фон Нойман е запомнен като пионер на съвременния цифров компютър и прилагането на теория на операторите към квантовата механика, като член от екипа на Проекта Манхатън и създател на теорията на игрите и концепцията за клетъчните автомати.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джон фон Нойман е син на преуспяващ будапещенски банкер. От дете се отличава със способности. На петнадесет години усвоява основите на висшата математика. През целия си съзнателен живот демонстрира способност да извършва на ум сложни изчисления, като прави това по-бързо от всички, въоръжен с хартия, молив и справочник.

Научна работа[редактиране | редактиране на кода]

Фон Нойман участва в свръхсекретните проекти по създаване на атомна и водородна бомба. Доказва математически осъществимостта на взривния способ за детонация на атомната бомба.

За бъдещия компютър представите му били „не просто като за мощно пресмятащо устройство, а като универсален инструмент за научни изследвания, с практически неограничени възможности за решаване на задачи с алгоритмичен характер“.[1]

Като консултант на Мурската школа по отношение на EDVAC фон Нойман участва в срещите за разработване на идеята за запаметена програма и написва непълна поредица от записки First Draft of a Report on the EDVAC.[2].. Те са предназначени за използване като вътрешен меморандум и описват, развиват и формулират на формален и логичен език идеите, развили се по време на срещите. Въпреки това документът заема важно място в последвалото развитие на компютрите. Херман Голдстайн, администратор и отговорник по сигурността на ENIAC, го разпространява из правителствени и образователни учреждения, предизвиквайки интерес към създаването на ново поколение електронни изчислителни машини. Сред тях са Electronic Delay Storage Automatic Calculator (EDSAC) в Кеймбриджкия университет, Англия и SEAC в Американския институт по стандартизация.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Манев, К. Н. Манева, Информатика за 9 клас, профилирана подготовка, учебник, ИК „Анубис“, 2002, с. 77.
  2. а б ((en)) von Neumann, John. First Draft of a Report on the EDVAC. // Посетен на 14 ноември 2017.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]