Харвард Бизнес Ревю

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Харвард Бизнес Ревю
HarvardBusinessReview.jpg
Информация
Заглавие в оригиналHarvard Business Review
Категориибизнес
Носителсписание
ИздателДжошуа Махт
Издателска компанияHarvard Business Publishing
Основаване1922 г.
Периодичност6 пъти годишно
Тираж~260 000
ДържаваFlag of the United States.svg САЩ
Езиканглийски език
Сайтhbr.org
Главен редакторАди Игнатиус
ISSN0017-8012
Харвард Бизнес Ревю в Общомедия

Харвард Бизнес Ревю (на английски: Harvard Business Review) (HBR) е списание за общо управление, публикувано от „Harvard Business Publishing“, изцяло притежавано дъщерно дружество на Харвардския университет. HBR се публикува шест пъти годишно и е със седалище във Уотъртаун, Масачузетс.

Harvard Business Review се разпространява по цял свят на английски език и на още 13 езика.

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

Harvard Business Review започва да излиза през 1922 г. като списание на Harvard Business School. HBR е предназначено да бъде нещо повече от обикновено училищно издание. HBR подчертава най-модерните технологии за управление, които са разработени в големи корпорации като Дженеръл Мотърс. През следващите три десетилетия списанието продължава да усъвършенства фокуса си върху общи въпроси на управлението, които засягат бизнес лидерите, като се счетоха за „списание за вземащите решения“. Известни статии, публикувани през този период, включват „Маркетингово късогледство“ на Теодор Левит и „Препятствия и пътища към комуникацията“ от Карл Роджърс и Фриц Дж. Ротелисбергер.

1980-те до 2009 г.[редактиране | редактиране на кода]

През 1980-те редактор на Harvard Business Review става Теодор Левит, който променя списанието, за да го направи по-достъпно за широката публика. Статиите са съкратени и обхватът на списанието е разширен, за да обхване по-широк кръг от теми. През 1994 г. Harvard Business School сформира Harvard Business Publishing (HBP) като независим субект. Между 2006 и 2008 г. HBP преминава през няколко реорганизации, но най-накрая се установи в трите групи, които се срещат на пазара: висше образование, което разпространява дела, статии и глави за книги за бизнес образование; Корпоративно обучение, което осигурява стандартизирани он-лайн и специализирани курсове за развитие на лидерски умения; и Harvard Business Review Group, която публикува Harvard Business Review списание и неговия уеб-колега (hbr.org) и публикува книги (Harvard Business Review Press).

McKinsey Awards[редактиране | редактиране на кода]

От 1959 г. годишната награда на McKinsey за списанието е признала двете най-значими статии на Harvard Business Review, публикувани всяка година, както е определено от група независими съдии. Предишните победители включват Питър Ф. Друкер, който е удостоен седем пъти; Клейтън М. Кристенсен; Теодор Левит; Майкъл Портър; Розабет Мос Кантер; Джон Хагел III; и CK Prahalad.

Книги на Harvard Business Review[редактиране | редактиране на кода]

Книгите от поредицата „Harvard Business Review“ предоставят информация, необходима на мениджъри и професионалисти, за да бъдат конкурентни в бързо променящия се свят.

  • Преговори и решаване на конфликти
  • Поверително от Харвард бизнес скул: Пътят към успеха
  • Harvard Business Review за стратегическото обновление
  • Harvard Business Review за Формирането на лидери
  • Harvard Business Review за Управление на веригата за снабдяване

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Harvard Business Review“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​