Джон фон Нойман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон фон Нойман
американски математик

Роден
Починал
Научна дейност
Област Математика
Образование Будапещенски университет „Петер Пазмани“,
Висше техническо училище в Цюрих
Работил в Хумболтов университет на Берлин,
Принстънски университет
Джон фон Нойман в Общомедия

Джон фон Нойман (на английски: John von Neumann, на унгарски: Neumann János) (28 декември 1903 – 8 февруари 1957) е роден в Унгария американски математик от еврейско потекло, направил множество важни приноси към квантовата физика, функционалния анализ, теорията на множествата, икономиката, информатиката, статистиката и други области, свързани с математиката.

Преди всичко фон Нойман е запомнен като пионер на съвременния цифров компютър и прилагането на теория на операторите към квантовата механика, като член от екипа на Проекта Манхатън и създател на теорията на игрите и концепцията за клетъчните автомати.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джон фон Нойман е син на преуспяващ будапещенски банкер. От дете се отличава с феноменални способности. На петнадесет години усвоява основите на висшата математика. През целия си съзнателен живот демонстрира способност да извършва на ум сложни изчисления, като прави това по-бързо от всички, въоръжен с хартия, молив и справочник.

Научна работа[редактиране | редактиране на кода]

Фон Нойман участва в свръхсекретните проекти по създаване на атомна и водородна бомба. Доказва математически осъществимостта на взривния способ за детонация на атомната бомба.

За бъдещия компютър представите му били „не просто като за мощно пресмятащо устройство, а като универсален инструмент за научни изследвания, с практически неограничени възможности за решаване на задачи с алгоритмичен характер“.[1]

Като консултант на Мурската школа по отношение на EDVAC фон Нойман участва в срещите за разработване на идеята за запаметена програма и написва непълна поредица от записки First Draft of a Report on the EDVAC[2]. Те са предназначени за използване като вътрешен меморандум и описват, развиват и формулират на формален и логичен език идеите, развили се по време на срещите. Въпреки това документът заема важно място в последвалото развитие на компютрите. Херман Голдстайн, администратор и отговорник по сигурността на ENIAC, го разпространява из правителствени и образователни учреждения, предизвиквайки интерес към създаването на ново поколение електронни изчислителни машини. Сред тях са Electronic Delay Storage Automatic Calculator (EDSAC) в Кеймбриджкия университет, Англия и SEAC в Американския институт по стандартизация.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Манев, К. Н. Манева, Информатика за 9 клас, профилирана подготовка, учебник, ИК „Анубис“, 2002, с. 77.
  2. First Draft of a Report on the EDVAC. //

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]